Eвтин червен популизъм

С много шум за радикална промяна в страната БСП се опита да прикрие по време на 48-ия  партиен конгрес в събота (16.02.) провала на своята опозиционна политика. Както е известно, тя достигна апогея си с безсмисления референдум за ядрената енергетика в края на миналия месец, когато се видя, че социалистите може да имат в следващия парламент по-малко от сегашните 40 народни избраници. Още на предхождащия конгреса миналата седмица пленум участници в него обясниха с няколко прости сметки на сегашното ръководство, че се очертава седма поредна изборна загуба, ако партията не направи радикални промени първо в собствените си редици. По време на съботния конгрес вътрешно-партийната опозиция не взе думата. Но с многозначителни усмивки прие обявената от лидера Сергей Станишев стратегия за вземане на властта. Старите влъхви знаят, че без да подредят собствената си къща, не могат да имат претенции, че ще оправят държавата.

Освен това обявеното намерение

държавата да има ръководна роля в икономиката


е всъщност желание да бъде върната социалистическата планова икономика и отменен досегашният път на насърчаване на частния бизнес.

Истината е, че трудно ще могат да отменят каквото и да било дори и да са на власт, защото и досега държавата преразпределя чрез бюджета 40 процента от БВП. Няма как социалистите да облекчат бюрократичния път, през който трябва да минат инвеститорите, защото те сами са го създали по време на своите управления.

Що се отнася до държавните предприятия, в които според статистиката работят 30 процента от заетите, няма данни те да са цъфнали и вързали, ако се съди по последните събития във военните заводи в Сопот, както и по плачевното състояние на столичната топлофикация.

Намерението да бъдат национализирани частните електроразпределителни дружества също не е добро решение, защото и преди, и сега загубите по трасетата са между 20 и 30%. Добре е да се отбележи, че сегашните цени на тока са именно

заради държавната намеса по време на предишни управления


в които социалистите са имали водеща роля. Хубаво е да се припомни, че близо два милиарда от НЕК бяха източени за АЕЦ „Белене“ и днес те се калкулират във фактурите за тока на българските граждани.

А какво да кажем за намерението им да отменят плоския данък, за да „възстановят справедливостта“ през последните двадесетина години, когато действаше прогресивният данък. Трябва ли да обясняваме защо точно тези години се определят като криминален преход.

Щели да създадат нови 250 000 места и ще увеличат минималната работна заплата на 450 лв.

Това вече сме го чували. Обещанията, че само да получат социалистите властта и хората ще заживеят в рога на изобилието, може да бъдат приети единствено от най-верните им привърженици. Сметките показват, че работните места и минималната заплата зависят не от популизма, а от куп икономически фактори като например реформи и инфлация, които нямат нищо общо с голословните обещания. Те

много приличат на лозунга „Сполука за България”


с който БСП стана управляваща партия, а после се превърна в партията на Батко и Братко, след което бяха блокирани почти всички еврофондове. Сега същите хора са се устремили отново към властта.

Шумът, който вдигат обаче, няма как да скрие нито вътрешното им разцепление (което със сигурност ще се засили след приетата поправка на устава, според която кандидатдепутатските листи ще бъдат подредени отгоре), както и аферите за милиони левове, които се разкриват от разсекретените сересета, поставени от тях самите, за да се контролират взаимно. Доскоро техният шанс беше в невъзможността да бъде пробита ръководената от техни хора магистратура. Но сега ситуацията е друга. Затова съвсем

обяснима е нервността на някои бивши червени министри


Потулените разследвания срещу тях изплуват с всички нелицеприятни факти. И избирателите са първите, които разбират как са били опразвани техните джобове и защо по време на сегашното правителство ще трябва да изплащат заемите, сключвани по време на червеното управление.

Хубаво е да се замислим точно в деня на честване на годишнината от обесването на Апостола защо червената върхушка избягва да споменава името му. И защо бивши лидери на БСП смятат, че партията им е тръгнала по път, който няма нищо общо със социалистическите идеи. Затова днес няма кой да повярва  в обещанията на сегашните лидери за радикална промяна. Гладните няма как да гледат с добро око на ситите.

Червените лидери са щедри на популистки призиви, но само в добре охраняваната зала и сред най-доверените съпартийци.

Иначе не смеят да се появят на протестите, защото знаят, че народният гняв няма да подмине и тях.