Цуг-цванг за червено-синята мъгла

В мига, в който чуха, че правителството подава оставка, БСП и съществуващата само в парламента Синя коалиция смениха позициите си и започнаха да говорят точно обратното на това, което твърдяха ден преди това – да бъде създадено безцветно правителство на националното спасение. Пръв още от парламентарната трибуна лидерът на ДСБ Иван Костов обвини управляващите, че подарявали властта на тройната коалиция. И че правилното решение, което трябвало да вземат, било да се състави програмно правителство за извеждане на страната от кризата, като поведат битка с монополите. Според лидера на ДСБ с оставката на кабинета вече нямало база да се проведе тази битка и да се защитят интересите на потребителите. Нито парламентът, нито контролните органи могат да вземат легитимни решения, което ще кара хората да продължат да страдат, домакинствата ще са в още по-тежко състояние и фалитите на българските фирми няма да спрат. Бившият лидер на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров поиска да бъде попълнен съставът на Конституционния съд, тъй като в това състояние можело да се създаде прецедент за легитимност, ако предстоящите избори бъдат оспорени. Няколко часа по-късно лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че няма да се възползват от мандата им да съставят служебен кабинет и заяви, че отговорността за него ще е изцяло на президента. С тези ходове 

левицата и десницата показаха че не са готови да поемат горещия картоф 

на управлението и да се изправят лице в лице с участниците в протестите, които вече декларираха, че няма да се откажат, докато виновниците за състоянието на страната – бивши и настоящи, не напуснат политическия живот. Всъщност хитруването на сини и червени не издава безпомощност. Те нямат нищо против тутакси да се възползват от едно бъдещо управление и най-вече да сложат ръка на планираните милиарди от Брюксел, които няма как да бъдат спрени. Проблемът е, че те искат да го направят така, че камъните на протестиращите да не полетят към тях. И едните, и другите са наясно, че кризата ще продължи и негативите ще са вече срещу тях. Възможно е дори техните управления да се окажат много по-кратки.

Има обаче известни разлики в състоянието на старите партии. Най-тежко е положението на десницата. Изключените от СДС сини депутати имаха своя шанс единствено в парламента. Но както се очертава да няма консултации и даване на мандати, парламентът приключва своята работа до дни. 

Не случайно Костов бе видимо изнервен 

от решението на премиера да подаде оставка. Затова и искаше правителство на националното спасение, което би дало възможност ДСБ да се нареди на трапезата. Сега това може да стане само чрез избори. Проучванията показват, че старата десница е в плачевно състояние. След предстоящите избори може да се окаже, че старите сини влъхви ще останат извън следващия парламент.

Социалистите също гледат към властта, макар че публично бягат от нея. Там още преди месеци се заговори за кабинет в сянка, раздаваха се министерски постове. Сега обаче ситуацията е такава, че публично се налага да си посипват главата с пепел. „БСП има своите отговорности и вини към българските граждани за немалки разочарования. Днес трябва да прекъснем най-лошите практики в българския преход и затова говорим за радикална промяна. Хората трябва да почувстват, че държавата работи за тях – със социална политика и отговорност”, призна лидерът Сергей Станишев вчера.

Ако десните са аутсайдери и трябва чудо да стане,

за да се озоват в парламента, то БСП със сигурност ще влезе, но тревожното за тях е, че едва ли ще имат сегашните 40 депутати. Пъченето на мускули и пушилката от мерки, които предлагат за спасението на страната, няма как да трогнат избирателите. Проведеният наскоро референдум за ядрената енергетика показа, че Столетницата има малък ресурс. Освен това тя няма шанс да оглави народното недоволство.

Разковничето на бъдещото управление е в това до каква степен кукловодите на криминалния преход ще могат да внедрят свои хора в политическото движение, което ще роди улицата. Не случайно на дневен ред отново се пуска вече отиграната от тях в зората на демокрацията Кръгла маса, на която да седнат различни представители на уличните протести и легитимните партии, за да се споразумеят за програмно правителство и всеки поеме своята част отговорност. Има призиви и за Велико народно събрание, което да промени сега действащата конституция, за ревизия на прехода и 50% гражданско участие във всички регулаторни органи.

Истината е, че провалилите се политици този път ще са изправени пред труден избор – да се оттеглят или да продължат да бъдат начело на формациите си, като с това

се превръщат в лесна мишена на народното недоволство

В момента политиците се ослушват, защото се страхуват от диктата на улицата. Те обаче не искат и със сигурност няма да се откажат от лидерските си постове. Това означава, че партиите им може да продължат да се сриват и в крайна сметка да изгубят легитимност. Механизмът на оцеляване в Столетницата е много силен. Там и сега ври и кипи. Напълно е възможно веднага след изборите нови хора да поемат партийното ръководство. За десницата може би този процес след изборите няма да има значение. Всичко зависи от това до каква степен ще се появят нови формации в политическия живот.

В момента протестите, може да прозвучи странно, ни навеждат към основния лозунг, с който В.И.Ленин създаде новата държава преди близо век – „Комунизмът е съветска власт плюс електрификация на цялата страна и кино”. Факт е че социалистите го избиват на национализация,

хората искат евтин ток

Въпросът е кои ще са филмите, които ще ни представят. Единият със сигурност ще се казва „Политици под прикритие”. Останалите ще очакваме с нетърпение.

Ще отбележим също така, че времената са други и носталгията по миналото никога не е била добър съветник.

И понеже хората наистина не могат да си плащат сметките, а споменахме съветската власт, ще завършим със следния поучителен за протестиращите днес виц:

„Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз ­ гладен, гладен...

Срам-не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката.

Чичко Ленин, може ли едно кюфте, много съм гладен?

Да се махаш оттук!

А очите му излъчваха ли, излъчваха доброта...”