Общо показвания

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Измъкване по терлици



Компромати, придружени с обвинения срещу големите играчи в БСП, започнаха да никнат като гъби седмица преди партийния конгрес. А новината, че „лицата” на партията няма да намерят място в листите за следващия парламент, разтърси кулоарите му миналата седмица. Повечето от тях публично се шегуваха, че това е пиар акция, но изменените им физиономии говореха друго.
Всъщност съвсем наскоро най-точно определи корените на случващото сред социалистите бившият им председател и злополучен премиер Жан Виденов: „Разделението е между огромното автентично ляво мнозинство в БСП и едно нищожно социалдемократическо (разбирай дясно) малцинство, което при всички обстоятелства и с всички средства се стреми да окупира партийното ръководство. Левите хора нямат място вече в БСП.”
За съжаление и този път

битката не е за възстановяването на левите идеи

и връщането на разочарованите в партийните редици, а просто в смяната на стария елит с напиращото към властта ново поколение приближени на сегашния лидер Сергей Станишев. Разбира се, като човек, който е сърбал попарата на влъхви като Георги Първанов, Румен Овчаров, Румен Петков и др. (а и най-вече като лидер на Партията на европейските социалисти), той добре знае, че социалдемокрацията във водещите държави на континента няма нищо общо с тази у нас, и за да има промяна, политическите символи на червения капитализъм трябва да бъдат отстранени. Само че това едва ли ще се случи.

Предконгресната буря е в чаша вода

Публично врагът ще са всички – управляващи, десница, националисти и др. инженерингови формации, а задкулисно ще се направи всичко възможно и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Сегашният лидер знае как да пази статуквото до финалната права, а накрая да придърпа килимчето към себе си. Въпросът е, че номенклатурчиците също са наясно, че ще загубят всичко, ако не са на първа линия. И на тях, и на устремилите се нагоре им мирише вече на власт. Затова ставаме свидетели на необичайни за стогодишна партия публични разпри. Както се случи миналата година, когато бившият президент и сегашният лидер се бяха хванали гуша за гуша за председателския пост на „Позитано” 20.
Изобщо не е случайно, че на сайта на парламента се появиха факти, че Р. Овч. притискал бившия шеф на Националната следствена служба по времето, когато той бе министър на енергетиката, да не се проверяват данни и факти около шефа на фирма “Фронтиер” Красимир Георгиев. В декласифицираната докладна до главния прокурор Борис Велчев следовател номер едно казва: “Той пожела да говорим насаме, като веднага се нахвърли върху мен неочаквано грубо и с упреци защо моите следователи продължават да пишат справки срещу неговия приятел Кр. Георгиев.” Той не отговорил и Овчаров се заканил още същата вечер да се оплаче на президента (Георги Първанов – бел. ред.).
Подобни отношения

нямат нищо общо с левите идеи

и най-вече с тружениците, стоящи зад тях. Само преди дни вътрешният ексминистър Румен Петков бе обвинен, че е в дъното на компроматна война с управляващите. Факт е, че Петков дори само заради онази среща с Братя Галеви днес може лесно да бъде обвинен, че е участвал във всяка афера, свързана с червеното управление. Но, от друга страна, шумотевицата около името му не може да не се върже с предконгресните интриги. Би било чудо обаче
Петков да не е водач на листата в Плевен
както се говори през последните дни. Като премиер Станишев успя да свали двамата Руменовци от постовете им. Но няма как да отнеме партийното им влияние. Това означава да отреже клона, на който сам седи, защото той самият е достатъчно обременен с многобройните изборни загуби през последните години.
Показателно е, че на вчерашния пленум Станишев и бившият президент

отново са влезли в остър спор заради референдума

за ядрената енергетика. Нито един от двамата не е отстъпил от позициите си. Единият го смята за успешен, а другият – за неуспешен. Това, че бившият президент си позволява да критикува от някаква си висота, без да се вписва в общия неуспех, означава единствено, че той се смята за по-добрия лидер: Станишев най-добре да си гледа ПЕС и евентуалните още по-високи позиции в Европарламента и да остави партията на опитните стари играчи.
Със сигурност на Първанов съвсем му е призляло от обявеното на пленума вчера намерение след изборите България да стане лява държава и че ще бъде извършена национализация на политиката. Ако кръгът „Станишев” има предвид под този умопомрачителен термин в страната със закон да останат само две партии – лява и дясна (да ги определим условно, разбира се), – много се лъже: на практика това означава, че с такова намерение БСП пак ще остане извън властта. И това

няма да е заради засегнатите от тази „национализация” партии,

а заради един факт, на който малцина обръщат внимание. А той е заради неизбежното обществено недоволство, което ще последва оповестяването на кредитните милионери и облагодетелствалите се от масовата приватизация, както и на скритите политици от чадъра на отпадналия вече параграф 12 от Закона за досиетата. Последните дни показаха, че сегашните служби са имали две основни цели – да са трамплин за лично забогатяване на много водещи политици и, второ, за събиране и изготвяне на компромати срещу неудобните. Сега бумерангът се завръща. И това, което ще изплува, няма да са скелети, а ще лъсне истинският Октопод на криминалния преход. Затова

нито е вълнуващо, нито е изненадващо

случващото се в левицата. Очакването БСП не само да не повтори резултата от последните избори, а да има много по-малко депутати, нито впечатлява, нито трогва участниците в сбирката. Те се интересуват единствено от личните си интереси. Ако те бъдат удовлетворени, всички ще си затраят и ще се явят единни на изборите. Изобщо няма да се притеснят, че са тръгнали с бързи стъпки по пътя на Синята коалиция - да бъдат на ръба на парламентарното оцеляване.
В момента на социалистическата върхушка й се привиждат разни хубави неща, но действителността е по-различна, често пъти стряскаща.

Също като в онзи виц

за рибаря, който лови риба през зимата, стои с кучето си пред направената дупка и чака да клъвне нещо. По някое време от водата излиза камила с цигара и го моли за огънче. Адски потресен, с треперещи ръце той й поднася огънче и камилата се скрива отново във водата. Учуден, търсейки някакво съдействие, той неволно погледнал към кучето си, което до момента кротко си лежало в снега.
- Какво ме гледаш - казало кучето, - и на мен нещо не ми се връзва, ама какво да правя.
Точно така ще изглеждат лидерите на БСП след предстоящите избори. Затова, ако Станишев все пак има намерение да бъде оценен един ден като лидера, който е успял да върне БСП в лоното на социалистическите идеи, той не трябва да си мисли, че ще може да го направи без решителни действия и най-вече без лични жертви.