Общо показвания

сряда, 30 януари 2013 г.

Замитане на червения провал

Голям късмет извади лидерът на БСП Сергей Станишев с вчерашния атентат срещу Златко Баретата. Хубав повод за вот на недоверие срещу управляващите и бързо забравяне на провалилия се иницииран от социалистите референдум за ядрената енергетика. Вотът е неизбежен, още повече че става само десетина дни след зрелищния атентат срещу лидера на ДПС Ахмед Доган.
Тези две драматични събития дават възможност на соцлидера да се измъкне сух от надигащия се гняв вътре в партията срещу мижавата политика, която със сигурност ще донесе на социалистите в следващия парламент много по-малък брой депутати от сегашните 40. От официалните данни се вижда, че със „за” на референдума са гласували 851 757 избиратели. От тях, като се извадят най-малко 300 000 гласа, дадени от активистите на ДПС, „Атака” и ВМРО, се вижда, че

червените разполагат с малко над 500 000 гласа


което в сравнение със 748 114-те гласа, получени на парламентарните избори през 2009 г., е сериозен спад.
Дори да се приеме, че една част от симпатизантите са омаловажили допитването и са останали по къщите, това също не е успокояващо най-вече за партийния организационен отдел. Неговият шеф Красимир Янков се очакваше да бъде пожертван от лидера на 16 февруари по време на конгреса на БСП. Другата оставка, която най-вероятно щеше да бъде поискана, е тази на медийния стратег, небезивестния депутат и член на висшето ръководство Антон Кутев. Сега до оставки няма да се стигне. Но вместо това може да го отнесат онези провинциални лидери, които не се представиха добре. Първо, те едва ли ще могат да прокарат така желаната отмяна на влязлата миналата година промяна в устава, според която шефове на различни нива нямат право да стават депутати и, второ, заради неуспеха, дори и да отпадне тази поправка, те могат да се разминат с депутатските листи.
Всъщност най-вероятно

битка в БСП ще има


И тя ще е за листите, но няма да е явна, а тези, които държат козовете, ще ги сложат по време на договорките на тайните срещи. Никак не е случайно раздвижването на тандема Георги Първанов – Румен Петков. Петков се представи очаквано отлично в Плевен и региона, има и парламентарна трибуна по всяко време. Бившият президент още след атентата срещу лидера на ДПС изплува и почти всекидневно е под тв прожекторите. Всичко, което казва, макар да изглежда полезно за социалистите, са камъни в градината на Станишев. Когато говори например за голяма изборна победа и правителство в сянка още отсега, той вдига летвата пред партийния лидер. Подтекстът е:

неуспехът ще трябва да се плати с оставка


А той е неизбежен и това се вижда от резултата от допитването. По-интересно е как президентският отбор ще осребри с депутатски места мълчанието си за провала на червените на референдума. Това трябва да стане в дните преди партийния конгрес. Нито Първанов, нито Петков имат намерение да наблюдават със скръстени ръце как Станишев сам реди листите и ги пълни само със свои довереници.
Заради активността на Първанов и неговите нови коалиционни намерения дори се заговори, че той е евентуалният кандидат за премиер на едно бъдещо правителство на левите в лицето на БСП, ДПС и „България на гражданите”. Така че консенсусният тон на бившия президент в НДК, както и необходимостта от единство в БСП не означават нищо друго освен това, че той е на линия и че има своя вътрешнопартиен ресурс, който трябва да получи своето. Още по време на президентството на Първанов ВМРО си беше близка до него. Така че подкрепата за референдума е обяснима. Не бихме се учудили, ако точно хората на Красимир Каракачанов се окажат

най-стабилният партньор на левицата


в бъдещата предизборна коалиция. Много интересно е дали в тази група няма да влезе и „Атака”, която недвусмислено подкрепи социалистите на референдума. Напълно възможно е атакистите да бъдат скрит партньор на социалистите, както го правеха дълго време с ГЕРБ по време на този мандат.
Най-голямата

услуга на БСП на този референдум направи ДСБ


С участието си бившите сини помогнаха на червените да бъде мината границата от 20 процента и с това ядрената тема да се озове отново в парламента. Вярно е, че десните лидери търсят легитимност и най-вече възможност отново да се доберат до следващия парламент. Според техни изчисления шансовете да са отново в него са се засилили. Но това е станало не защото разполагат с ресурс, а защото умело се възползваха от антикомунистическата карта. Измамното им самочувствие може да радва единствено БСП. Защото тъмносините са единствените, с които червените могат да си подават топката. И така от двете страни ­ 

едните отляво, а другите отдясно да свалят доверието 

към сегашните управляващи.
Освен това не е тайна, че точно по време на дясното управление през 1997 – 2001 г. практически бе рестартиран проектът АЕЦ „Белене”. Истината е, че увлечени в желанието си да се определят като победители от допитването, и червените, и сините някак си пропускат, че безсмислено са похарчени повече от 20 млн. лв., които биха могли да идат за здравеопазване или за пенсии. Иначе, когато стане дума за пари, те винаги са склонни да обвиняват управляващите за всички беди. Но в случая си мълчат. Защото не те ще платят, а данъкоплатците. Това избирателите също трябва да го имат предвид, защото очевидно и кумовата срама е чужда за партии, които от зората на демокрацията хранят Октопода и пазят неговото статукво.
Съвсем очаквано

лидерът на БСП започна увертюрата към предстоящия вот


на недоверие с искане на оставка на вътрешния министър. Не е трудно обаче да се разбере кой има интерес от тези нагли действия в центъра на столицата. Затова и през следващите дни ще наблюдаваме как реагират политическите сили. Само ще припомним, че в пленарната зала в момента се обсъждат четири важни закона, свързани с националната сигурност. Може и да няма пряка връзка, но тези, които искат да запазят статуквото, са хората на бившата ДС. Те искат да продължат да дърпат конците, както са го правили през годините на криминалния преход.