Парламентарни интриги преди изборите
Тази сряда, след 18 дни ваканция, депутатите се връщат в пленарната зала. След бурните дебати около изборния кодекс в края на миналата година, които наложиха отлагането на дискусията по него, предстои тя да бъде завършена. Управляващите с право не са съгласни тя обаче да отнеме времето им до края на тази сесия. Има достатъчно други проектозакони, които са по-важни от изборното законодателство. Такива са например тези, свързани със социалната политика, здравеопазването и образованието. Вярно е, че те не са точно прицелът на саботаж от страна на опозицията, но забавянето им и дори неприемането им ще бъде минус за мнозинството. Видя се, че истинската цел на протакането на дебата за изборния кодекс са законопроекти, свързани с осветяването на хора от бившата Държавна сигурност, заемали ключови позиции не само в специалните служби, но и в управлението на страната. Оспорването
на промените в закона за досиетата
от страна на социалистите заради отпадането на печално прочулия се параграф 12 от него, както и очертаващите се сложни дебати около приемането на законите за НСО и Националната агенция „Разузнаване” ще покажат, че Октопода не иска да отстъпи без бой позиции които са му давали възможност да управлява задкулисно правителствата, независимо от техния цвят.
Със сигурност още през този месец ще станем свидетели и на искане за пореден вот на недоверие. Той трябва да отклони вниманието от допитването за ядрената енергетика и очертаващия се провал на червените. В тази игра е много интересна позицията на разпадналата се Синя коалиция. Докато от ДСБ се обявяват за твърда опозиция, то в СДС предпочитат да се занимават със собствените си брожения и да не се противопоставят на сродната народна партия от ГЕРБ. Добрата новина за сините е, че подводните камъни, на които стъпваха, свършиха. Те твърдо се разграничиха от депутатите, представляващи Синята коалиция, и всяко едно действие на представителите на ДСБ в парламента ще покаже истинската им същност на съюзници на БСПкаквито са били през целия
криминален преход.
Друг препъни-камък вероятно ще е дискусията по новата процедура за избор на конституционен съдия. Известно е, че две кандидатури вече пропаднаха. Управляващите имаха достатъчно време, за да се подготвят за бързо приключване на щекотливата тема. Освен това те са улеснени от други скандални разследвания, от които би могло да изскочат поредните скелети от гардероба на червеното управление. Например още тази седмица от парламентарната комисия, която разследва „гьола” АЕЦ „Белене”, предстои да научим дали едни 7,5 млн. лева не са отишли в партийната предизборна каса на БСП през пролетта на 2009 г. Досега разследванията на депутатите са установили, че неправомерно са похарчили близо 300 млн. лв., а други 90 милиона просто са се изпарили.
Всъщност още в първите изяви на опозиционните лидери се вижда, че партиите им нямат полезни ходове и ще разчитат на изпитаната тактика за бавене на топката
чрез безполезни дебати в пленарната зала
и предизвестени като резултат вотове на недоверие. Отсега е ясно, че номерата им няма как да минат. Мнозинството бързо подминава заложените капани. Ще посочим за пример отново изборния кодекс. Социалистите са изправени пред угрозата изборите да се проведат по техния закон, който бе подложен на остра критика от Брюксел. Затова те са тези, които имат интерес да бъде гласуван новият изборен кодекс. И въпрос на време е да приемат условията на мнозинството.
Освен това не бива да се забравя, че в самите опозиционни партии вляво и вдясно, като БСП и ДСБ, не всичко е наред – на червените им предстои конгрес през февруари, а в ДСБ предварителната подредба на листите, както и присъединяването към тях на изключените от СДС създава напрежение. Тези проблеми няма как да не се отразят и на парламентарното им представяне. Що се отнася до предстоящите атаки на опозицията, те са такива, че винаги ще се връщат като бумеранг върху тях. Най-вече защото техните лидери са показали, че не са добри управленци и избирателите достатъчно ясно са отхвърляли техните правителства.
