Общо показвания

сряда, 16 януари 2013 г.

Часът на истината за АЕЦ "Белене"

Междинен доклад на временната парламентарна комисия, разследваща проекта АЕЦ „Белене”, се очаква да нажежи страстите днес в пленарната зала. В него са посочени шокиращи данни, които вероятно ще накарат прокуратурата да се задейства, още преди комисията да е приключила работата си. Опозицията най-вероятно ще обвини управляващите, че документът преследва популистка цел – да накара участниците в предстоящия референдум за ядрената ни енергетика да гласуват с „не” или да го бойкотират. Социалистите имат опит в отиграването на критични за тях ситуации. Проблемът е, че в годините на криминалния преход, обикновено всичко се договаряше под масата, аферите се потулваха, а за избирателите оставаха зрелищата и изтънелите им от поредния грабеж джобове.
Един от ключовете за разплитането на

кълбото за гьолът „Белене”

е кореспонденцията между тогавашните управляващи от БСП и стратегическия инвеститор - германската компания RWE. Получените от депутатите документи показват, че инвеститорите са оценили проекта за повече от 10 млрд. евро. Този факт категорично отхвърля сегашните твърдения на Румен Овчаров и Сергей Станишев, че централата ще струва между 4 и 6 милиарда лева. Последвалият от страна на RWE  отказ е и заради това, че на германците им е светнало колко непосилно ще е това за българския бюджет и че рискът от финансов колапс е неизбежен.
Всъщност скандалът гръмна, след като RWE се отказа и мотивира отказа си със съмнения за крупни далавери. Според компанията НЕК неправомерно е извършвала разпоредителни сделки по отношение на изграждането на централата, без да е подписан договор за доставка и строителство (писмо на RWE от 26 октомври 2009 г.). Веднага след това писмо управляващите възложиха на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да извърши проверка. Нейният доклад потвърждава, че е нарушен Законът за обществените поръчки, защото няма сключен договор за изграждане на АЕЦ "Белене", а е подписано само споразумение с цел преговорите да продължат. Според Закона за обществените поръчки (ЗОП) трябва или да се сключи договор, или да се продължат преговорите с потенциален изпълнител на обществена поръчка, а не да се подписва споразумение, такова, каквото е било подписано.
В междинния доклад, подготвен от разследващите проекта АЕЦ „Белене” депутати, са посочени две от далаверите. Едната е свързана с мистериозното изчезване на 90 милиона евро от продажбата на старото оборудване. То е било готово за внедряване и за експлоатиране, но е продадено на безценица и вече работи в Калинската АЕЦ в Русия. То е закупено за 1,6 млрд. евро, а е продадено за 205 милиона евро. Има оценка на архитект-инженера „Уорли Парсънс”, че то струва 295 милиона евро и няма и следа от документ

как цената е била намалена с 90 милиона евро

По време на дискусията около това разкритие стана ясно, че в преговорите са се намесили политици. Точно този политически елемент в едни търговски преговори, както и лицата, участвали в тях, е ключът към гигантската корупционна схема, която нито един от двамата бивши енергийни министри Р.Овч., нито Петър Димитров, засега не могат да опровергаят. Ще припомним, че според разкритите договорености в крайна сметка руската страна е трябвало да плати на НЕК оборудване не на стойност 205 млн.евро, а 164 млн. евро. На практика обаче се плащат 87 млн. евро, а руската страна твърди, че останалите 77 млн. евро са всъщност направените разходи за транспорт, застраховане и т.н. на оборудването, които компанията не е длъжна да плати.
Втората далавера е разкрита пак от Държавната финансова инспекция. Инспекторите са установили, че 300 млн. лв., отпуснати за създаването на съвместно дружество с RWE за строежа на АЕЦ „Белене”, са изхарчени, въпреки че дружеството не е създадено. Парите са дадени с правителствено решение за увеличаване на капитала на Българския енергиен холдинг (БЕХ), след което е трябвало да се преведат на НЕК. Средствата са били предназначени за покриване на 51% от дела на НЕК в съвместното сътрудничество с RWE, с които да се поемат първите разходи на това дружество. Тези пари са част от заем, взет от банка, който и до днес се изплаща и тежи на българските данъкоплатци. Само че парите са потънали за други плащания, като в момента се уточнява едни

7,5 млн. евро дали не са дадени за кампанията на социалистите

през пролетта на 2009 г.
Според най-нови данни, дошли от публикувани документи по проекта в социалните мрежи, които предстои да бъдат разгледани от парламентаристите, близо 210,2 млн. евро са получени от консултанти, работили по проекта АЕЦ “Белене”
Към тези пари обаче ще трябва да се добавят още 26,041 млн. евро, които има да се доплащат на “Уорли Парсънс”. Към момента компанията е получила 177,766 млн. евро, но в договора й е записано, че услугите й струват общо над 203,8 млн. евро. Освен тази компания, по-големи суми са получавали още “Делойт” - 2,885 млн. евро и “БНП Париба” - над 2,941 млн. евро. Френската банка, която отпусна на НЕК заем от 250 млн. евро за дейностите около “Белене”, е прибрала още над 55,6 млн. евро лихви по въпросния заем. Близо 520 хил. евро от НЕК е получила и компанията майка БЕХ за

предоставените консултантски услуги

по проекта за втора атомна. Към тях трябва да бъдат прибавени още близо 36 хил., разплатени за идентични услуги по граждански договори с частни лица.
Заради факта, че има дела в арбитражни комисии с доставчика, някои от данните могат да бъдат оповестени само на закрити заседания, които червените саботират. Но отсега е ясно, че цифрите в документите дават възможност на депутатите да установят, че пари са харчени неправомерно или направо са потъвали.
В заключение ще отбележим, че е най-малкото странно да има заявка за купуване на старото оборудване от АЕЦ „Козлодуй” и вместо то да се озове там, да бъде върнато в Русия. Тези ходове на социалистите са като във вица за онзи пътник, който пристигнал на забутана гара в прерията.
Слязъл от влака, огледал се - наоколо само поле. Попитал началник-гарата:
- А къде е градът?
- На 15 километра оттук.
- Добре де, защо не сте построили гарата по-близо до града?
- Ами отначало така мислехме да направим, обаче в крайна сметка решихме да я построим по-близо до релсите.
С такава логика са и отговорите на бившите червени енергийни министри, както и на длъжностните лица по време на разпитите им в комисията, разследваща този проект. Фактите обаче показват друго, затова и магистратите е хубаво да се намесят. А тези, които идат да гласуват на референдума, е добре да си помислят кой в крайна сметка плаща сметките.