Общо показвания

петък, 11 януари 2013 г.

Шест месеца преди изборите



Новият политически сезон с поредица от червени гафове. Няма да се спираме на поведението им след като гръмна скандала с несебърските дюни не за друго, а защото не е толкова къса паметта нито на еколозите, нито на избирателите, за да им припомнят по време на чие управление се организираха демонстрации в споменаваните днес защитени черноморски зони и чии роднински имена на висши политици оттогава до днес се спрягат, когато стане дума за Карадере или Иракли.  Ще пропуснем и арогатното поведение на соцлидера с негови опоненти в кулоарите на една телевизия, както и изпъстрените с обиди обяснения на „Позитано” 20 след това. Но

не може да пренебрегнем вчерашния отказ на социалистите

да приемат подадената им ръка от мнозинството за прагматична работа в пленарната зала в оставащите по-малко от шест месеца да парламентарните избори. В идеята няма самоцел, тя отговаря на задължението, клетвено поето от всеки един народен представител да служи на хората, които са го избрали.
„Парадокс е че веднъж попаднали в сградата с надпис „Съединението прави силата”, народните представители я превръщат във Вавилонска кула и забравят, че основната им задача е да служат на хората”, заяви Красимир Велчев, шеф на ПГ на ГЕРБ. Той поясни, че е време да се приключи с партийните блокажи и да се покаже на хората, че са „един отбор - националният отбор на България.”
Вместо да приемат протегната ръка, червените чрез своя лидер ясно

заявиха от парламентарната трибуна, че е „късно либе за китка”

и че предложението е трябвало да бъде направено още в началото на мандата на ГЕРБ. С това те дадоха да се разбере, че смятат да продължат да саботират дейността на народното събрание и, както правилно бе отбелязано от техните опоненти, да я карат в нищо неправене и лично облагодетелстване както е било за тях през последните 23 години.
Ако разгледаме по-внимателно отправените от социалистите обвинения, ще видим, че те ловко избягват всичко, което би ги върнало към провала на тяхното управление. Например, този път те нищо не споменаха за пенсиите, за които твърдяха че са увеличили, но се оказа, че това е било само на книга и се плаща от новите бюджети. Нищо не споменаха за увеличената с един милиард лева събираемост на данъци и акцизи, за съкращенията с 13 процента на администрацията, за 4 милиарда усвояване на европейски фондове. 
Вместо това червените го удариха на популизъм и

плач, заради загубения контрол върху почти всички власти в страната

Много интересна бе и изразената резервираност на БСП към строежа на АЕЦ „Белене” и предстоящия по този повод референдум. Темата бе претупана от техния лидер само с едно изречение. А няколко дни по рано соцдепутат декларира, че ако не бъде построена тази централа до няколко години страната ни ще остане без електричество. Червените не отговориха и на предложението на депутатите от разпадналата се Синя коалиция за телевизионен дебат по темата. Всъщност не бихме се учудили, ако има такова съгласие. Защото то ще затвърди червено-синята мъгла. Ако се осъществи една такава дискусия, ще излезе, че има само две партии с ясно изразени позиции – БСП и Синята коалиция. В това се състои и уловката на десните депутати. Те отчаяно търсят легитимност, заради разпада си и съмненията, че може да не минат четири процентовата бариера и

очакват  дружеска ръка от червените,

както е ставало през всичките години на криминалния преход. Затова и от БСП едва ли ще им откажат. Най-малкото за да им се отблагодарят заради помощта коятко им оказваха от синята коалиция по време на вотовете на недоверие към управляващите. В БСП пък всички изяви са важни, защото те трябва да прикрият лидерската битка в техните редици. В този смисъл трябва да се има предвид, че преброяването на червените съмишленици, което ще се състои на референдума, със сигурност ще бъде тема на предстоящия през февруари конгрес на БСП. Фактите няма как да бъдат избегнати, както и обсъждането на кандидатдепутатските листи. Към това няма начин да не се прибави и персоналното недоволство към лидера на ръководството на БСП. Според някои негови членове отсега той да твърди какво ще прави след изборите БСП - с кого ще се коалира и с кого не, - показва единствено слабост: надуването на мускули не радва дори редовите съпартийци. И как да имат доверие на

провалилия се на цяла поредица от избори техен лидер.

Освен това най-удобно е да се иска бъдеща коалиция. Така отговорността от управлението се размива. По този повод можем да припомним как той използваше предишното управление за параван на собствените си грешки.  Само че паметта на избирателите не е толкова къса. А и криминалният преход ги научи да не стават лесна плячка на Отопода
Това,че в БСП знаят, че нямат големи шансове за успех с вече провалили се като управленци политици, вече не е достатъчно. Проблемът е, че нямат механизми да се преборят с апаратчиците, за да изкарат напред нови лица. Освен това не е много ясно дали вътрешнопартийните опоненти не предпочитат да

оставят бившият им премиер отново да се провали

и чак тогава да подредат пъзела си.

Истината е, че лидерът на БСП отдавна се е превърнал в бреме за партията. И това, че той бе избран да ръководи евросоциалистите, радва само малцина от партията. Затова и последните слухове го пращат на работа в Брюксел. И макар че той отрича тази възможност, това е елегантен начин да бъде оттеглен от лидерските позиции. За съжаление това беше добре да се случи още през миналата година.
Фалстартът на социалистите в първите дни на новата година само затвърждава впечатлението, че БСП е колос с глинени крака. Уж социолозите ги сочат като водеща опозиционна партия, но страхът от очертаващата се поредна загуба предизвиква нервност и шум в червените редици. Лелееното единство се превръща в химера, вътрешнопартийните интриги набират скорост. И когато членът на тяхното най-висше ръководство и бивш председател на парламента Георги Пирински предлага неговите колеги да не се кандидатират за депутати, включително и лидерът им, това показва единствено, че зад червената фасада ври и кипи. И че на всички им се ще рибата да е в тигана, но тя е още в морето. То е бурно, а социалистите са свикнали някой друг да им вади кестените. Затова и прогнозите за тяхното бъдеще са нерадостни.