Общо показвания

понеделник, 14 януари 2013 г.

Без Октопод в службите


Едва ли щеше да се вдига толкова шум около инцидента с парашутистите край село Коиловци или пък така спешно щеше да бъде уволнен бивш шеф на разузнаването ни от съветнически пост в Министерския съвет (и даден на прокурор заради „финансови несъответствия” в ръководената доскоро от него служба), ако тези институции бяха под законодателен контрол. Шокиращо е, но е факт, че и до днес цивилното ни външно разузнаване се регламентира с указ на Държавния съвет от февруари 1990 г. Не може да пропуснем и тревожната наследственост от бившата Държавна сигурност и на трите структури -  НСО, цивилното и военното разузнаване. Всички нормативни актове, валидиращи ги, са от периода 1989-1991 година, когато се симулираше премахването на комунистическия таен и репресивен апарат, но в действителност той се преструктурираше. Не случайно и на заседание на правителството наскоро бе отбелязано, че явно политическата класа и службите са имали взаимен интерес от запазването на това статукво през тези 23 години, които се определят като криминален преход или годините на Октопода. Показателна бе яростната съпротива в пленарната зала от страна на бившите комунисти срещу отпадането на параграф 12 от Закона за досиетата. Ще припомним, че според него „лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба „Военна информация” към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г. не се установява принадлежност към органите по чл. 1 по смисъла на този закон”. С тази вратичка бяха скрити ръководните кадри, работили за бившото разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА и бившото Първо главно управление на Държавна сигурност. Тези управления, както е известно, са действали

в тясно сътрудничество със съветските тайни служби

ГРУ и КГБ. Наскоро новият шеф на вътрешната парламентарна комисия Красимир Ципов заяви, че в нашите служби не може да работят хора, свързани с тези на бившия Голям брат. А преди това вътрешният министър Цветан Цветанов на конференция на фондация „Конрад Аденауер” в парламента заяви, че през изминалите години бяха приети различни закони за досиетата, бяха съставени няколко комисии, но

нито едно правителство не е било такапоследователно

в действията си по скъсването с тоталитарното минало. А на същата среща Ханс-Йорк Гайгер (бивш президент на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия и пръв ръководител (1990-1995) на службата за разформироване на източногерманското Министерство на държавната сигурност ЩАЗИ) недвусмислено заяви, че „не допуснахме нито един офицер от ЩАЗИ да продължи работа в специалните служби.
Истината по отношение на нашите съвременни служби, че може и да няма публични данни за контрол от страна на враждебни на НАТО разузнавания, но има достатъчно данни, че при липсата на законов контрол разузнавателната дейност е поставяна в услуга на други цели като нерегламентирана търговия със стоки с двойна употреба и дори контрабанда на коли, за което съобщават депутати, запознали се с архивни документи.
Според Веселин Вучков, зам.-министър на вътрешните работи и експерт по новите законопроекти за службите, голяма мистерия остава „как никой в преговорния процес за присъединяване към ЕС, никой, дори от Брюксел, не предложи да се видят правилата, по които работят външното, цивилното и военното разузнаване!”
Така че основният въпрос при създаването на новите правила е не само на кого да бъдат подчинени службите за сигурност, но и

по какъв начин ще събират информацията
как ще я предоставят на висшето държавно ръководство и в какъв обем.

В момента парламентарните комисии дискутират четири законопроекта – за Държавна агенция „Разузнаване”, за Националната служба за охрана, за военното разузнаване и за управление на системата за защитата на националната сигурност. Последният от тях е и за координирането на дейността на трите служби чрез така наречения Съвет по национална сигурност към правителството, чиито правомощия ще бъдат разширени. В тази връзка ще се реши завинаги

дългогодишното неформално противопоставяне

между президентство и кабинет по линия на службите. НСО ще остане изцяло под контрола на държавния глава, а цивилното разузнаване ще бъде подчинено в по-голяма степен на изпълнителната власт. Тоест създава се правна възможност Съветът по сигурността да осигури необходимото сътрудничество между структурните звена от системата за защита на националната сигурност. Освен това се регламентира не само сътрудничеството с изпълнителната власт, но и с органите на местното самоуправление, с юридически лица и граждани и със сродни структури в други държави и чужди организации. От особено значение за подобряването на общия резултат от дейността на тези служби е включването при необходимост към разузнавателната общност на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и Агенция „Митници”.
Не по-малко важно е, че самите служители ще знаят съвсем точно къде се намират в кариерното си развитие и пред кого и за какво се отчитат, както и ще знаят как ще се развиват в бъдеще. Може и да е странно, но

за първи път се даватопределения за използвани основни понятия

като разузнавателна общност на НАТО и ЕС, разузнавателна информация, разузнавателен орган и т.н. Законите ще бъдат направени така, че да не пречат на тези за защита на класифицираната информация, за защита на личните данни и за достъпа до обществена информация. От съществено значение е контролът, който според закона за управлението на сигурността ще се осъществява от Народното събрание. Затова и вносителят предвижда да бъде създадена специална комисия, която да контролира тези агенции и служби. Съставът на комисията ще се определя в съответствие с числеността на парламентарните групи. НСО ще бъде обект на наблюдение и от страна на вътрешната комисия. Особено внимание ще се обръща на финансовия контрол. В него ще може да участва и комисията по бюджет и финанси.
Остават, разбира се, и някои тънки въпроси като дали цивилното и военното разузнаване не трябва да са в една структура или ще действат паралелно. Например в Германия има само военен отдел към външното разузнаване. Но в други страни е по друг начин. В случая е важно да се прекрати дългогодишното съперничество и те да работят в синхрон, а не да си пречат, както се е случвало. Такава е и основната цел на обсъжданите законопроекти – в тях има предимно поле за сътрудничество между отделните звена на националната сигурност. Срокът, който вносителите са си поставили – законите да влязат в действие в началото на април, също е важен. Заплахите срещу страната ни, особено след атентата в Бургас, показват, че време за губене няма, а още по-малко за шумни популистки разправии между опозиция и управляващи.