Осветяват машите на Октопода

Опит за връщане на чадъра над бивши служители на Държавна сигурност в разузнавателните служби беше направен в началото на миналата седмица и неутрализиран още на следващия ден от вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов.

След заседание на парламентарната подкомисия за контрол на спецслужбите в сряда (23.1.), на което бяха изслушани шефовете на Националната разузнавателна служба (НРС) и служба "Военна информация" към Министерството на отбраната Драгомир Димитров и Веселин Иванов, председателят й Владимир Тошев (депутат от ГЕРБ) изненадващо съобщи, че неговите колеги може да отменят решението си да осветят кадрите на ДС, заемащи властови позиции в двете ведомства.

Тоест

да се върне отмененият скандално прочут параграф 12


от Закона за досиетата.

Както е известно, той беше пришит в последния момент при гласуването на нормативния акт в края на 2006 г. Според него оставаха скрити онези бивши агенти на комунистическите тайни служби, които след 16 юли 1991 г. заемат ръководни постове в двете разузнавателни ведомства.  Впоследствие обаче, с изключение на червените, всички депутати, занимаващи се с темата, се обединиха около мнението, че съществуването на тази забрана в закона е “изключително вредно”, защото “прикрива точно хората, които са управлявали мрежата от сътрудници на репресивните сили”. И в края на миналата година с подобаващо мнозинство отмениха параграфа.

Затова и намерението на депутата Тошев да предложи нови законови промени, които

да позволят на специалните служби да отказват информацияна Комисията по досиетата, ако застрашава националната сигурност, беше шокиращо. По време на изслушването в комисията двамата директори на служби били единодушни в предложението си да отпадне чл. 3, ал. 1, т. 16 от закона, с което ще се минимизират последствията от отпадането на параграф 12. Това, което те искат, е от публичните личности, определени от закона за проверки, да отпаднат „директорът, заместник-директорите, директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на сектори в служба "Военна информация" и служба "Военна полиция" към министъра на отбраната, директорът, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на секции в Националната разузнавателна служба, началникът, заместник-началниците, началниците на отдели и началниците на сектори в Националната служба за охрана, председателят, заместник-председателите и държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност". Тошев обясни, че така службите ще могат, отчитайки последици, застрашаващи националната сигурност, мотивирано да отказват представянето на такива имена и допълни, че ще изпрати доклад по темата до председателя на парламента Цецка Цачева.

Намерението на Тошев беше смущаващо и защото идеята за осветяването на висши служители на тайните служби, работили навремето като агенти на ДС, бе споделена публично на конференция в парламента от министър Цветанов в присъствието на Ханс-Йорк Гайгер (бивш президент на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия и пръв ръководител (1990-1995) на службата за разформироване на източногерманското Министерство на държавната сигурност (Щази). Гайгер тутакси подкрепи вътрешния ни министър, като заяви, че "не допуснахме

нито един офицер от Щази да продължи работа


в специалните служби”. Така че отстъпление от страна на управляващите би се отразило много зле в международен план. Затова не беше изненада бързата реакция на Цветанов, който още на следващия ден (24.1.) първо декларира в пленарната зала на Народното събрание, че „няма да бъде застрашен животът на нито един действащ служител на отговорни мисии извън пределите на страната”, след което твърдо заяви, че „с параграф 12 оставихме възможността да не отворим и да не прочетем страницата за лицата, съпричастни към бившата ДС, които

изнесоха парите на българския данъкоплатец


чрез фирми на разузнаването и впоследствие останаха да живеят там и да харчат тези пари”. Цветанов даде като пример за симбиоза между служби и бивши агенти на ДС случая с унищожаването от шеф на разузнаването на досието на Атанас Тилев, бивш банкер, който след освобождаването на този шеф от ведомството го приема при себе си на работа. По думите на Цветанов точно тези хора са участвали в разграбването на банковия сектор в най-тежкия период – 1995 - 1996 г.

Вътрешният министър обясни, че сега действащият закон дава достатъчни гаранции да не бъдат разкрити действащи разузнавачи. Според член 32 (1) не се разкриват и публично не се оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице. Алинея 2 дава възможност, за да не бъде разкрит или публично оповестен документ, съответната служба за сигурност да внесе мотивирано предложение в комисията, а комисията да се произнесе с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Освен това съгласно третата алинея документите, които не се разкриват и публично не се оповестяват, се регистрират в отделен архивен фонд в централизирания архив по чл. 1, ал. 3, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията. Но те

вече не са притежание на разузнавателните служби


Разигралата се бърза схватка на политическо ниво обаче показа, че тази възможност не е приемлива от страна на кръгове, които стоят в сянка и се опитват да влияят на службите. Със сигурност и тези, които искат осветяването, го правят не само защото тази страница от криминалния преход трябва да бъде прочетена, а защото имената, които ще изплуват, ще покажат, че не случайно има Октопод в службите и че зависимостите с политици трябва да бъдат отстранени веднъж завинаги. Защото, както правилно отбеляза Гайгер, не е възможно да функционират съвременни служби с хора, които са работили срещу НАТО.

Би могло да се приеме, че суматохата около не повече от 50-ината бивши агенти на ДС, които най-вероятно ще бъдат разкрити, е била, за да се отклони вниманието от четирите законопроекта за тайните ни служби, които започнаха да се обсъждат в пленарната зала.

Поради факта, че за първи път се приемат официални закони за тях в най-новата ни история, е напълно обяснимо да възникнат спорове. Но все пак трябва да се има предвид, че по тези проекти се работи повече от 8 месеца и има поне още три месеца, за да се огладят противоречията. Това, което е ясно и събитията през последните дни го доказаха, е, че реформирането на българските служби за сигурност е задължение на парламента – първо, като приеме действащи закони за тях, а след това да осигури съответния контрол. За да не се превръщат те в маши на Октопода, както беше през годините.