Общо показвания

сряда, 2 януари 2013 г.

Краят на политическото мишкуване


С настъпването на новата година дойде и часът на истината – ще има парламентарни избори, ще има и нов патриарх. Ако се върнем в миналата, ще разберем защо очакването на тези обичайни за цивилизования свят събития бе подгрято от бившите управляващи с толкова много политическо шикалкавене.
В интерес на истината на тях никак не им бе леко – загубиха ключовите позиции във всички власти, а в допълнение - бяха разтърсени от невиждани досега вътрешнопартийни боричкания.
Двама бивши президенти забравиха, че вече не са такива, и се подхлъзнаха по пътя на срамното завръщане – единият поиска да е отново лидер на БСП, а другият: да е пръв сред конституционните съдии.
Близо половин година наблюдавахме как двата лагера в столетната партия се замерят с кал едни други. За да се стигне накрая до мнимо примирие, след като
възтържествува статуквото

на удобния за мнозинството бивш премиер

Веднага ще кажем, че няма да се учудим, ако битката вътре в БСП се разгори отново. Предстои редене на изборните листи, а и конгрес, на който можем да станем свидетели на вътрешнопартиен пуч.
Трябва ли да се учудваме тогава защо през цялата минала година червените се опитваха да отклонят вниманието на обществеността от себе си, с предизвестени като резултат вотове на недоверие към управляващите и с протяжни безсмислени дискусии в пленарната зала като тази за референдума за ядрената енергетика или с опита да се бламират заседанията в свещената сграда с дрънкане по Изборния кодекс. 
А какво да кажем за Синята коалиция, чийто балон се пръсна още миналата пролет. Жалък разпад със срамни, дирижирани от Октопода опити да се спасят старите влъхви с цел поредните индулгенции. Само ще припомним как преди близо четири години в изборната нощ лидерът на сините обяви, че те държат златното ключе, а малко по-късно другият съпредседател на коалицията хукна с букет и бонбони във военната болница да си предложи услугите на човека, за когото дотогава твърдеше, че е от подземието. И когато номерата им не минаха, Синята коалиция

показа лицето си – на подаващ топката играч
в червено-синята мъгла

Не само че обслужиха социалистите на почти всички вотове на недоверие, с изключение на последния, но и сега се канят на ядрения референдум, с гласовете си (нищо че тръбят, че ще са отрицателни), да бъде достигнат валидиращият допитването брой гласоподаватели.
До момента обаче резултатът от техните действия е самоубийствен. Това че си вярват и че поне до изборите ще ни натрапват цирковите си изпълнения, не е никак радващо.
ДСБ и сините отцепници са ясни. Никога фасадните им изяви не са имали нещо общо с действителността. Това се знае още от тяхното управление през 1997 – 2001 г., когато, вместо да извадят досиетата на ДС и да помогнат за създаването на средна класа, те направиха точно обратното – отблъснаха своя електорат чрез приватизацията, с която утвърдиха икономическата власт на червените олигарси.
Затова СДС правилно избраха самостоятелния път. Но и техните ходове в края на на миналата година, свързани с предложенията им за конституционен съдия, не бяха обнадеждаващи. Дано да са си взели поука. И най-вече да осъзнаят, че пътят към успеха минава не през „Раковски” 134 или Народното събрание, а през провинцията, откъдето трябва да върнат изгубените през годините гласоподаватели.
Миналата година не мина и без скандални разкрития, свързани с бившата ДС. Почти целият висш клир се оказа, че е съставен от доносници на политическата полиция на режима на Тодор Живков. Отпадането пък на параграф 12 от закона за досиетата, който прикриваше началници на отдели, ще донесе допълнителни сътресения.
Но в света на духовенството имаше и една много добра новина – връщането на един от водещите разколници, митрополит Инокентий, в лоното на църквата. Ще припомним, че

не без участието на бившата ДС бе организирано разцеплението на Светия синод

още в началото на 90-те години, което придоби гигантски размери по време на синьото управление (1997–2001). Тогава имаше двама патриарси, а до края му (юни 2001 г.) от дублиращия синод бяха окупирани 250 църкви, манастири, параклиси и други имоти на БПЦ. В техни ръце са и банковите сметки на църквата.
Споменаваме това не случайно. Защото тогава се опитваха да ни внушат, че  новият патриарх Пимен е избран по „един демократичен начин”. И че единият синод бил „комунистически” и се състои от „агенти на ДС”, а другият бил демократично избран. Но се оказа, че разколникът Пимен е бил един от най-приближените на комунистическия диктатор Антон Югов, включително и като негов ятак, като активен борец против капитализма и фашизма, а най-вече и като агент на ДС в състава на Светия синод наравно с други двама най-видни разколници. Също така през май 1990 г. Пимен е начело на депутатската листа в създадения от червеното политбюро и ДС (в края на 1989 и началото на 1990 г.) Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). Комитетът е известен с това, че стана инициатор на подклажданата от комунистите и ДС „националистическа вълна” на засегнатите от връщането на турските имена и отмяната на възродителния процес.
Така че връщането на Инокентий е добра стъпка към възстановяването на църковното единство. Разбира се, че и предстоящият избор на патриарх не е без значение. Защото

апостол на вярата и одлъжностено към ДС духовно лице са две различни неща, които нямат връзка помежду си.

Всъщност през цялата минала година течеше една тиха подготовка за връщането на Октопода във властта.  Очевидно е, че и през тази кукловодите на криминалния преход ще направят всичко възможно, за да продължат „да ходят по пътищата на тъмнината”, както е написано в онази Соломонова притча, и ще им „прави удоволствие да вършат зло. И да се радват на извратеността на злите”. Само че след като през 2012 г. лъснаха толкова много техни зависимости, стана ясно, че техните „пътища са криви и пътеките им опаки”. И на избирателите им е светнало, че с това минало трябва да се приключи веднъж завинаги, като тези, които се опитват да го продължат, бъдат махнати от политическата сцена. По този повод на тези, които са все още скептично настроени, ще цитираме апостол Йоан (1 Йоан 5:14-15):
„И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него.”
Хубаво е още в първите дни да си припомним тези думи от Светото писание и да не се доверяваме на лъжепосланията на старите политически влъхви.