Общо показвания

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Мимикрията на параграф 12

Отпадналият параграф 12 от Закона за досиетата на практика може и да си остане. В проектозакон за Държавна агенция „Разузнаване”, внесен за обсъждане в Народното събрание, в раздела за имуществената отговорност на служителите се забранява изнасянето на каквито и да било документи от ведомството. А в преходните и заключителните разпоредби в параграф 2 (1) директно се казва, че агенцията е правоприемник на архива на Националната разузнавателна служба. Освен това правоотношенията със заварените на служба военнослужещи се преобразуват по Закона за държавния служител. Така с новия закон според депутати, занимаващи се с проблемите на сигурността, се дава възможност тихомълком

скандалният параграф 12 да мимикрира


с което да бъдат запазени въпросните агенти, бивши служители на Държавна сигурност.
Фактът, че още преди да отпадне параграфът, по време на дискусията в пленарната зала и след това се води битка от страна на социалистите въпросните лица да бъдат запазени, подсказва, че мотивите не са свързани със сигурността. От приемането на Закона за досиетата досега са изминали повече от 6 години, а от инициативата за отпадането на параграфа - близо 2 години. Това означава, че службата е имала достатъчно време за прикриване на тези служители, така че те да не бъдат засегнати.
Ще припомним, че параграфът бе приет в последния момент от обсъждането на закона за досиетата през декември 2006 г. и беше част от сделката, за да може законът да бъде пуснат в действие. Според този параграф „лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба „Военна информация” към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г. не се установява принадлежност към органите по чл. 1 по смисъла на този закон”. С тази вратичка

социалистите скриха ръководните кадри


работили за бившето разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА и бившето Първо главно управление на Държавна сигурност. Известно е, че и двете управления са действали в тясно сътрудничество със съветските тайни служби ГРУ и КГБ, а нашите висши разузнавачи са минавали задължително обучение в техните школи. Затова покриването на въпросните агенти поставя редица въпроси пред партньорските служби от НАТО.
Депутати от социалистическата партия твърдяха в горещи спорове с колегите си от управляващото мнозинство и Синята коалиция както в пленарната зала, така и в кулоарите на парламента, че ще бъдат издънени 1500 агенти. Според неофициални данни на Комисията по досиетата техният брой е 50. Факт е, че голяма част от тях са работили зад граница. Според червените това са хора, които са извършвали или
в момента извършват реална разузнавателна дейностзад граница. Всеки от тях работи навън с по двама-трима сътрудници или агенти под прикритие, които са чужденци, и те ще бъдат издънени. Когато бъде публикуван списъкът с имената, контраразузнавателните служби на съответните държави бързо ще идентифицират своите сънародници, работещи за нашите, и веднага ще ги арестуват. Законодателството в някои ислямски държави предвижда за тях смъртно наказание.
Новият шеф на вътрешната комисия в парламента Красимир Ципов обаче смята, че не агенти, а тъмни фигури ще бъдат разкрити: „Крайно време е да се разбере кои другари организираха трафика на крадени автомобили и оръжие в годините на прехода”, твърди той и пояснява, че става дума за

контрабанда, над която е имало „чадър”


от тези, които сега ревностно ги бранят. Според негови колеги с тези пари се е финансирал Октоподът. Не случайно тон за тези промени в Закона за досиетата даде на една конференция на фондация „Конрад Аденауер” в парламента вътрешният министър Цветан Цветанов преди близо месец. Тогава той заяви, че „през изминалите години бяха приети различни закони за досиетата, бяха съставени няколко комисии, но нито едно правителство не предаде архивите към комисията до 2009 г., това направихме ние, изпълнявайки закона. От тези досиета ще можем да научим каква е истината за 20-годишния преход и кои са хората, които всъщност го реализираха.” А на същата среща Ханс-Йорк Гайгер (бивш президент на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия и пръв ръководител (1990-1995) на службата за разформироване на източногерманското Министерство на държавната сигурност (Щази) недвусмислено заяви, че „не допуснахме нито един

офицер от Щази да продължи работа в специалните служби


на Германия, защото не може тези хора, които са работили против народа си, след промените да работят за тяхната сигурност”. Той поясни, че разкриването на това, което се е случило в миналото, е най-добрият начин за прекъсване на властта на тоталитарните режими и най-вече възможността да дърпат тайно конците чрез досиетата срещу отделни личности.
Ако това беше направено у нас още след 10 ноември 1989 г., както стана в Германия, нямаше да се случи криминалният преход. Убедително доказателство за съществуването му всъщност ще е разкриването на бившите ДС агенти като контрабандисти чрез отпадането на параграф 12. Затова и съпротивата срещу тяхното осветяване е така яростна. През целия преход винаги, когато е трябвало да бъдат разкривани ключови за функционирането на Октопода бивши агенти на ДС, са се задвижвали механизми, които са забавяли и пречели това да се осъществи. Известно е например, че Комисията по досиетата, ръководена от Методи Андреев, бе закрита, когато трябваше да се разкрият досиетата на кредитните милионери. Преди това една друга комисия бе блокирана от решение на Конституционния съд, с което бяха запазени агентите с картончета. Нека си припомним каква съпротива имаше срещу разкриването на досието на бившия президент Георги Първанов като агент, на дипломатите, свързани с ДС, и на висшия клир, който се оказа, че гъмжи от доносници на бившите тайни служби. Истината е, че

десницата пострада най-много


от запазването на тайната власт. Достатъчно е да посочим като една от причините за падането на синьото правителство през 2001 г. тяхната непоследователна политика в областта на декомунизацията, изразяваща се в липса на лустрация и осветяване на агентите. Ученето от грешките на десницата може да донесе само ползи. Сегашните управляващи започнаха с тиха лустрация. Тя в момента няма алтернатива, особено след встъпването в длъжност на сегашния президент. Но на мнозинството бързо му стана ясно, че това не е достатъчно и единствено публичността е тази, която може да гарантира заемането на позиции от неопетнени лица в политиката и държавата.
В момента социалистите вдигат шум като в онзи виц:
„Ало, полиция! Елате веднага! Обрали са ми колата!”
„Какво са ви взели?”
„Всичко! И касетофона, и таблото, даже кормилото и педалите!”
„Добре, пращаме патрул.”
След десет минути:
„Ало, полиция!”
„Какво?”
„Може да не идвате. Бил съм седнал на задната седалка.”
Така че ако червените могат да прокарат забранителните клаузи чрез друг закон, със сигурност ще си затраят. Само че този път номерът им едва ли ще мине.