Общо показвания

понеделник, 17 декември 2012 г.

Изборният кодекс - капанът на опозицията

Десетки хиляди левове на данъкоплатците бяха похарчени в една безсмислена парламентарна седмица. Те имаха възможност да се убедят в това на живо заради директните предавания от пленарната зала от националните медии. Формалният повод за поредния цирк, който се разигра в свещената сграда, бе започналото обсъждане на промените в Изборния кодекс. За трите пленарни заседания, едно от които продължило до среднощ, а друго провалило се поради липса на кворум, народните избраници успяха да приемат само няколко члена от важния за предстоящите избори документ. Очевидно обаче опозицията преигра и не можа да вкара в капан управляващото мнозинство. Острата конфронтация и бламирането на заседанията много бързо отрезвиха мнозинството, въпреки благородната им инициатива да приемат за първи път от началото на демократичните промени закон не в последната минута, а още преди да е настъпила годината на изборите. Това вероятно ще им е за урок, защото в родината на Бай Ганьо не можеш

да подобриш правилата на играта

без да платиш за това с омаскаряване.
Обстановката се нажежи допълнително и от взетото точно в този момент решение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) да остави постмониторинговото наблюдение до края на януари месец, за да се убеди, че препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за промените на кодекса са изпълнени.
За да не бъдем голословни, нека вземем например искането на опозицията за заверен препис на протоколите с резултатите на секционните избирателни комисии. Целта е да имат законово основание за съдебни искове, ако се установят нередности. Вместо това управляващите предлагат да се дават копия на основния документ, защото ако се прави препис в късните часове на нощта, винаги може да се направи
грешка при пренасянето на данните
по различните графи и това да доведе до касиране на изборния резултат.
Червените настояват също да се ревизира решението на парламента да откаже законова гаранция на опозицията, че ще има поне в две от трите ръководни места на изборните комисии - председател, зам.-председател и секретар. Според управляващите това изобщо не е проблем, защото винаги е имало опозиционен представител на тези длъжности, този въпрос вече е обсъден по време на близо 30-те заседания по темата на правната комисия и е залегнал в самия кодекс, но не в самото му начало.
Силно ни развесели поведението на БСП, когато с подобаващ драматизъм техните депутати заявиха в пленарната зала, че има опасност на изборите да не бъдат допуснати международни наблюдатели. Само ще припомним, че на евроизборите през 2007 г. точно
хората на

„Позитано” 20 не допуснаха наблюдателите

на ПАСЕ и на ООСЕ да участват в изборния процес. А сега те настояват наблюдателите не само да следят какво става в изборната комисия, но и да изказват становища и едва ли не да могат да влияят върху членовете на избирателната комисия, като техните становища да бъдат вкарвани задължително в протоколите на избирателните комисии. Това е намеса в работата на самата избирателна комисия, която законът не може да позволи да се допусне. Освен това едва ли самите наблюдатели ще се хванат на подобни уловки. Те много добре знаят докъде се простират възможностите им като представители на европейската общност.
По време на дебатите съвсем отчетливо се видя и

червеният уклон  на Синята коалиция

която пак бе в един отбор със социалистите. Нейните представители изобщо не взеха предвид, че от самото създаване на коалицията заради това сътрудничество, сполучливо определено като червено-синя мъгла, избирателите ги наказват на всички последвали избори. Никак не се трогнаха и от немаловажния факт, че след като СДС напусна Синята коалиция, депутатите им в парламента представляват само себе си.
Нека сега да вдигнем завесата и да видим защо беше цялата пушилка. Един бегъл поглед върху дневния ред на парламента, който бе забавен умишлено с дебатите за кодекса,
ни дава веднага отговор на въпроса. Например законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина пряко би улеснил избирателите, но ще засегне здравната мафия. Защото чрез него се предвижда намаляване размера на финансовите средства, които се използват за допълнително материално стимулиране на служители на Министерството на здравеопазването и на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), с оглед необходимостта от 

оптимизиране на финансовите разходи 

в условията на финансова криза.        Със законопроекта се предвижда създаването на  комисия по цени и реимбурсиране. До момента дейността по ценообразуване и включване на продукти в Позитивния лекарствен списък се извършва от два самостоятелни и независими един от друг органа: комисията по цени на лекарствените продукти и комисията по Позитивния лекарствен списък. С предложението се цели процесът да бъде оптимизиран в рамките на един орган, да се съкратят по този начин сроковете за неговото произнасяне и да се облекчат заявителите от гледна точка на еднократното представяне на документация само към един орган.
Друг законопроект, свързан с промени на Закона за досиетата, ще махне прочутия параграф 12 от закона, който прикриваше редица служители на бившите тайни служби. Те пряко са контролирали политическата класа, създали са организираната престъпност и чрез опасна симбиоза пипалата им са плъзнали във всички държавни институции и ключови сектори на икономиката.
Заради безсмислените дебати бе отложено заседанието на комисията, разследваща

далаверите около АЕЦ „Белене”

От създаването си парламентаристите са установили мистериозното изпаряване на стотици милиони левове, които и днес ние изплащаме.
На проваленото заседание бивши шефове на НЕК и представители на червеното правителство трябваше да обяснят къде са отишли близо шест-седем милиона от дадени 300 милиона лева, гласувани от социалистическото правителство за създаване на съвместна българо-германска компания. Има съмнения, че тези пари са потънали в партийни каси по време на предизборната кампания през 2009 г.
Затова решението на мнозинството да замрази обсъждането на кодекса е добро. Избирателите имат нужда да получат по най-бързия начин чрез своите представители в парламента достатъчно възможности да облекчат нелекото си съществуване в условията на криза. Освен това никак не е без значение за тях да бъдат разкривани аферите на продължилия повече от двадесет години преход, както и на зависимостите, които гарантираха съществуването на Октопода.