Брюкселската дъвка за изборния кодекс

Изненадващият ход на управляващите да спрат обсъждането на Изборния кодекс превръща всеки опит на опозицията за продължаване на темата в нещо като след дъжд качулка, ако си послужим с народния израз. Но това пък ни дава възможност да видим в детайли сценария на червените, както и да си припомним защо крадецът вика дръжте крадеца.

Като махнем демагогската и малко помпозна обвивка на отправената от ДСБ в понеделник заплаха, че щели да информират Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Европейската народна партия (ЕНП) за това, че ГЕРБ се канят да не изпълнят препоръките на международната организация и се опитват да фалшифицират предстоящите избори, както и малко конспиративното предположение, че след провалите на Румяна Желева и Венета Марковска имало чуваемост в Брюксел към критики, ще видим, че изложените от тях факти са несъстоятелни.

Особен интерес представлява и твърдението им, че ОССЕ, която е натоварена да следи честността на изборите, е излязла с доклад за България, въз основа на който е трябвало да се намалят корупцията и фалшификациите, наблюдавани на предишните избори.  

Затова ще обърнем внимание точно на тези фалшификации от президентските избори през 2006 г. насам, за да се види

„кой крив, кой прав”

Но преди това нека разгледаме двете препоръки на ОССЕ, които от ДСБ смятат, че са особено уязвими, защото мнозинството нямало намерение да се съобрази с тях. Едната е, че „Изборният кодекс трябва да осигури включването на опозиционни номинации в ръководните позиции на всичките нива на изборната администрация” А другата, че „заседанията на избирателните комисии трябва да бъдат отворени за обществеността по време на целия изборен период”. Веднага ще кажем, че и двете ги има в проектодокумента. Само че те не са в началото на документа и затова не бяха предмет на обсъждане през миналата седмица. Но когато дойде техният ред, те няма начин да не бъдат приети. Единствено като популизъм може да се приеме вдигането на шум за нещо, което го има в дневния ред и което не се оспорва. Но ще припомним, че тези препоръки не са нови, те фигурират още в доклада на Службата за демократични институции и човешки права (СДИЧП) към ОССЕ от времето, когато президентът Георги Първанов бе преизбран за втори мандат. И съвсем логичен е въпросът защо те не са били изпълнени от червеното мнозинство, след като са имали възможност още тогава да го направят. Например в констатациите  от 2006 г. наблюдателите отбелязват, „че тези изменения бяха приети само два месеца

преди деня на изборите

което някои събеседници сметнаха за много закъсняло предвид въведените технически новости”. И че според тях поправки в изборното законодателство трябвало да се приемат достатъчно навреме преди избори, освен ако на късен етап не бъдат установени сериозни недостатъци, нуждаещи се от спешна намеса.

За първи път в цялата история на прехода промени в Изборния кодекс започнаха да се приемат преди настъпването на изборната година. Вместо това да е повод за сътрудничество, опозицията е преценила, че от саботирането под една или друга форма на дискусиите в пленарната зала може да извлече много повече политически ползи. Едва ли в Брюксел ще погледнат на това с добро око.

А какво да кажем, че още преди близо 7 години

наблюдателите са поискали да бъде създадена една постоянна Централна избирателна комисия (ЦИК), назначавана за незастъпващи се фиксирани срокове, за администриране на всички избори, с оглед осигуряване на по-голяма степен на приемственост и институционален капацитет. И че още тогава е била забелязана възможността за фалшифициране заради неравнопоставеността на представянето на водещите партии в избирателните комисии. Няма как да не отбележим критиките за прозрачните урни, за липсата на пликове, в които да се пъхат бюлетините, което си беше абсолютно нарушение на тайната на гласуването. Не може да подминем и неясните до последния момент списъци на имащите право на глас, което подаваше ограничена и противоречива информация относно общия брой на избирателите, имащи право на глас. И това се случи въпреки факта, че трябваше да се изпълни условието за участие на 50 процента от гласоподавателите. Що се отнася до изборите през 2009 година, в доклада в прав текст се говори за трайни нарушения, изразяващи се във фалшификации и купуване на гласове въпреки „законови постановки, които инкриминират” това. Което пък омаловажава усилията на изпълняващите закона органи да се справят с този проблем и срива доверието в способността на властите и на съдебната система да премахнат тази практика. Затова една от

най компрометиращата БСП констатация

е, че са се възползвали от така наречения контролиран вот . Съвсем ясно е посочено повтарянето на един недостатък от предишни техни забележки, че констатираните нарушения чрез жалби се протакат във времето и няма как да влязат в решенията, с което да променят изборния резултат.

Вчера например и от БСП също се опитаха да продължат темата с бомбастичните твърдения, че липсата на чуваемост в дискусията за Изборния кодекс водела до парламентарна криза и трябвало да се проведат консултации на най-висше партийно ниво. Само ще кажем, че това не са онези размирни години, когато имаше кръгли маси и всичко се решаваше под външен натиск. Правейки подобни изявления, от БСП на практика

омаловажават върховенството на парламента

Освен това подобен призив ни напомня за задкулисието на криминалния преход, когато всичко се решаваше на други места. А употребената от тях фразеология, че Изборният кодекс трябва да бъде съобразен с препоръките в доклада на ОССЕ, някак си вече почва да доскучава и да интересува единствено тях. Що се отнася до искането им в изборната администрация да се осигури присъствие на опозицията и заседанията на избирателните комисии да са публични, то  напълно съвпадна с това на ДСБ, което само доказва

зависимостта между червените и тъмносините

Един от нелицеприятните изводи, които биха могли да бъдат направени от цялата дандания, е, че опозицията иска да запази стария Избирателен кодекс, но този път да прехвърли вината за евентуалните изборни нарушения на управляващите. И така да препере своите афери. Личи си обаче по инерцията, с която се опитват да продължат бурята от миналата седмица, че не знаят как да реагират на решението на мнозинството да спрат обсъждането. Като прибавим към това и очакваните нови разкрития около „гьола” на АЕЦ ”Белене”, както и разкриването на нови зависимости, свързани с промени на Закона за досиетата, няма как да не ни светне, че скоро ще разберем защо предизборно пак ни спускат червено-синята мъгла.