Общо показвания

вторник, 11 декември 2012 г.

Коалиция или просто комбина

Нямат край номерата на фалиралите десни политици, рожби на криминалния преход, в битката им за политическо оцеляване. През уикенда лъсна поредната им завера. Тя, разбира се, не е нова, замислена е отдавна, но след като през пролетта СДС скъса със Синята коалиция, това обърка плановете на абонираната за нея номенклатура и трябваше да мине време, за да бъде възкресена. Истината е, че участниците в тази прозрачна завера нямат друг полезен ход. ДСБ се провали като политически проект с малко над 1% подкрепа, а загубилите лидерската битка в СДС разбраха, че бъдещето им на „Раковски” 134 не отговаря на амбициите им. Затова те гръмко обявиха възстановяването  на Синята коалиция чрез неформалното сливане на ДСБ и учредения тази събота Национален съюз „Единство”. Пълна демагогия са принципите, обявени от младия председател и бивш младежки лидер на СДС  Христо Панчугов, не защото са неверни,

а защото зад тях наднича сянката на старите влъхви


И младежите ще бъдат ракетата, която ще трябва да носи номенклатурата, абонирана за парламента и евроинституциите. Истински фарс е номинирането от страна на обединението на Надежда Нейнски и на лидера на ДСБ като преговарящи за сключването на предизборно споразумение между двете формации. Ако двамата известни сини функционери смятаха да се оттеглят и да дадат път на младите, както гръмогласно твърдят, то те трябваше да го направят. В момента те съвсем недвусмислено демонстрират, че са кукловодите и са тези, които ще се изявяват медийно. Очевидната гротеска на случващото се превръща Синята коалиция в Синя комбина. Това само

потвърждава правилността на действията на новото синьо ръководство


което има смелостта публично да обясни на сините привърженици защо са били излъгани в очакванията си от тяхното правителство (1997 – 2001 г.) , получило чрез пълното си мнозинство уникалната възможност да приключи веднъж завинаги с червения октопод. Но вместо това затвърди неговата власт и до ден днешен продължава да е деен негов помагач, както се видя през този парламент. А обявяването като главен враг на сродната народна партия ГЕРБ, а не БСП само доказва правотата на тези изводи. Може да допълним, че точно по времето на синьото управление не бяха разкрити досиетата, макар че милион и половина избиратели очакваха това. Днес става ясно защо не са го направили –  просто са
били в един отбор и в пряка зависимост от бившите тайни службиНо нека да видим как стоят нещата в действителност. В момента шумът, който вдигат бившият син премиер и бившата външна министърка, няма реално покритие. Младият цвят на ДСБ, с който там се гордееха, дезертира в друга партийна формация, точно защото не виждаше политическо бъдеще. Затова в новата стара коалиция спешно им трябват известни имена като това на Нейнски и на обявилите се срещу ръководството на СДС сини депутати. Що се отнася до НС „Единство” – видя се при учредяването му, че

с един файтон хора няма как да донесе нужните гласове


на Синята коалиция. На сбирката в събота присъстваха само трима от депутатите – Мартин Димитров, Ваньо Шарков и д-р Цветан Костов. Останалите тактически се покриха. Не е трудно да се досетим какво всъщност ги е спряло.
За фалшивата суматоха вдясно вина имат и неумелите ходове на СДС с двете кандидатури за главен прокурор. Те дадоха възможност на техните опоненти от Синята коалиция да покажат, че са ненадминати майстори в стрелбата. Надяваме се, че в СДС вече са си взели поука и че няма да правят повече такива „подаръци” и ще концентрират вниманието си да върнат доверието на низвергнатите през годините техни избиратели. Затова са улеснени и от самозабравилите се и изгубили мярката на политическо поведение бивши техни лидери. Не случайно един бивш депутат психиатър казва за тях, че това са „едни хора,

 които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите


Не може да пропуснем и че точно лидерите на Синята коалиция се натискаха да бъдат заедно с ГЕРБ в зората на тяхното управление – единият хукна пръв да носи бонбони на човека, за когото преди това твърдеше, че е от подземието, а другият се фукаше, че държи „златното ключе”. Сега двамата са точно като онзи крокодил, на който му писнало да наблюдава как избирателят се мъчи да улови риба, появява се над водата и нежно пита:
„Как е, кълве ли?”
„Не.”
„Ми що не влезеш да се изкъпеш тогава?”
Само че този път няма кой да им се върже на сините комбинатори. Избирателите ще ги загърбят и ще ги оставят да се самоизядат в своите бутикови формирования.