Идеолозите на прехода и ДС

Депутати от управляващото мнозинство изненадаха вчера колегите си с нови добавки към вече миналия на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за досиетата. Красимир Ципов, новият председател на парламентарната вътрешна комисия, поиска да бъдат проверени за досиета и учредителите на юридическите лица с нестопанска цел – неправителствените организации. Той предложи още да бъдат разкрити агентите на ДС сред лицата, придобили акции и дялове в приватизирани държавни и общински предприятия. Към тях бе прибавено и искането на десни депутати да отпадне параграф 12 от закона, според който досега

оставаха скрити хората, управлявали мрежите

от сътрудници на ДС преди 1989 г. и след това заемали едни от най-високите длъжности от началник-отдел нагоре в Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, в Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация”. Седмица преди това вътрешният министър Цветан Цветанов бе декларирал готовност за отпадането на параграфа: „През изминалите години бяха приети различни закони за досиетата, бяха съставени няколко комисии, но нито едно правителство не предаде архивите към комисията до 2009 г., това направихме ние, изпълнявайки закона. От тези досиета ще можем да научим каква е истината за 20-годишния преход и кои са хората, които всъщност го реализираха”, поясни тогава вътрешният министър.

Лъсването на ДС агентите сред идеолозите на прехода създали неправителствени организации, се очаква да предизвика катарзис, равен по значимост само със скандалите с посланиците и митрополитите, чиито зависимости с бившите тайни служби на комунистическия режим шокираха обществото. Напълно е възможно дори скандалът да бъде много по-голям, защото представителите на НПО-тата имат претенциите да са лицата и проводниците на демократичните процеси у нас. Те винаги и много шумно са декларирали, че тяхната цел е развитието на демокрацията, свободния пазар, гражданското общество, индивидуалните права и т.н. Техните основни занимания са били в областта на политиката, правото, социологията, икономиката, културата и др. Освен че организират срещи и конференции, издават печатни материали, присъстват в медиите, те лобират за прокарването на опредени закони и пишат законопроекти. Досега обвиненията срещу тях бяха, че те не представляват и развиват гражданското общество, тъй като нито инициативата за създаването им, нито пък проблемите, които решават, са повдигнати от гражданското общество, а са създадени от чужди мозъчни тръстове и щедро спонсорирани от тях.

Ако се окаже, че лидерите им са част от иронично перифразирания лозунг

„Агенти от всички страни, обединявайте се”

то с това ще падне поредната маска на криминалния преход, за който няма съмнение вече, че е дирижиран от Октопода. И че лицата на НПО-тата не случайно са узурпирали общественото мнение.

Не по-малко значима е добавката към закона за разкриване на собствениците на дялове в приватизацията. Този детайл към вече предложеното осветяване на управители и членове на управителните и надзорните съвети на приватизираните държавни и общински предприятия ще ни покаже защо масовата приватизация направи богати единици и ограби хиляди българи по време на правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.  

Видимостта на дяловото участие

ще даде възможност да бъде потърсена и отговорност на хората, участвали в тази гигантска криминална афера. Новото законодателство дава възможност за подвеждането под отговорност заради придобито по престъпен начин имущество.

Не бива да се пропуска и ефектът от показването на зависимостите с ДС на хората, членували в научните съвети към Висшата атестационна комисия. „Всъщност тези научни съвети решаваха съдбите на всички млади учени в България. Нека да се види имало ли е лица, членове на тези научни съвети, които са били агенти или сътрудници на ДС, и да се разбере тези лица спирали ли са кариерата на младите хора в България, или просто са се пускали да се развиват кариерно тези млади учени, които са били удобни и е трябвало да получат това кариерно развитие”, казва Ципов.

Не по-малко щекотлива е и поправката в Закона за досиетата, която дава възможност да се осветлят агентите за първите 16 години от прехода в 13 различни категории на т.нар. лица, извършващи публична дейност. По-съществените от тях са собствениците, ръководствата на печатни и електронни медии, водещите журналисти, ръководството на БАН и институтите му, ръководствата на различните вероизповедания, ръководните органи на висшите учебни заведения и др. Заради предложение на червената Татяна Дончева още при обсъждането на закона, за разлика от изпълнителната, законодателната и съдебната власт, където проверките се извършват от 10 ноември 1989 г., при втория списък с лицата, извършващи публични дейности, проверката сега се извършва от момента на приемането на закона – декември 2006 г. По този начин

се скриват агентите от първите 16 години на прехода

Има, разбира се, и едно много силно предложение на депутата социалист Кирил Добрев. Той поиска пълна прозрачност на всички лица, родени преди 1973 година, вместо периодични изменения на закона, с които да се разширява обхватът му. За съжаление неговите колеги от БСП гледат на това като на шега и гласуват винаги против всяка промяна. Тяхната смелост да действат радикално се свежда до вица за рибаря, който се хвалел, че е хванал огромен сом.

„Толкова беше голям, че едвам го изкарах, страшна борба беше. Но макар и с риск за живота си го измъкнах, метнах го на гръб и потеглих към къщи. И по едно време гледам насреща ми - пазачът на язовира.

„И какво направи?”, попитали слушателите му.

„Ами скрих сома в джоба.”