Клоунадата на сините ренегати

Няма съмнение вече, че до изборите, когато всичко ще приключи безславно за тях, ще има да гледаме още много изпълнения на превърналите се в клоуни сини депутати. Американският писател Филип Рот много точно описва подобни представления по следния начин: „Не може да се напише добра сатирическа фантастика, защото реалността бързо ще надмине всичко, което може да се измисли.”

Още по време на изборната кампания за лидер на СДС на „Раковски” 134 с изненада установиха, че цялата свищовска организация на сините начело с техния депутат и тогава кандидат за лидер Ваньо Шарков на практика се е самоизключила, защото в продължение на близо година не е внасяла членския внос. Заради срама случаят беше потулен и Шарков беше допуснат да се състезава. Вчера научихме, че друг син народен представител - Михаил Михайлов, бил изключен от СДС, защото от близо две години не плащал партийната лепта. Наистина срамна и надминаваща въображението история не за друго, а защото Михайлов е един от основателите на съюза.

Още по-комичен е шумът, който вдигат местни лидери

(които представляват единствено себе си и зад тях няма избиратели) с демонстративните си напускания на СДС. Кметът на Свищов Станислав Благов и депутатът д-р Цветан Костов са по-известните сред тях. Но помпозните обвинения, че от символ на демократичността СДС се превърнал в партия от комунистически тип, която търси врага с партиен билет, всъщност превръщат представлението в гротеска. Едва ли има седесар, който да не знае, че по времето на синьото управление (1997 – 2001 г.) беше извършен най-големият лов на вещици в партийните редици, бяха скрити досиетата (като това на президента Георги Първанов) и беше дадена възможност на червените да затвърдят олигархичната си власт. А какво да кажем за ДСБ, която бе създадена от отцепници – тя е един от символите на посттоталитаризма у нас.

Нека кажем направо: цялата суматоха е за личното оцеляване на всеки един от вдигащите пушилка.

Ако сегашното ръководство на сините бе гарантирало запазването на Синята коалиция, а оттам и на статакувото на всеки един от тях, те щяха да носят на ръце сегашния лидер д-р Емил Кабаиванов и навсякъде щяха да изтъкват, че това е единственият седесар, печелил мажоритарно избори. По този повод ще напомним на депутатите, които  днес категорично отказват да напуснат парламента с мотива, че не са васали на партийната централа, че те се намират в свещената сграда благодарение на СДС. Ако сините депутати се бяха явили на изборите като мажоритарни кандидати и ги бяха спечелили, тогава никой нямаше да оспорва техния избор. Но тъй като те са в парламента благодарение на партията, съвсем закономерно беше тяхното низвергване, защото няма как да има два центъра на властта. Синият устав не допуска това.

Известно е също и защо те бързат, без някой да ги гони. След изключването на първите трима (Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Димо Гяуров) стана ясно, че ръководството няма повече да отлюспва никого. Сегашната дандания е, за да могат да се подредят в първите редици на „Единство”. В събота създателите на формированието ще правят сбирка в Пловдив. От близо половин година бившата външна министърка и евродепутат Надежда Нейнски безуспешно се опитва да създаде този съюз. Първоначално той бе замислен като фракция, сега най-вероятно ще стане движение, което впоследствие трябва да се

колаборира заедно с ДСБ в Синята коалиция

Смешното в случая е, че тези, които най-много се противопоставяха на отцепването от СДС, „тъчейки на два стана” (рекетирайки и тайно надявайки се да принудят сегашното синьо ръководство да ги включи на челни позиции в листите за депутати), сега са най-гръмогласни.

Истината е, че сега всъщност ще се види, че ракетата носител на Синята коалиция е бил СДС. Всички ще могат да видят, също като в приказката за неволята, дали те ще могат сами да поправят колата и да се приберат у дома. Защото досега друг вършеше основната работа, а те бяха парашутистите.

Затова, след като те сами пожелаха да влязат в гората, на „Раковски” 134 не им остана нищо друго освен да им пожелаят, като видят зор, да викат неволята. Но като гледаме тяхната палячовщина и слушаме врявата им, сигурни сме, че ще си останат само с викането.