На редица документи за
репресирани лица, които сега стават публични от комисията по досиетата, има
надпис „ЗН” – „ЗАВРЪЩАНЕТО НЕЖЕЛАТЕЛНО”. Това означава, че дамгосаните не е
трябвало да се връщат било от лагерите, било от затворите в цивилния живот
живи.
Затова към всяка поправка
към Закона за гражданската реабилитация на репресираните лица трябва да се
отнасяме с подобаващо внимание. Според едно от тях, което се отнася до лица,
свързани с възродителния процес, към чл.9, т.23 от закона за репресираните, да
бъде добавено "детските учителки, които са завършили редовно
педагогическото си образование и които са били
заставяни да работят на строителни обекти
в системата на чистотата
или в селското стопанство, да получават допълнително 5% от средната пенсия за
осигурителен стаж и възраст".
В друга поправка от закона
се предлага в него да бъдат включени лица, които са пострадали от огнестрелни
рани по време на мирните протести по време на Колективизацията през 1947 г. и
принудителната смяна на имената през 1972, 1974 и 1985 г. Реабилитацията на
тези хора не е възможна въз основа на основанията в сега действащия закон,
защото срещу тях не е имало нито произнесена присъда, нито са били лишавани от
свобода или интернирани. Но има достатъчно доказателства за тези престъпления.
Веднага ще кажем, че целта
на допълненията към закона не е материална, това винаги може да се оспорва в
условията на криза, целта е да бъде направено официално признание на факта на
репресия от страна на комунистическия режим
Тя е извършена по
политически или други идеологически съображения и е несъвместима с принципите и
ценностите на свободното и демократично общество. Хората са протестирали за
свои исконни права, те са били грубо потъпкани с използването на сила, като
пострадалите не са имали никаква възможност да получат защита по съдебен или
какъвто и да било ред.
Тука ще отбележим, че в
началото на годината в специална декларация депутатите осъдиха възродителния
процес. Това дава достатъчно основания да се направят съответните допълнения,
за да може всички пропуски по закона за гражданската и политическата
реабилитация да бъдат поправени.
Затова в заключение ще
кажем, че помирението по отношение на миналото ни е ключов елемент за бъдещето
на демократичното общество. Но то може да бъде постигнато не чрез мълчание и
забравяне, а чрез памет, изразяваща се в
политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица. Само
тогава ще стане истинското завръщане на тези страдалци, които не са подозирали,
че тяхната съдба е била предварително решена с малка отметка на придружаващите
ги документи.
