Общо показвания

понеделник, 12 декември 2011 г.

Популизъм на квадрат

Разбираемо е желанието на политиците да са непрекъснато осветени от прожекторите. Затова за популизма почивен ден няма. Правенето от мухата слон е тяхно любимо занимание. Само че в нередки случаи заради тяхната болезнена амбициозност стават за смях. Призивът на един премиер „За Бога, братя не купувайте” в началото на деветдесетте години на миналия век, се превърна в култова фраза. Могат да бъдат забравени много от деянията на този премиер, но този призив ще остане в народния фолклор.
Миналата седмица във фенстраницата във Фейсбук на неуспелия кандидат за президент на страната Меглена Кунева се появи заглавие на статия „Българи, изключете телевизора”. Изобщо нямаме намерение да се бъркаме в една или друга позиция на колегите. Също така право на всеки, който му допадне тя, е да я качи в личното си пространство в нета. Проблемът е в опита на политиците да се намърдват по терлици и използват за популистки цели тези, свързани с актуални проблеми от ежедневието ни.
Известно е, че стачкуващите по един или друг повод през последните месеци
бягат като опарени от набъркването на политиците 
в техните протести. Политиците обаче не само че не бягат, но и не пропускат възможността да направят с чужда пита помен. Приемането на този призив като свой от по-известната от еврокомисарството си като Мадам Yes Кунева е доста комично и ни я представя в твърде неудобната за нея светлина на човек, който не само е надскочил отдавна собствените си възможности, но и на човек, който е готов да потъпче точно онези европейски ценности (като например правото на избор), заради които стана промяната преди 22 години.
Няма да припомняме защо тя преди 10 ноември 1989 г. е била Пръмова, а днес предпочита да е Кунева. Но няма как да пропуснем да прибавим този призив към днешната й биография. Дори само защото близо 500 000 гласуваха за нея. И скритите намерения да използва тези гласове в бъдеще отсега ни подсказват, че се готви поредната партия менте, която да обслужи намиращите се във все по-трудна позиция кукловоди на криминалния преход. Също така не трябва да се съмняваме, че някои от протестите са и заради същите хора, съзнателно разграбили и унищожили ключови сектори за икономиката на страната.
Можем да приемем дори и че „загасянето” на телевизорите никак не е случайно. Защото точно от медиите започна да лъсва кой какви ги е вършил и защо сега иска отново да получи нашите пари, този път под формата на евросубсидии. Пак няма да навлизаме в подробности защо от 32 млн. дка обработваема земя в България над половината  (18 млн.) са засети със зърно и че тези площи се обработват само от 7,4% заети в селското стопанство. Само ще отбележим по този повод, че евросубсидиите се плащат на единица площ. Или ако през 2011 г. фермерите взимат 50% от нивото на субсидията, през 2016 г. държавата може да им доплати останалите 50%. Така през 2012 г. те ще взимат 60%, а държавата може да додаде до 40%, и което е най-важно  - държавата изобщо не е длъжна да им даде тези пари.
Другото нещо, което е много съществено, е, че останалите сектори в селското стопанство като зеленчукопроизводство, животновъдство, винарство, са в много по-неизгодна позиция. Те също имат субсидиране, но то все още не е навлязло в такава степен. И разликата в парично изражение спрямо зърнопроизводителите е огромна. Но от тези сектори не протестират. По подобен начин може да се разсъждава и за фалиралата БДЖ и за протестите там, които продължават вече втора седмица. Изобщо няма да се занимаваме с технически подробности дали заради новото разписание стачката там е законна или не. Но притеснителното там идва от факта, че техните синдикалисти си траеха за грешните ходове на управляващите през всичките тези години, загробили това могъщо по времето на соца предприятие. Затова

няма как да не будят съмнение тези протести,

най-малкото заради сянката на Октопода, появяваща се зад тях. А когато в тях се набъркат политиците, лъсва връзката им с кукловодите. Избирателите, които протестират, както и тези от тях, които едва свързват двата края, но не протестират, не може да не си дават сметка как една малка група хора ги използва за маши, за да продължи онова статукво, което ги брои единствено за гласове в полза на задкулисието или пък ги  използва в случаи като този.
Няма как да повярваме не само на Кунева, но и на всички политици, които днес се възползват от кризисната ситуация. Думите им не са от полза на стачкуващите. В тях няма нито едно конкретно предложение, а само създаване на допълнително напрежение. То сполучливо е определено като червено-синята мъгла. Защото в нея няма цвят и това е отборът на рушителите, единствената цел на които е да се върнат на софрата, от която толкова години са черпели облаги. А и ги е направила приказно богати, разбира се, за сметка на тези, които неведнъж са се лъгали, гласувайки за тях.
Удобството да се отклони вниманието към някой, позволил си повече емоционалност в медиите, също подлежи на коментар. То е прекрасен повод да се прехвърли вината от болната на здравата глава.



Посочването на виновника и заклеймяването му

е добре познат похват от времето на комунистическите режими...
Но нека се върнем към популизма. Характерен похват на опозиционните политици по време на стачката е да обвинява ръководството на БДЖ в неясна позиция. От една страна се съгласяват с  това, че то било наясно със ситуацията. От друга го съветват да отиде към приватизация (правейки се, че не разбират преструктурирането като подготовка за това). След това не пропускат да похвалят себе си, че точно този подход им е помогнал през годините да направят така, че  да оцелеят много предприятия, пропускайки да отбележат обаче кой ги взе и какво се случи с тях по време на техните управления. Ухажването на синдикатите също е характерно за днешните опозиционни популисти. И накрая те винаги завършват, че трябва политическо решение (разбирай дългочасови дебати в парламента, вместо да се приемат закони.)
Пълен миш-маш
от който те очакват да излязат целите в бяло.
А какво да кажем за Кунева, която няма техния опит и чиято фразеология ни е далечна и чужда. Поведението й на човек, който сочи с пръст от висините на Брюксел (макар че минават вече няколко години, откакто се е върнала в страната), не може да ни впечатли.
Нищо ново не ни казва с обявените от нея три основни мерки за излизане от кризата. Управляващите са наясно с това, че трябва да се напълни бюджетът, като се ограничи сивата икономика. Очевидни са и действията им за ограничаване на икономическите престъпления, както и начинът, по който се правят обществените поръчки. След това тя казва, че трябва да има икономически растеж. Разбира се, зад тази фразеология се виждат доста неща, които тя пропуска. Като например промяната и активизирането на съдебната система. Но на нея така й е изгодно. Затова думите й звучат кухо. В тях



няма нищо конкретно, което да зарадва болезнения слух

на тези, които ще трябва да освободят работните си места. Те просто са нужни на популистите само като маса, която да им помогне да се домогнат до възлови позиции. Затова много се съмняваме, че тези, които гласуваха за нея, ще дадат гласа си отново отново за нея при наличието на подходяща алтернатива. Освен това се видя след последните избори, че управляващите са запазили доверието на избирателите, нещо, което никое правителство на прехода не го е постигало в средата на мандата си.
Няма да припомняме отново и притчата за фарисеите. И защо те в крайна сметка получават заслуженото си наказание. Нито ще обясняваме защо вместо да се смирят, те са се възгордели. Само ще завършим с това, че мъгливото набъркване на популистите при всяка кризисна ситуация е единствено в тяхна полза. Но това е мнима полза. Изводът е, че парите на данъкоплатците, както и техните гласове, не трябва да бъдат дадени за псевдополитици, ползващи се благословията на онези, които няма да се спрат пред нищо, за да оцелеят.