„Христос се роди! Дойде в света сред човеците, за да озари живота на всеки от нас с божествената Си светлина, за да ни даде надежда, да въдвори мир, да ни каже по най-категоричен начин, че нищо не ни е повече необходимо от любовта.” С тези думи се обърна патриарх Максим към миряните в Рождественското си патриаршеско и синодално послание. То бе прочетено от Стобийския епископ Наум по време на тържествената литургия в храм-паметника „Св. Александър Невски” в столицата. Патриархът пожела също така да се радваме на благодат и да преуспяваме в благочестието.
Пожеланието на Негово Светейшество идва точно навреме. В нощта на чудесата се видя, че кризата така е притиснала повечето българи, че за първи път от години липсваха традиционните емоционални гърмежи на пиратки и множество инциденти заради тях. Сигурно е, че миряните имат нужда да се опрат точно на тези ценности, споменати от патриарха, за да оцелеят. И не се съмняваме, че го правят. Въпросът е дали тези, които са избрани от тях, за да облекчават проблемите им, ще загърбят политическите ежби, ще проумеят смисъла на коледното послание на църквата и с поведението си ще оправдаят гласуваното им доверие. Няма да кажем в прав текст, че сме скептично настроени, не само защото се нагледахме през отминаващата година на достатъчно техни циркови изпълнения (и то не къде да е, а в свещената сграда, на която пише „Съединението прави силата”), а защото техният популизъм и тайни договорки, които от години определяме като червено-синята мъгла, ни карат да гледаме на някои от тях като на хора, които отдавна са си плюли на физиономиите и в морално отношение няма какво да губят.
А би било добре, ако те се опитат да вникнат поне в посланията, които им изпращат онези, които са се излъгали да им повярват и съвсем незаслужено са страдали от това. Ето например какво казва навръх празника една от тях - Мария, жената, която бие камбаните на „Св. Александър Невски”: „След 10 ноември те се разделиха на явни и скрити комунисти. Скритите бяха СДС. С дъщеря ми ходихме на всички митинги, на маршове, които започваха от НДК. Това беше измама. Много комунисти имаше в правителството на Иван Костов, той просто подведе хората. И мен излъга. Аз 40 минути при идването на СДС бих тържествено камбаните. Костов после нямаше как да остане, Господ не го разреши. А за това, което стана после… Аз бях напълно убедена, че Симеон не може да бъде такъв управник като баща си. Той беше расъл без бащин надзор, мислеше съвсем различно. Него комунистите го доведоха на власт. Просто всичко, което се случи, трябваше да го преживеем, защото трябваше да бъдем наказани като атеисти. И аз мисля, че като причина за всичките ни страдания е това голямо обезверяване, бездействие на църквата, унищожаването на християнските семейства и ритуали. Всичко това може би се е запазило, но те унищожиха безпощадно и селата ни. Каква е тази носталгия за управлението на Тодор Живков? Тогава нямаше нищо – нямаше червен пипер, орехи, чесън… Аз донесох гребени от Тунис - тук в един момент дори не се намираха гребени.”
След тези проникновения на Мария как да повярваме на коледното послание на този политик, в което ни пожелава силна воля, за да постигнем целите си и да разпознаем мечтите си. Единственото нещо,
което би вдъхнало надежда
на хилядите като Мария, е политиците, рожба на Октопода, по-бързо да слязат от сцената. Защото няма как да им вярваме и през следващата година, след като две парламентарни групи се сгромолясаха пред очите на всички, а независимите депутати вече са четвърта политическа сила. (За миг само да си представим каква каша от политически ментета щеше да се роди в пленарната зала, ако политическото номадство, както и гласуването с чужди карти, не беше премахнато в началото на този парламент.) Затова сега някои от тях леят крокодилски сълзи и са готови да отблъснат ръката, която доскоро са целували, а други пък се умилкват отново около софрата, която онези в сянката ги караха да сринат. Не трябва да има съмнение, че и на едните, и на другите
избирателите няма да им простят
Същото ще се случи не само с формированията, рожби на генното политическо инженерство, но и с традиционните партии – БСП, СДС и ДСБ. Видя се, че братската им дружба, продължила цяла година и практически проявила се в няколко вота на недоверие към управляващите, както и с тупане на топката с безсмислени и протяжни дебати в пленарната зала, не доведе до нищо добро за самите тях: червените инкасираха пета поредна загуба, а Синята коалиция се разпадна, като на изборите за президент техният кандидат получи
65 761 гласа, или само 1,95%, което е направо смешно в сравнение с два и половината милиона избиратели, гласували за синия кандидат-президент Петър Стоянов през 1996 г.
На всичкото отгоре кукловодите на криминалния преход ни сурвакаха с поредното политическо менте с помпозното заглавие „България на гражданите”. Няма да коментираме спонтанното негодувание на онези независими депутати, които обвиниха бившата еврокомисарка Меглена Кунева, че им е откраднала името, няма да се спрем и на недоволството в НДСВ (където тя все още членува), че ги е прецакала, но ще обърнем внимание на онези, които седят зад кулисите и бабуват над новата си рожба, че няма как да накарат хилядите като Мария да бият камбаните в тяхна чест отново цели 40 минути. Убедени сме, че това няма да се случи и избирателите този път много бързо ще ги отрежат,
проумели, че
вълкът козината си мени, но нрава не
Трябва ли да припомняме колко излишна политическа енергия се хвърли покрай миналите през годината президентски и местни избори, за да се настроим за същото и през следващата година. Това, което е сигурно, е, че червените и присъединилите се към тях десни партии няма да мирясат въпреки краха, който ги застигна. Отсега се говори за нови вотове на доверие. Но перспективите те да са успешни са равни на нула. Това също е сигурно не защото управляващите спечелиха изборите, а защото успяха да победят и считаните за всемогъщи синдикати. Всички видяха, че тези организации, уж призвани да защитават интересите на хората, робуват на стара слава и не могат да генерират алтернативи на предложените от работодателите решения. Служители и работници бързо схванаха това и ги загърбиха. На практика се оказа, че в евентуалните протести Октопода ще остане сам. Което ще е смъртоносно за него, защото кукловодите
винаги са разчитали друг да им извади кестените
Всъщност още през първите дни на новата година предстои да видим как ще се реши една много гореща тема, свързана с отзоваването на посланиците, бивши агенти на ДС. През годината спорът с предизвестен още с падането на Желязната завеса резултат предизвика широк обществен отзвук, след като бе блокирано отзоваването на посланиците от отиващия си президент. По предложение на правителството бяха направени промени в Закона за дипломатическата служба, за да се узакони смяната им. Но на 23 ноември Конституционният съд обяви за противоконституционни текстовете, с които не се позволява на сътрудниците на ДС да се назначават за посланици или да заемат ръководни постове в МВнР. Сега ще видим как ще продължи сагата, след като на „Дондуков” 2 се появи новият президент. Истината е, че независимо от шумотевицата
тихата лустрация отдавна е в ход
и процесът е необратим. Интересно е също така как опозицията ще отиграе очакваната дискусия за промяна в конституцията, свързана с пакта за финансова стабилност. Според предложението данъците ще могат да се променят или да се въвеждат нови с мнозинство от две трети. Непосредствено преди коледните празници управляващите отправиха покана към политическите сили в Народното събрание и независимите депутати за нов кръг от консултации. Засега единствено от СДС са казали, че ще подкрепят така наречения пакт "Дянков". Това на практика означава, че преди промените да се гласуват, ще станем свидетели на много пустословие и спекулации, целящи единствено да се повдигне духът на все по-затъващата опозиция. Изобщо няма да умуваме над това какъв вой ще се вдигне и когато започне да се обсъжда друг приоритетен закон - този за гражданската конфискация, който има отношение към междинния и окончателния доклад по механизма за оценка и сътрудничество на Европейската комисия в правосъдието и вътрешния ред и сигурност...
Само отново ще напомним, че в коледното църковно послание няма нищо случайно и че озарението е необходимо, за да вдъхне надежда на миряните. А по повод на политическите актьори, ще им препоръчаме да се замислят върху казаното от един истински артист – Марлон Брандо: "Стремежът да си успешен актьор... Какъв смисъл има, ако не води до нещо полезно? А той не води до нищо полезно. Човек седи на огромна, измамна планина от захар и гледа в нищото. Това е единствената възможност.”
