Бездънното падане вдясно

Близо година след като десните официално се съюзиха с червените за поискания от управляващите тогава вот на доверие (20.1.2011), се видя, че за това време те са претърпели тотално фиаско: 65 000 гласа за техния кандидат за президент, минимален брой кметове и общински съветници, разпад на Синята коалиция и липса на перспектива за влизане в следващия парламент. Ето това е резултатът.

Според лидерите на СДС и ДСБ обаче отминаващата година е била много успешна. ДСБ вече била четвърта по значение политическа сила, твърди лидерът й Иван Костов. А сините са получили чудесен резултат на местния вот (8,5%), който им давал шанс да влязат в следващия парламент, хвали се Мартин Димитров.

За кратък коментар ще си послужим с думи на единия от двамата: „В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.” Един психиатър, ексдесен депутат, пък определя поведението им като на хора, които отдавна няма какво да губят в морално отношение и

са си плюли на физиономиите

Нека все пак да не бъдем голословни. През 1996 г. Петър Стоянов спечели президентските избори с 2 502 517 гласове. На парламентарните избори през следващата 1997 г. ОДС получи 2 223 714 гласа, или 52,26% от гласовете – най-високия процент, постиган в целия период на прехода. След това обаче започва падението. Ще отбележим само, че  то винаги е резултат от тайните договорки с червените, за които много сполучлив е изразът „червено-синята мъгла”. Точно заради нея десните получиха през 2001 г. 830 338 гласа, или 18,18%. Тоест в резултат от управлението на кабинета „Костов” загубата на електорат се измерва с 1 393 376 гласа. Толкова хора са изгубили доверие в ОДС в рамките на тези четири години.

Ще отбележим и загубата на още гласове заради създаването на ДСБ през 2004 г. По време на изборите през 2005-а неговата партия спечели 243 788 гласа, или 6,44% (ОДС спечели 280 323 гласа). Това означава, че разцеплението се измерваше със загубата на още 307 227 гласа, които двете съставки на бившето СДС инкасираха в сравнение с 2001 г. На изборите за евродепутати през 2007 г. СДС спечели 91 871 гласа, а ДСБ – 84 350. Само за десет години (1997-2007 г.) са загубени 2 223 714 избиратели. А трябва ли да сравняваме сегашния резултат от президентските избори с онзи от 1996 г!?....

Най-лесният отговор

за случилото се е: Иван Костов е виновен. Няма съмнение, че той е. И че неговото присъствие вдясно винаги ще тегли сините към дъното. Но няма да бъдем напълно справедливи. За любовта са нужни двама. Единият може да е Мавъра, другият Мавъртинчо. Но без взаимност нищо не би станало. Затова сега не можем да приемем взаимните нападки и най-вече хленча на сините, че авторитарният сатрап и любител на култа към личността бивш преподавател по марксистка политикономия бил виновен за всичко. От ясно по ясно е, че както е тръгнало, седесарите пак ще опрат до него. Но вече не е ясно дали той ще ги поиска. Не само защото разлъката води до неизбежна нова любов. А тя (Меглена Кунева) има добра зестра от 500 000 гласа. А защото просто ДСБ стои доста по-добре от СДС в политическото пространство.

Какво падение наистина!?...Да кажеш в изборната нощ през лятото на 2009 година, че държиш „златното ключе”. И да го изтървеш. При това до такава степен, че

да се съюзиш с червените въпреки уставната забрана

Това е тотална политическа безпомощност, която превръща десницата в удобна маша за кукловодите срещу управляващите от ГЕРБ. И ако единият от двамата десни лидери е напълно наясно с играта, а другият го водят за носа, то от този миш-маш нищо добро не може да очаква от победилата на изборите сродна народна партия. Въпреки това няколко пъти те им подават ръка (специално към СДС са призивите). Но там, вместо да откликнат, си мислят, че като малкия Давид ще спечелят срещу Голиат. Само че грешно са насочили усилията си. Защото Голиат е друг. Той е от 22 години на власт и сега за първи път усеща, че краят му наближава и със зъби и нокти се опитва да върне статуквото на криминалния преход. Затова и

поведението на сините можем да определим като безхаберно

Изобщо не се учудваме, че вместо да си подадат оставките, първото нещо, което направиха лидерите на СДС и ДСБ, бе да си затвърдят постовете. Костов направи авторитарно показно с преизбирането му с 929 гласа „за“, 1 „против“ и 2-ма „въздържали се“. А Димитров спечели вота на доверие, който сам поиска най-вече с гласовете на ръководството. Но СДС се разцепи за пореден път. А проведеният през уикенда семинар на Боровец само показа, че промени не може да се очакват и на предстоящия през пролетта на следващата година национален форум.

Затова и твърдим, че двете партии СДС и ДСБ ще забравят враждата и ще се прегърнат. Може да се случи и друго. Това, за което все повече симпатизанти на десницата пледират – двете партии да се саморазпуснат и да се създаде ново движение без старите муцуни. Видя се, че младите от СДС и ДСБ в София нямат проблеми и неуспелият кандидат за кмет Прошко Прошков би бил една добра обединителна фигура. Истината е, че десницата се нуждае спешно от реформиране и нова визия. Но не чрез нови противопоставяния. Това със сигурност минава и през смяната на лидери, но и през нова политика. Защото сегашните партийни апаратчици показаха, че не са в състояние да формират онази политика, която да върне изгубеното доверие на тези близо два и половина милиона избиратели, които въодушевяваха през деветдесетте години на миналия век.

Наистина промяната не може да стане по свирката на техните лидери. Нито пък чрез сляпото противопоставяне на управляващите от ГЕРБ. Мартин Димитров даде знак, че ще подкрепят ГЕРБ за фискалния борд, искан от евросъюза. Единичната стъпка едва ли е част от по-прагматичен подход по отношение на кабинета

Липсата на политическа гъвкавост е третата много сериозна причина за тазгодишния главоломен крах на десницата. Тази гъвкавост обаче не означава пазарлък, какъвто е имало в парламента малко преди споменатия в началото вот на доверие, поискан от управляващите. Пазарлъците и стремежът непременно да са на софрата на победителите този път им изиграха лоша шега. Те загубиха златното ключе още в самото начало, а после, вместо да се вразумят, заиграха с кукловодите в един отбор. Очевидно само със замитане на изборния провал няма как да минат вдясно. Проблемът е, че падането им надолу няма дъно. А те са толкова замаяни от летенето надолу, че вече си мислят, че се движат в обратна посока. Както видяхме от безпричинното самохвалството на лидерите им, те се издърпват за косите си и наистина си мислят, че вече изплуват. Опиянението им е като на онзи пияница, хванал златната рибка. Тя му казва:

„Пусни ме, ще ти изпълня три желания!”

„Добре, дай една бутилка ракия.”

Рибката му дава, онзи надига бутилката и я изпива. Гледа празната бутилка и

му идва мъдра идея:

„Дай една бутилка ракия, която никога не свършва!”

Дава му я рибката. Човекът пие, пие, пие  вярно, бутилката не свършва: „Браво! Чудна бутилка! Дай още една такава!”

Само че избирателите, както се вижда напоследък, съвсем не са вчерашни. Нито пък са готови за такова пиянство, че да поискат нова партия, след като са видели, че падението на тази десница няма край.