Спомняте ли си какво се пееше в тази песен, превърнала се в химн на СДС в зората на демокрацията. Двама седят в квартално кафене – единият член на Партията наша, а другият на СДС. Изтерзаният седесар казва, че няма време, че му останал само половин живот, готов е да върне панелите и трабанта, само да получи развод. За зла ирония двадесет и две години по-късно червено-синята мъгла, вместо да се вдигне, укрепва дружбата си, особено през последните месеци, както се видя.
А разводите от години са в десницата. На път сме да станем свидетели на официалния разпад на Синята коалиция и окончателната радяла между Иван Костов и Мартин Димитров. Единият гледа с надежда към новата си изгора Меглена Кунева, а другият си мисли, че може и без ДСБ да влезе в следващия парламент. Напразни илюзии и за двамата. Въздухът, който в началото на прехода сините искаха да им остане, за да дишат свободно, се оказа недостатъчен, за да може да се разберат самите те помежду си. Разбира се, че имаше кой да им помогне. Истината е, че това беше неизбежно, а и на седесарите им светна, че първата буква от СДС отдавна я няма. Затова днес и Мавърът и неговият ученик Мавъртинчо станаха вкупом ненужни.
