Общо показвания

неделя, 18 декември 2011 г.

Краят на политическата безотговорност

Когато в началото на януари управляващите поискаха вот на доверие за кабинета, повечето коментари бяха свързани с рутината на операцията и най-вече с предизвестения й резултат – бетонирането на правителството за следващите 6 месеца. Малко внимание бе отделено на броженията в Синята коалиция как да гласуват. Всъщност дебатите в нея и последвалото след това сближаване с БСП, довело по-късно до неофициален съюз срещу кабинета, са нагледен пример за това как една политическа безотговорност може да изхвърли на следващите избори съставящите я формации от СДС и ДСБ.  Цялата история на дясното политическо пространство е осеяна с подобни примери, но някои от тях изпъкват релефно заради фаталните последици.
Веднага ще допълним, че от това доколко политиците са зрели зависи дали могат да допуснат подобни грешки. А ако това все пак се е случило, бързината, с която те ще се поправят, е правопропорционална на тяхната отговорност. В повечето случаи в ранните години на демокрацията това се е дължало на инстинкта за самосъхранение. За съжаление това, което се забелязва днес при тях, продължава да не дава добри сигнали. Техните политици изостават във времето. И това, че единици от тях разбират грешната посока и се опитват да демонстрират съответното ниво на поведение, ги прави единствено да изглеждат като бели врани сред всеобщата пустота в СДС и ДСБ, гарнирана с авторитаризъм и апаратни хватки, така характерни за времето на Тато.
Изоставането вдясно ще става все по-страшно и заради изхабяването и компрометирането на тези, които са техни лица. Още по-лошо е преждевременно изпортване на младите лидери, имащи претенции за техни наследници.
И тъй като е краят на годината, интересно е да се отбележи, че роенето в парламента започна по същото време, когато десницата започна да завива наляво – първоначално в РЗС, а след това и в „Атака”. Може да се търсят много зависимости, но същественото е, че лупингите на техните лидери не можеше да не предизвикат тези сътресения. Може да се отправят както обвинения, така и похвали за поведението на превърналите се по брой в четвърта парламентарна сила независими депутати. Нямаме съмнение, че техният брой ще се увеличи и през следващата година. Същността е, че котвата, гарантираща невъзможността от политическо шикалкавене и създаването на нови парламентарни групи ментета, поставящи се в услуга на криминалния преход, вече я има.


Краят на политическото номадство


който управляващите наложиха още в началото на това Народно събрание, развързва ръцете на депутатите и само от тяхната съвестност или безсъвестност зависи кого ще подкрепят. Това също дава възможност за демонстриране на отговорност от нов тип. Далеч сме от мисълта, че задкулисието е загубило възможностите за манипулации, но в случая отговорността вече не е колективна, а лична. И действията на всеки един от независимите депутати са видими. Те ще са тези, които лично ще платят цената за своите действия.
Състоялите се наскоро избори за президент и местна власт (въпреки обяснимото им оспорване от опозицията) за първи път в новата ни история показаха, че  избирателите не искат и не могат да бъдат вече лесно подвеждани. А последвалите стачки на железничари и зърнопроизводители само доказват, че все по-трудно ще става на стоящите в сянка кукловоди да ги манипулират. Много бързо се видя, че зад едните стоят шепа латифундисти, които получават близо 90% процента от евросубсидиите, а зад другите стоят безпомощни в аргументацията синдикалисти. Тези, на чийто гръб те живееха досега, показаха, че вече не могат така лесно да бъдат манипулирани. А работодатели и управляващи започнаха да им печелят доверието с откровеното представяне на точни икономически разчети, от които на потърпевшите бързо им светна


какво ще спечелят и какво ще изгубят


ако продължат да играят по правилата на мнимите си защитници. Икономическата криза започна да създава нови отговорности, които неизбежно ще доведат и до промяна на политическото статукво. Тези политици, които осъзнаят това и се пренастроят, ще спечелят. А популистите, обслужващи статуквото на криминалния преход, просто ще отидат на политическото бунище. Например отсега се вижда, че спечелилата на президентските избори близо 500 000 гласа Меглена Кунева няма добри перспективи. Вотът, който тя получи в своя полза, ще отиде другаде - там, където избирателите ще могат да получат реална защита на своите интереси. Техният отрицателен вот към управляващите лесно ще се трансформира другаде (както стана при жп служителите, които разбраха, че по-добре е да получат гарантираните им шест заплати, вместо да се оставят да ги водят за носа хора, които нищо не им предлагат насреща).  Кунева е доказала, че не е способна да създаде програма, която да даде на избирателите


правилата, гарантиращи им благополучие


Точно в условията на криза ясно се вижда кой кой е. Управляващите имат много голям шанс, не само заради борбата с Октопода, но и в осъществяването на онези мерки, които ще стимулират инициативността на избирателите във взимането на изгодните за тях решения.
Ще дадем още един пример от последните дни. С промяната в закона за електронните съобщения се дава възможност на клиентите на мобилните оператори да прекратяват всеки свой договор в рамките на едномесечно предизвестие, без да плащат неустойки независимо от срочността на сключените договори. С това се пресича възможността те да бъдат мамени от недобросъвестни служители на компаниите. Резултатът ще е положителен за всички. Служителите ще търсят други начини за спечелването на клиенти, те пък ще имат възможност да преценят дали са направили правилния избор и ако не са – да го поправят. И едните, и другите ще преосмислят своята отговорност
А от това в крайна сметка ще спечелят всички. Избиратели и управляващи започват да разбират, че популизмът, гарниран с евтини трикове и задкулисни договорки, не е в полза на държавността и прехвърлянето на топката не решава проблемите, а ги задълбочава. Политиците все повече разбират, че трябва да се върнат към същността си - да отстояват собствените си идеи и убеждения, а не да се харесат на широката публика, тоест да й кажат това, което тя иска да чуе. И че хватката с прехвърлянето на отговорността на предишните управляващи работи само до време. А смяната на едни управляващи с други, без да се променят правилата в полза на всички, бързо превръща властта в комедия. Вижда се, че ползата е единствено за Октопода. Защото той е единственият


печеливш от марионетките


които не могат и не искат да поемат отговорност. Надпреварата с очевидно неизпълними обещания, която най-добре се вижда в предизборна обстановка, вече не работи. Особено в условията на криза, когато непопулярните мерки са задължителни. Избирателите все по-често ще търсят своето политическо представителство сред самите себе си. И ще оценяват тези, които ги представляват или им дават хляб, според онази популярна китайска поговорка, в която се казва, че не е важно дали котката е черна или бяла, а дали лови мишки.