Спомняте ли си как по време на президентските избори тази есен провалилата се в тях Меглена Кунева разпалено се кълнеше, че силата й идвала от това, че нямала партия зад гърба си. Оказа се, че през цялото време, както и днес (защото няма данни да се е отказала), е била член на НДСВ. Още тогава от ръководството на партията, създадена по подобна схема, не скриха недоволството си от мимикриралата тяхна съпартийка, но от етични съображения предпочетоха да си затраят. Някои от тях дори безкористно я подпомогнаха в кампанията, заставайки редом с нея с лицата си. Всички, разбира се, се ползваха от безплатния имидж и маркетинг, проверен през годините чрез царската партия. Те си мислеха, че Кунева в крайна сметка ще атакува следващия парламент пак чрез НДСВ. И когато този уикенд тя ги загърби окончателно, като обяви че създава движение „България на гражданите”, те вече няма защо да си траят за нейната двойственост. Това, че с този ход нейните съпартийци са изиграни, си остава обаче не само за тяхна сметка, но и в бъдещата сметка на всички онези граждани, които биха дали гласа си за нея. Изобщо няма да коментираме как неколцина независими депутати
останаха със зяпнали уста
като научиха името на новото сдружение. Защото те още преди половин година бяха резервирали името „България на гражданите и регионите” в Софийския градски съд за тяхна бъдеща формация. Само ще отбележим как преди часове бившата еврокомисарка се опита да се измъкне от тази конфузна ситуация с мъгливото твърдение, че нейното име било запазено като уникално название и това означавало, че нямало как да дублира наименованието на друго сдружение. Можеше поне от кумова срама да каже, че ще покани известните депутати на разговор, с който да изчистят проблема, без да се стига до съдебни разпри. Не се учудваме, че не го направи. По същия начин, запитана преди дни как оценява отказа на управляващите да участват в европейския фискален борд, тя започна да разказва изрезки от вестници – как Литва и Полша не само че вече излизали от кризата, но имали значителен икономически растеж.
Да се признае грешка
или да се похвали нечия решителност са чужди на една специална прослойка от родни политици, рожби на генното инженерство на кукловодите на криминалния преход. Няма да припомняме нито защо по времето на Тато бившата еврокомисарка е предпочитала да бъде с фамилията Пръмова, а днес е само Кунева, няма да преразказваме Габонската афера, нито ще натрапваме манипулациите й, че двата реактора на АЕЦ”Козлодуй”, 3-и и 4-и, трябвало да бъдат затворени по изискване на Европейския съюз като гаранция за бъдещото членство там. Само ще кажем, че всичко е ставало под зоркия поглед на бившата ДС и обичащите да използват машите й днешни манипулатори. Те от години прилагат чрез лабораториите си модела „Типинг пойнт” (повратна точка), родил с в началото на деветдесетте години спонтанно от продажния феномен на обувките „Хъш пъпис” и превърнат в политически маркетинг от Малкълм Гладуел. Този модел на лансиране на личности,
опаковани с граждански ценности
трябва да натика в ъгъла старите партии и да спечели сърцата на хилядите разочаровани от тях най-малко за един мандат. А след изчерпването на модела тутакси се лансира следващото менте, което е същото, но с друга лъскава опаковка, привличаща погледа на поредната порция разочаровани избиратели.
За нас всъщност по-интересно е как Кунева ще заеме дясното пространство, след като твърди, че още от зората на демокрацията е с десни убеждения. (Няма сега да се спираме какво точно й е дясното на Кунева. Известно е, че на изборите за нея гласуваха много леви избиратели, разочаровани от непрекъснатите изборни загуби на техния лидер Сергей Станишев. Твърди се дори, че нейната червена прослойка си имала профил. И това били симпатизантите на отиващия си президент Георги Първанов, който в бъдеще чрез свое формирование се канел да си партнира и дори да управлява с Кунева. Но нека не избързваме – рибата е още в морето, а зехтинът в тигана вече се нагрява, както правилно отбеляза популярният актьор Стефан Данаилов онзи ден по повод бъдещото премиерство на човека с двете имена).
Наистина интересът на Кунева (или по-точно на приятелския кръг, стоящ зад нея) е много точен по отношение на дясно-центристката ниша. Тя е най-рехава в момента. Нейни симпатизанти са близо два милиона избиратели, повечето от които не гласуват, но биха дали гласа си за тяхно ново представителство.
В лицето на част от симпатизантите на НДСВ и на БСП Кунева си има центристка подкрепа. Затова тя е насочила усилията си предимно към
„спящия” десен електорат
Терминологията („аз съм дясна”, „когато бях по митингите в началото на 90-те”, „времето се връща”, като аналог на „времето е наше”) която използва провалилата се кандидатка за президент, цели да присвои тъкмо тези избиратели.
Любопитно е да се отбележи, че в нейните усилия тя не е сама. Бившият премиер и едноличен лидер на ДСБ Иван Костов първи плонжира, признавайки още в изборната нощ, че икономическата програма на бившата еврокомисарка е добра за него. По-късно довереният на Командира д-р Петър Москов почти в прав текст предложи на Кунева коалиция. Бившият преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато много бързо забрави как през лятото определяше Кунева като кандидат на тройната коалиция и политически обременена. Но днес заради получените от нея гласове на последните избори и неясното бъдеще на Синята коалиция е
готов на съюз с нея, за да се
озове отново в следващия парламент
Заговори се дори, че между двамата имало вече тайна среща. Това че Командира, както правилно отбелязва за него един психиатър, бивш негов съпартиец, отдавна няма какво да губи в морално отношение и си е плюл на физиономията, е ясно от години. Той, ако успее да се вклини в сдружението „България на гражданите”, знае какво да направи, за да го превземе отвътре. Затова ни е по-интересно
как мадам Yes ще откликне на ухажването.
На пръв поглед едва ли може да се очаква, че тя ще допусне тази грешка. Но винаги трябва да се има предвид, че не тя решава, а онези, които стоят в сянка, и те може да целят точно това. Костов е доказал лоялността си към тях през годините, съдействал е много за икономическото укрепване на тяхната власт по време на своето управление. Сега той е в трудна ситуация. Но в същата са и кукловодите. Кунева е техният последен шанс. И Костов, и Кунева обаче са проблематични. За Командира е ясно, той е бита карта отвсякъде. Но за Кунева, с получените от нея близо 500 000 гласа има шанс. Само че засега сдружението й прилича повече на политически кръжок, отколкото на формация, устремила се към властта. Нейната неопределеност, гарнирана с разкази за това как е в Европа, дразни интелигентните десни избиратели, а фалшивата й загриженост за останалата (по-народна част от избирателите) е толкова прозрачна, че те едва ли ще се подлъжат. Но дори и да приемем, че тя ще разчита на другите, няма как да ги спечели в такава степен, че да повтори успеха си и на парламентарните избори. Причината е, че на тази немалка прослойка й трябва истинско политическо представителство, което да нормализира нейния живот, приличащ през годините повече на брауново движение, а не да гласува за поредния месия, който тутакси ще я забрави, веднага след като се намърда в свещената сграда. Да, те наистина този филм са го гледали. Затова вече са се превърнали в твърдо негласуваща прослойка.
