С популярната приказка за рибите и тигана известният актьор и бивш кандидат за вицепрезидент от БСП Стефан Данаилов си послужи, когато в събота (17.12.) бе попитан за евентуалното бъдещо премиерство на Георги Първанов. В партията, основана от мечтатели, винаги е имало кой да поддържа подобна традиция, дори в онези мракобесни години след 9 септември 1944 г., когато без съд и присъда бяха избити хиляди наши сънародници, а и по-късно, когато по време на възродителния процес други стотици хиляди бяха прокудени от страната. Въпросът за партийното лидерство в БСП след пет поредни загуби е актуален въпреки нежеланието на сегашното ръководство да си признае това. Избирането на Сергей Станишев за временен президент на европейските социалисти му дава глътка въздух и известно самочувствие, но едва ли го прави сигурен в намеренията му да запази поста си. И той много добре го осъзнава. Лидерът на БСП обаче избягва тази болезнена за него тема. Вместо това се стреми да играе на терена на управляващата партия. Там обаче той се оказва неподготвен. И това личи от популистките хватки, които не сме сигурни дали и на червените бабички вече допадат. Причината е в него и най-вече в нереалното самочувствие, характерно за децата от „голямото добрутро”, както се наричат синовете и дъщерите на бившата комунистическа върхушка. На фона на информационния бум от началото на този век годишният отчет на бившия премиер е толкова неубедителен, че е обяснимо недоволството от него сред съпартийците му. Не може по друг начин освен като обикновено празнословие да се характеризират. Всъщност единственото вярно нещо в изявленията му от този уикенд е допускането от него на
възможността БСП да остане още един мандат в опозиция.
Това му предположение обаче е недопустимо за лидер на имаща претенции към властта партия. И със сигурност пораженческото „сваляне на гащите” няма да се хареса на ортодоксални социалисти като например Румен Петков. Неадекватно за бившата комунистическа партия звучи и твърдението на Станишев, че е изгубил илюзията, че ГЕРБ могат да изведат страната от кризата. Подобно изказване е извън риториката на червените, които винаги са се смятали за единствените, които движат прогреса в България. Също така увисва твърдението му, че ГЕРБ продължавали да обвиняват предишните управляващи за това, че се налагало да започнат от нулата. Мнозинството вече няма нужда от подобна тактика, особено след като получи подобаваща подкрепа на президентските и местните избори тази есен. (Отново ще отбележим, че за първи път на избори по средата на мандата си управляваща партия запазва водещата си позиция. Подчертаваме това не за друго, а защото опозицията, колкото и да премълчава този факт, трябва да го има предвид, когато решава вътрешните си проблеми.) А какво да кажем за увисналото обвинение на Станишев за социалното напрежение напоследък, че стачката в железниците и протеста на синдикатите, и протестите на фермерите „са пряко следствие от две неща - че правителството отказва диалог и второ, че правителството се държи непредсказуемо”.Тези думи могат да се приемат или като чиста демагогия, или просто като неинформираност заради слаби съветници. Защото, казани след приключването на стачките, звучат точно като „след дъжд качулка”.Освен това, когато той говори, че иска да върне доверието в партията, как да му вярваме, след като нито веднъж той или представители на БСП не се срещнаха със стачниците, нито пък им предложиха някаква алтернатива, която да е полезна за тях. Същото може да се каже и за отношението им към управляващите. Краят на годината е добро време за представяне на програма, която да конкурира тази на правителството. Например премиерът Бойко Борисов казва, че следващата година приоритет на кабинета ще е здравеопазването. Станишев нищо не казва, което превръща усилията му в пъчене никак ненравещо се на чугунените глави в партията му, свикнали да се удря по масата.
В популизма си лидерът на БСП не е сам
Особено убедителна е напоследък неуспялата да стигне до балотаж кандидат-президентка Меглена Кунева, която обяви, че през следващата година „ще вдига градуса на българските граждани”. Това, че тя създава движение, не ни изненадва, тези й намерения са ясни още от пролетта. Шикалкавеното й обаче е това, което ни притеснява. Причината не е, че навремето е предпочитала да е Пръмова, а днес е само Кунева. А в съмненията, че тя е последният шанс на кукловодите от криминалния преход. Бившата еврокомисарка, по-известна в Брюксел като Мадам Yes, няма как (дори само заради това си прозвище) да коментира медийната среда. Още повече че като имаща стаж в тази среда знае много добре как ставаше това по времето на Тато (когато наистина се ползваше с привилегията на фамилията Пръмови). По отношение на честните избори и съдебната система, за които тя говори, едва ли има политик, който да не ги дъвче. Няма нужда да обясняваме защо те винаги влизат в предизборните обещания на партиите или на ментетата на прехода, а след като дойдат на власт, те тутакси ги забравят. По-интересно е как по-точно Кунева ще ограничава ползването на специални разузнавателни средства. И най-вече в чия глава се е завъртяла подобна идея, която няма нищо общо със същността на неуспялата кандидат-президентка. Това, което е очевидно, е, че
специалните разузнавателни средства винаги са били актуална тема
за кукловодите не само заради конкретната им жизнена обвързаност с бившата Държавна сигурност, а заради възможността те да бъдат използвани винаги както за компрометиране на отделни личности, така и за дестабилизиране на управляващите, без значение на техния цвят. Видя се в началото на годината с какъв голям набор от флашки разполагат и как съдържанието им може да предизвика политическа суматоха. За тяхно съжаление обаче се разбра и че ефектът им вече не стряска така обществеността. Изхабяването на арсенала на политическите манипулатори показа и че тяхното време си е отишло безвъзвратно. Реанимирането им от страна на Кунева показва и нещо друго - че бившата еврокомисарка не е човекът, който може да се изправи с достатъчно аргументи срещу тези, които на практика се борят с Октопода. Но кукловодите са готови на всичко, за да си върнат позициите. Ако Кунева успее, ще е добре и тя ще бъде възнаградена, ако не успее – ще се отърват безмилостно от нея. Както се е случвало с много други.Интересно е също защо лидерът на ДСБ Иван Костов непрекъснато иска дебат по една или друга тема. За него не е трудно, ако има наистина предложение, да го изложи, той разполага с достатъчно трибуни за това. Парламентът, разбира се, е едно от местата, където би могло да се провежда такъв дебат. Но не единственото. Когато се настоява това да се случи в пленарната зала,
винаги остава съмнението, че просто се иска да се загуби
полезно време за приемането на важни за обществото закони. Вратите на Командира са били винаги отворени за негови предложения. Проблемът е, че зад всяко едно от тях се крие някаква уловка, която цели провала на този, който ще трябва практически да го прилага. В не редки случаи интересът на Командира е чисто комерсиален. Лидерът на ДСБ е прав в опасенията си, че „ако не се защити еврото, през валутния борд у нас ще нахлуе инфлация. Хората затова се питат какво да правят с депозитите си, с кредитите си, защото усещат, че през специалните механизми, с които България е скачена с европейската дългова криза и с европейската криза на еврото, това непременно ще отекне в България". Но ние повече се интересуваме какво той би предложил, за да не се допусне това.Популизмът на някои политици никога не е имал граници. Само че техните заплахи напоследък звучат като тези на един от героите на Ярослав Хашек - подпоручик Дуб, който, разговаряйки с войниците, обикновено казвал: „Вие познавате ли ме? Не, вие не ме познавате! Вие знаете само моята добра страна, но ще ме познаете и откъм лошата. Ще ви разплача аз вас!”Номерът минавал, докато насреща му се изправил Швейк.- Ти какво се навърташ тук? - попитал той Швейк. - Ти познаваш ли ме?- Осмелявам се да доложа, не бих искал да ви позная откъм лошата страна.Подпоручик Дуб онемял, а Швейк продължил спокойно:- Осмелявам се да доложа, аз искам да ви познавам откъм добрата страна, за да не ме разплачете, както обещахте миналия път.На подпоручик Дуб му стигнали сили само да изкрещи:- Пръждосвай се, вагабонтино, ние с теб пак ще си поговорим!”Така че ако се върнем в самото начало и добавим към това и казаното от Стефан Данаилов за рибата и тигана, ще ни светне, че времето на популистите отдавна е минало.
