Керванът и кучетата

С няколко вяли предизборни залпа и дружно похапване на 1700 баклави ще се запомни първият парламентарен ден на есенния политически сезон. С евтин популизъм опозиционните лидери на БСП и Синята коалиция се опитаха да отклонят вниманието от проблемите в собствените си партии. Затова най-точното определение за него е

„кучетата си лаят, керванът си върви”.

За да няма обидени, ще започнем с Яне Янев, който с характерния за него стил на мащабност предложи народните представители да излязат в неплатен отпуск през септември и октомври покрай изборите. „Това би спестило 11 милиона лева”, поясни лидерът на „Ред, законност, справедливост”. Според него „колкото и да се вихри див популизъм, че ще се приемат закони, това няма как да се случи поради простата причина, че народните представители са в щабовете”. Яне още разкри, че 1000 души администрация са впрегнати да работят предимно за предизборната кампания на партията, която ги е назначила – ГЕРБ.
Спираме се на това предложение не за друго, а защото точно обратното на него препоръча червеният лидер Сергей Станишев. Той май не знаеше нищо за намеренията на Яне, защото обвини управляващите, че искат да има предизборна ваканция на парламента, и декларира, че „Позитано” 20 ще се противопостави на това. Ако не беше онова далечно изказване на Румен Овчаров за това чий продукт е РЗС, можеше да си помислим, че двете партии нямат нищо общо.
Това външно може да изглежда вярно, като се има предвид обявената подкрепа от Яне за кандидат-кмета на ДСБ в София и призивите на негови съпартийци в социалната мрежа Facebook да бъде подкрепен не Румен Христов, а техният кандидат за президент Атанас Семов.
Но доколкото познаваме подхвърлянето на топката от страна на лидера на ДСБ Иван Костов с кукловодите от криминалния преход, не трябва да се съмняваме в общите намерения на червено-синята мъгла. Тази мъгла даде заявка още в края на миналия сезон с общия вот на недоверие към правителството, а в първия пленарен ден потвърди намеренията си да му покаже червен картон. Затова и всички изказвания се въртяха около предстоящите президентски и местни избори, както и за евентуалните предсрочни парламентарни такива. Затова и никой не обърна внимание на признанията на шефа на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, че „асфалтът не се яде, но ще нахрани много хора в България”. Нито пък някой се опита да разсъждава върху намеренията на управляващите да следват политиката на намаляване на дефицита, че няма да рискуват стабилността на страната и ще продължат

борбата с контрабандата и сивата икономика

„Хората предпочетоха спортна зала, която пращи по шевовете и там се провежда турнир след турнир. Предпочитат да стигат до центъра за 6 минути с метрото”, допълни още Велчев.
Затова не бива да се учудваме, когато вместо да потърсят общи инициативи със сродната народна партия, лидерите на Синята коалиция предпочетоха да се направят на интересни: Иван Костов, като се скри в кулоарите (на което изобщо не се учудваме, защото той винаги се показва, когато е уверен, но сега не е така), а Мартин Димитров се опита да отклони вниманието с връзки между ГЕРБ и честването на стогодишнината от рождението на Тато.
Ние знаем обаче защо сините са на това дередже и чий култ към личността отдръпна близо два милиона десни избиратели от синия лъв. Както и защо е вярна поговорката, че вълкът козината си мени, нравът не. Няма как политически милиционер, промивал мозъците на студентите с марксистка политикономия, да не покаже един ден колко всъщност е свързан с партията майка и винаги когато потрябва, да й се отблагодарява за доверието към него през годините.
Що се отнася до „късния социализъм”, с който лидерът на БСП Сергей Станишев характеризира сегашното управление, можем да кажем, че е

много трудно и той да избяга от онези времена

Не заради някаква наследствена обремененост, а заради неосъществената промяна в партията. И възможността, която той остави на чугунените глави в Столетницата, днес да си разиграват коня така, че той самият да се чуди как да се измъкне от сянката на онези, които създадоха Октопода. И които от доста време дърпат лидерския му стол, за да сложат онзи с двете имена на него. А това кой „гради” или „граби” няма съмнение, че други ще оценят. Него вече го оцениха. Оцениха и Командира. Така че единият трябва да види дали историята в БСП няма да се повтори като фарс. А другият по-добре да иде при теменужката си в Драгалевци, преди да са го пратили насила там. Колкото и да е къса паметта, знае се кой създаде монополите и им помогна да утвърдят властта си като им продаде на безценица крупни държавни обекти. Знае се и кой даде възможност те да се разгърнат и да натрупат милиони, някои от тях, както се оказва днес, без дори да плащат данъци на държавата. Не случайно по форумите се шегуват, че мотото на червените трябва да е:

”Не грабим България, защото преядохме”

Нека припомним една инициатива на НАП да изиска от немското правителство онези данни за знатни българи, сред които имало и политици, които имат сметки в швейцарски банки.
Ще припомним, че от получените данни само от Лихтенщайнското CD Германия успя да прибере над 180 милиона евро укрити данъци. Хубаво би било тази тема отново да бъде поставена, защото избирателите трябва да знаят, че има политици, които викат дръжте крадеца, но те самите са затънали до шия в корупционни схеми. Не е нужно наистина управляващите да изпълнят всички свои обещания. Достатъчно е да изпълнят обаче някои съществени, като това за сметките на политици в онези банки.
Тогава на всички ще им светне защо все по-често се твърди, че преходът е бил криминален и че лаят на кучетата няма как да разруши статуквото, ако всички, които настина са грабили, не си получат заслуженото.