Общо показвания

сряда, 7 септември 2011 г.

Костов и пустинята

Преди близо 20 години, когато Иван Костов беше финансов министър в две правителства, изненадваше колегите си с библия, която носеше винаги в куфарчето си. Враговете му смятаха, че по този начин той избива комплекси за времето, когато като преподавател по марксистка политикономия е промивал мозъците на студентите. Малцината му по онова време фенове обаче гледаха вече на него като на Мойсей, на когото Бог е възложил да преведе седесарите през пустинята.
Можем да припомним много подобни на пръв поглед странни и изпълнени с мистика епизоди в поведението на Командира. Като например онзи обет за мълчание, който даде след катастрофалната загуба на изборите през 2001 година.
Лошото за него е, че всеки път, когато се е опитва да излезе от блатото, където сам се е напъхал, винаги е лъсва колко безпомощно дребнав е всъщност. Няма как от неговите уста да бъде обвинявано което и да е след неговото управление във „фасадна демокрация”, „благоденствие на мутрите” , „корупция и зависимост от ДС”, след като всичко това разцъфтя точно по време на неговия кабинет. Няма да се спираме кой роди Косьо Самоковеца, кой получи големите стратегически обекти, защо бяха скрити досиетата, включително и на ловеца с двете имена.
Споменаваме за пътя през пустинята, защото няма как да спреш на едно място и да чакаш народът да те достигне. Няма как да вървиш напред, без да спазваш онзи договор, формулиран юридически в свещената книга като „Десетте заповеди”. Там ясно е написано защо не можеш дори да пожелаеш да си върнеш нещо, което вече е дадено.
Казваме всичко това, защото избирателите не трябва да се баламосват. А точно това се опита да направи Командира в края на миналата седмица, като поиска да бъде изтеглена от Централната избирателна комисия регистрацията на Синята коалиция - под предлог, че няма да издигнат своя кандидатура за президент. И мястото в бюлетината щяло да стои празно. От графична гледна точка има логика. За жалост не това е истинската причина, а десетте хиляди лева депозит, който костовистите искаха да си върнат обратно.
Десет хиляди лева, които от ЦИК, ако им беше върнала, щяха да ощетят нуждаещите се деца. Защото депозитите на регистрираните партии и коалиции не отиват къде да е, а във „Фонда за лечение на тежко болни деца”.
Тук изобщо няма да се спираме на това колко милиони са получили роднинските и партийните фондации по време на управлението на бившия син премиер. Само ще кажем, че ние тия дни не чухме нито една дума за това какво ще се случи с тези пари, ако ЦИК все пак реши да им ги върне. И дали от кумова срама не биха ги дарили все пак някъде, където има нуждаещи се.
Не трябва да се учудваме на това поведение. То е характерно за хора, които няма какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите.
Затова ще му разкажем част от притчата за неразумния богаташ, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога:
„Лук. 12:16-23
16. И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила;
17. И той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
18. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,
19. И ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
20. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
21. Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.”
Не храним, разбира се, никакви илюзии да чуем от Командира някакъв израз на смирение, но със сигурност знаем защо ще му поискат душата.