Общо показвания

понеделник, 5 септември 2011 г.

„Народът” в личния план на Командира

„Които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал ден затъват все по-дълбоко в робство и нищета”, съветва Николо Макиавели, един от любимите на Иван Костов мислители.
Затова и не бива да се учудваме от ставащото в Синята коалиция. Но преди това е хубаво да си припомним предхождащия я проект ДСБ, който бе създаден през 2004 г. с цел пак да разбие СДС, като се вземат от съюза всички позитиви, а негативите да се оставят върху плещите на синия лъв. Изключителен по своята същност аморален ход! И когато този проект се провали, със същата лекота, с която напусна синята партия,

Костов се опита да я превземе отвътре,

прилепвайки се към нея през 2009 г. с новата формула Синя коалиция.
Само че точно когато си мислеше, че извиването на ръцете през последните месеци ще утвърди лидерските му позиции, му бе нанесен изненадващият удар. Коалицията Съюз на десните сили и нейният кандидат за президент Румен Христов бяха представени официално в събота (3.9.) в централата на СДС на „Раковски” 134. Имаше толкова много стари седесари вътре и вън от сградата, които от години не бяха стъпвали тук, че организаторите се чудеха дали да не помолят да бъде отцепено движението. Зад десния кандидат за президент застанаха СДС, Обединени земеделци, Демократическата партия, Движение “Гергьовден”, ССД, БДС Радикали, Български демократичен форум, РДП, БСДП, БНД.
„България отново има нужда от реформатори и от промени и тези промени могат да бъдат извършени от представителите на автентичната десница”, заяви от своя страна Румен Христов.
На представянето липсваха единствено хората на Иван Костов, въпреки че бяха поканени. По този повод от ДСБ заявиха, че ще продължат да подкрепят Христов независимо от неспазването на споразумението от страна на СДС. В петък (2.9.) Костов каза в кулоарите на парламента, че партията му няма да се присъедини към коалицията между СДС и ОДС за президентските избори. Тази коалиция бе обявена ден по-рано, като бе подчертано от лидера на СДС Мартин Димитров, че тя не цели разпада на Синята коалиция, а широко обединение вдясно. Командира обаче беше видимо разочарован от този факт. „Мога да превъзмогвам такива неща и съм доказал, че съм способен да преглъщам тежки думи”, коментира лаконично Командира. Според него в личен план той нямало какво да губи, тъй като не участва в битката нито за кмет, нито за президент.
Тези думи на лидера на ДСБ

някак бяха пропуснати покрай ушите

на присъстващите. Но те са много съществени, защото го представят в онази позабравена светлина на любител на сините теменужки, за когото всичко извън тях има значение само дотолкова, доколкото е инструмент за цъфтежа им в драгалевската обител.
Подобна откровеност той демонстрира след като загуби изборите през 2001 г. Тогава той даде обет за мълчание и заяви, че ще стои на едно място и ще чака всички останали да го настигнат. Една година по-късно на XIII национална конференция на СДС бившият премиер заяви, че няма да променя позициите си спрямо моментните настроения на избирателите и нарече българите „народ в кавички”.
Неслучайно политическият милиционер от времето на Тато, промивал мозъците на студентите с марксистка политикономия, е казал, че „в политиката може да се издържи дълго,

ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”

Само че паметта на хората не е толкова къса. Знае се също какво точно ще загуби, като се разруши Синята коалиция. Защото тя бе създадена, за да работи за Костов и за няколко души около него. И неговата основна грижа бе да бъде запазена цялостта на тази конструкция.
Преждевременното й разрушаване обаче, каквото се случва в момента, със сигурност го изважда от равновесие и това си личи в заиграването с РЗС, което е изгодно единствено за лидера й Яне Янев, който отдавна чакаше да му падне такава едра риба.
Затова Синята коалиция е характеризирана като „отчаян брак по сметка" още след самото й създаване през 2009 г. от посланик Нанси Макълдауни според нейна грама, цитирана от Wikileaks.
В нея тя много точно характеризира проблемите, породени от интензивното съперничество между двете десни формации, и твърди, че повечето дрязги се завихрят около “поляризиращия характер"” на лидера на ДСБ Иван Костов. Точно заради това тя прави важния извод, че дори Синята коалиция да влезе в парламента и да стане част от управляващо дясноцентристко мнозинство,

можe да стане дестабилизиращ фактор

Днес се вижда, че Макълдауни е била права. И че логично заради нейната несигурност Синята коалиция не е била допусната до новата власт. Видя се как костовистите се съюзиха с червените по време на последния вот на недоверие към правителството. По този повод и заради това, че паметта не е къса, ще припомним за онези срещи на Костов с Андрей Луканов, на които е уговарял падането на правителството на СДС, начело с Филип Димитров през 1992 г., за което по-късно от БСП, начело с Николай Добрев, му връщат жеста през 1997 г. и той идва на власт.
Тези контакти на Командира никак не са случайни. Далеч преди тази дата през 1991 г. Иван Костов е финансов министър в правителството на Димитър Попов. На този пост той е предложен от комуниста проф. Румен Георгиев, оглавявал Минералбанк, която е създадена през 1980 г., за да отпуска държавни заеми за големите предприятия и обединения на социалистическата индустрия. Това е касичката на червените пари, която към 1990 г. е със 700 милиона щатски долара дълг. Точно този комунист икономист е предложил Костов за финансов министър?!
Няма начин да не припомним и какво загуби синята идея заради онова управление на Командира през 1997-2001 г., когато имаше огромно мнозинство и можеше страната да скъса още тогава с криминалния преход, но не го направи, напротив, затвърди властта на кукловодите. Според статистиката на парламентарните избори през 1997 г. ОДС получава 2 223 714 гласа, или 52,26% от гласовете – най-високия процент, постиган в целия период на прехода. Заради червено-синята мъгла по време на това управление десните получиха през 2001 г. 830 338 гласа, или 18,18%. Тоест в резултат от управлението на кабинета „Костов“ загубата на електорат се измерва с 1 393 376 гласа. Толкова хора са изгубили доверие в ОДС в рамките на тези четири години.
Ще отбележим и загубата на още гласове заради създаването на ДСБ през 2004 г. По време на изборите през 2005 неговата партия спечели 243 788 гласа, или 6,44% (ОДС спечели 280 323 гласа). Това означава, че разцеплението се измерваше със загубата на още 307 227 гласа, които двете съставки на бившето СДС инкасираха в сравнение с 2001 г. На изборите за евродепутати през 2007 г. СДС спечели 91 871 гласа, а ДСБ 84 350. Само за десет години (1997-2007 г.)

Командира е загубил 2 223 714 избиратели

Тези цифри едва ли се виждат от неговите фенове, на което той много разчита. Но поради това, че те са по-малко от 1 процент, със сигурност това не му дава покой и го кара да търси съюзници в лицето на всеки, който е готов да му стане, стига да има достатъчно привърженици, че да го вкарат и в следващия парламент. За него изобщо няма значение доколко дясното пространство има нужда от обновление, от нова автентична, но с други лица, дясна платформа. Ще оставим за друг път и анализирането на откровените глупости, извършени от него, но прикрити от мита за неговите способности. Само ще отбележим, че страхливостта му да не сгреши и бавенето на топката по този повод му изиграха лоша шега.
Накрая ще цитираме още една мисъл на Макиавели: „Хората трябва или да се ласкаят, или да се отстраняват. А тъй като за леките обиди те отмъщават, а за по-тежките не са в състояние да го сторят, то когато нанасяме някому оскърбление, то трябва да бъде такова, че да не се опасяваме от отмъщение.”
След разпада на Синята коалиция очевидно е, че Командира няма да може повече да отстранява. Със сигурност ще има и много отмъстителни действия срещу него. Ние ще ги пропуснем, но ще следим с голям интерес как той ще се проявява като ласкател.