Общо показвания

понеделник, 19 септември 2011 г.

Фарс и лицемерие вдясно

Нищо ново под слънцето вдясно. Нямаше как един от химните на СДС „Вдигни очи”, изпълнен от Валди Тотев или предизборната „От теб зависи”, ударно изпята от рапъра Спенс, както и „възмъжалият” син лъв, да предизвикат в делегатите на съботната национална конференция на СДС онази еуфория, донесла им подкрепата на близо два и половина милиона избиратели. Бихме могли дори да определим форума като нелеп опит да се раздвижи нафталинът, но ще се въздържим. Защото в полупразната зала 1 в НДК не присъстваше дежурният главен виновник за сините беди Иван Костов. Убедени сме обаче, че той доста се е забавлявал, като е слушал речите на лидера, на кандидата за президент и на останалите делегати. Вместо

да се измъкнат веднъж завинаги от опеката му,

те продължиха да играят по неговата свирка. И да осъществяват плана му да бъде запазено статуквото, наложено от червените още в зората на прехода. Неговото неприсъствие, разбира се, бе отбелязано от Мартин Димитров във встъпителното му слово с думите: „Вътрешните битки ни носят само загуба и това време трябва да свърши за българската десница”. Обещанието, че сегашното ръководство на партията ще работи за консолидация на дясното пространство, бе формулирано така: "Време е да се стегнем. Когато десницата беше заедно, управляваше България, тогава и хората живееха по-добре". Дори да приемем, че откровената фразеология, прозираща от това нищо неговорене, цели да подскаже на Командира, че с него и без него младите в СДС и ДСБ ще се разберат (не случайно на форума присъстваше кандидатът на Синята коалиция за столичен кмет Прошко Прошков, който, както е известно, е от ДСБ, но не е сред любимците на партийния лидер), това не е достатъчно, за да ни убеди (а обществото още по-малко), че политическият милиционер от времето на Тато съвсем скоро ще бъде пратен при теменужката му в Драгалевци. Напротив, последвалата от сините атака срещу управляващата сродна народна партия от ГЕРБ, макар и с дежурните квалификации като „милиционерщина”, „сериозна заплаха за демокрацията”, „ражда се нов тоталитаризъм” (също нищо не значещи и с по-скоро „отворен код” към тях послания), само помагат на Костов да си подрежда пъзела така, както на него му е изгодно. Защото в случая сините продължиха да бъдат негова маша. Макар че се видя как той

безцеремонно ги загърби и се насочи към партията на Яне Янев.

(Няма да гадаем това, което ще роди този брак, не само защото Яне може да се окаже залъкът, който лидерът на ДСБ може и да не преглътне, но и защото това никак не ни засяга. Искаме само Яне да огласи споразумението, сключено между двете партии, за да се види, защото Костов харесва Макиавели.) Никак не сме убедени в синята еманципация, както и в желанието им да бъдат обединител в новия десен съюз. Причината не е само в доброто познаване на нравите на бившите сини величия, участващи в това сдружаване, но и в лидерските амбиции на самия Мартин, които не са за подценяване.
Истината е, че целта на всички до един вдясно е да бъдат откраднати максимален брой избиратели от електората на сродните партии. Е за какво обединение може да става дума. Просто няма и не може да има такова. Дори само заради факта, че

с Костов и без Костов старата десница няма шансове

да изпрати представители на балотажа. Най-общо погледнато кандидатите - и Красимир Каракачанов, Румен Христов и Волен Сидеров, със сигурност ще се класират след първата тройка. Не трябва да има съмнение, че те ще си върнат депозита, но това ли е целта. Можем да поразсъждаваме малко какво ще се случи по-нататък още отсега, но нека да видим какво ще е тяхното представяне. Не защото от това ще зависи съдбата на лидерите им, но защото прагматичността трябва да е ръководеща в бъдещите им коалиции, ако не искат да останат в изолация за още десет години, както им се случи досега. Това е и скритата цел на тестващото се в момента обединение без Костов. Защото

от двойните стандарти на лидера на ДСБ

им е писнало на всички.
Едно от най-странните неща, които се случиха на тази конференция, бе липсата на каквато и да било атака срещу главния опонент на сините – бившата комунистическа партия. Тя бе цитирана единствено в контекста на „репресивния съюз” между БСП и ГЕРБ, целящ да отстрани от участие в изборите сегашните сини кметове Найден Зеленогорски (Плевен) и Златко Живков (Монтана). Можем много подробно да разгледаме с чия подкрепа (явна и неявна) са спечелили предишните избори тези двама кметове. Но само ще отбележим няколко факта, които синият лидер пропуска: Тутакси ще припомним как председателят на общинския съвет в Свищов Андрей Захариев се извини на седесарите, като им каза: „Искаме вашето извинение за това, че се налага по прагматични причини да гласуваме заедно с БСП.”
„Не е изключено

БСП в Монтана да подкрепи сегашния син кмет

Златко Живков
за нов мандат на предстоящите избори”, заяви пък лидерът на червените в града Емил Константинов. "Досега Живков е издиган от широка дясна коалиция, но много от нашите членове и симпатизанти са гласували за него. Така че където народът, там и ние", обясни намеренията си Константинов. Няма да пропуснем и дружбата на сини и червени във варненския район „Одесос”, където през 2007 г. БСП предпочете десен кандидат пред човек на ГЕРБ. Партията застана зад Таня Василева, издигната от широка дясна коалиция от СДС, ДСБ, НДСВ и др. В община Марица БСП и СДС управляват заедно. В другата пловдивска община - Садово, червените също подкрепяха доскорошния кмет Марин Йосифов, който беше свален преди няколко месеца заради далавери.
Тези

тайни сдружения, за които сините предпочитат да мълчат

показват, че младите сини лидери добре са овладели онази страна на политиката, където интересите са над принципите.
Можем да продължим в този дух, като отбележим, че не чухме нито една дума срещу опита на червените да се чества 9 септември в пленарната зала, нямаше декларация срещу атаката в Конституционния съд на промените в Закона за дипломатическата служба, целяща да блокира отстраняването на бивши агенти на ДС от системата, не чухме оценка и за мандата на ловеца с двете имена от „Дондуков” 2.
Нямаме съмнение, че младият син лидер винаги може да се измъкне, както неведнъж го е правил, с твърдението, че не е рожба на онези времена, нито пък има партийната обремененост на Командира. Затова няма да си затраем и за мълчанието по отношение на важния „закон за Института за национална памет за престъпленията към българския народ”, чието обсъждане започна миналата седмица в парламента. В него съвсем ясно е записано, че целта е да бъдат запазени всички факти между 9.9.1944 г. и 31.12.1989 г. Разобличават „убийството на хора без съд и присъда, преследването на политическите опоненти на комунистическата диктатура, нечестните съдебни процеси, нечестните избори, водещи до узурпирането на властта, концентрационните лагери,

престъпленията на етническа основа

нарушаването на правото на свобода на мисълта, свободата на изразяване и свободата на съвестта, конфискуването на частната собственост, ограничаването на свободата на придвижване и т.н…” (нека не изброяваме всички точки).
На фона на тези подозрително пропуснати важни десни аргументи някак си лековато прозвучават твърденията на Мартин, че демокрацията била в опасност. Защото червените никога не са крили големият ресурс „генно-модифицирани продукти”, с които винаги са разполагали. Не случайно по време на кампанията за последните парламентарни избори те пуснаха онзи плакат с Костов, който наднича зад гърба на човека, веднъж определян от него като „човек от подземието”, а друг път ухажван с бонбони и цветя във Военната болница.

Така че капаните, които сините слагат, са главно за тях.

Другото е безполезно дрънкане като на онези три мишока, които седят в бара и спорят кой е най-велик
Първият:
„Аз това, капаните, за нищо ги нямам, като щракнат, правя вътре по няколко упражнения за мускули на пружините и излизам.”
Вторият:
„Това е нищо, аз като свърша дрогата, минавам на отрова за мишки ей тъй, за кеф.”
Третият става и си тръгва, другите двама го питат:
„Къде хукна пък ти?”
А той, с досада:
„Отивам си вкъщи да опъна котарака.”Ф