Общо показвания

сряда, 14 септември 2011 г.

Да се спаси неспасяемото

Не можем по друг начин да си обясним, освен със страх „изненадващата” поява на сцената на кандидат-президентската кампания на известния актьор Стефан Данаилов. Както всъщност отбелязва и единствения гласувал против номинацията му бивш конституционен съдия Георги Близнашки. Показателен е фактът, че той казва за него: „Много добре познавам тази персона и не приемам нейните героични пози на спасител на нацията. Данаилов далеч не олицетворява социалистеческата кауза в съвременните и измерения”.
Нека сега оставим сериозните обвинения и си припомним онзи предизборен черно-бял клип на БСП с ретротрамвая, който ни развесели през 2008 г. когато червените бяха в края на управлението си, но ни обещаваха ново „с идеи и сърце”. Още в самото начало на клипа се вижда лидерът на БСП и тогава премиер Сергей Станишев, хванал здраво ръчката да управлява стария трамвай. В следващия миг виждаме как по релсите, зад него тича Стефан Данаилов (по онова време министър на културата) и силно запъхтян се качва в него. Той е облечен с черен шлифер и шорокопола шапка. Звучи саундтрак, който ни напомня музиката от култувия соцсериал “На всеки километър”.
“Не е като едно време, а?”, обръща се Станишев към спътника си Данаилов. “Прав си Сергей, не е. Но мечтите и идеите си остават все такива”, отвръща му Ламбо. В този момент към разговора между двамата се присъединява и възрастен симпатизант, пътник в трамвая. “Сергей, тук са и идеите, и мечтите”, казва той на лидера. На финала следва надпис – “47-ми конгрес на БСП. Управление с идеи и… сърце”.
В този клип е очевидна носталгията по миналото. Още тогава се питахме това ли ни обещават управляващите от БСП. Ясно беше и към кого основно е предначена лентата. Метафората с ватмана водач също ни е ясна. Но да караш овехтял трамвай не е ли малко комично. Ами този запъхтял се и тичащ след него министър – също е доста смешно. Да не отбелязваме че още в началото на клипа, камерата се обръща за миг към надписите над ватмана и там четем, че разговорите с водача не са разрешени. Възниква съвсем логичният въпрос ако Станишев ни води ни води към светлото бъдеще, нима не се интересува от това, което другите имат да му кажат?... Все пак добре, че Ламбо нарушава надписа и започва да си приказва със Сергей. Добре е, че се появява и още един човек. Но въпреки това не можем да не се запитаме само това ли са симпатизантите на БСП. И защо няма и други хора в трамвая...
Три години след тази объркана символика, тандемът Серго-Ламбо се появи отново с гръм и трясък. Актьорът е обявен за вице на червения кандидат за президент Ивайло Калфин. Пред висшето ръководство на БСП е прочетено лично писмо от Данаилов до лидера на партията, което без никакво колебание можем да определим че носи духа на

култа към личността от мракобесните сталинови времена


Няма да се спираме и на откровеното месианство, нито на разказаната от него притча. Но ще се спрем подобаващо на онзи пасаж, който издава истинската същност на Столетницата:
„На 4 септември, и аз, като мнозина българи, с любопитство наблюдавах пресконференцията на една партия, която номинира своите кандидати за президентската институция. Бях дълбоко огорчен, от демонстрираното отношение към хора, които биха имали претенцията да станат водачи на нацията! Та как ще можеш да чертаеш нови хоризонти за по-достоен живот на всички българи, ако от първия ден имаш „началник", който вече ти нарежда, какво можеш, и какво не можеш да правиш! И едва ли не им заявяват, че временно ще заемеш полагащо се другиму кресло и дори да си успешен президент, следващият ще е някой друг. Върхът на изумлението ми бе арогантната самоувереност, че едва ли не резултатите от изборите са вече предрешени! И си зададох въпроса, как е възможно това в едно демократично общество?
Точно това самоуверено поведение, че българите няма какво да избират, ме амбицира!...”, пояснява Данаилов.
Какво нахалство всъщност! Този който раболепно тича след трамвая, за да се докосне до Водача, който услужливо му пише писмо, подчертавайки, че това наистина е Вожда, се опитва в типично комунистически стил да прехвърли вината от болната на здравата глава. Другата цел е избирайки Майор Деянов от онзи сериал или пък милионера от „Стъклен дом”,

да се помогне на Калфин да стигне до балотаж

защото още преди номинирането се знаеше, че изборът на червения кандидат за президент е неподходящ, тъй като е неизбираем. Само, че комичността е тази, която ще изиграе, както преди, така и сега, лоша шега на тандема. Станишев отсега си знае, че загубата може да му коства поста. Още повече, че ловецът с двете имена му диша във врата.
Накрая ще обърнем специално внимание на притчата, цитирана от Ламбо. В нея ученик пита учителя си, какво би казал, ако научи, че ученикът му е паднал. Стани! - отговорил му той. А ако пак падна? - Отново стани! - казал наставникът. И колко може да продължава това – да падам и да ставам?- попитал ученикът. „Падай и ставай докато си жив. Тези, които след като паднат, не намерят сили да се изправят, са мъртви!“
Мислите ли, че тя се отнася за Майор Деянов или пък... за собственика на мола от модния сериал!?...
Няма как да се спаси неспасяемото!