Общо показвания

понеделник, 29 август 2011 г.

Паяци и скакалци


С лицемерно примирие приключи в събота поредната операция за разбиване на дясното. Всички видяха как човекът, когото едни наричат Командира, а други - Гаргамел, взе всичко за себе си и остави всички останали с пръст в уста. Включително и десетимата, които ще се видят наесен като общински съветници в Столичната община. Точно както паякът хваща в мрежата си скакалеца и после бавно го изсмуква, така и политическият милиционер от времето на соца показа, че владее изкуството на войната до такава степен, че да реализира враждебните си намерения, прилагайки основното правило на любимия си пълководец Карл фон Клаузевиц - да подчини противника си, като го постави в положение, което е по-потискащо и неизгодно за него от жертвите, които трябва да направи.
Очевидно стана и друго - че това е тактиката на човек, който няма какво да губи в морално

отношение и отдавна си е плюл на физиономията.

Няма как по друг начин да си обясним противоречивото поведение на ДСБ. Първо, заместникът на Иван Костов и шеф на предизборния щаб на ДСБ Веселин Методиев обяви ултиматум, според който "ако до края на деня не се постигне споразумение за коалиция между двете партии за местните избори в София, ще внесем сами документи в Общинската избирателна комисия (ОИК), за да не оставим столичани без кандидат на автентичната десница за кмет на София". В специалното си изявление от ДСБ обявиха още, че се подменя Синята коалиция с друга по повод подписаното в четвъртък споразумение между СДС и ОДС за подкрепа на кандидата за президент на Синята коалиция Румен Христов. И това според формацията на Костов е "компрометирано политическо споразумение с партии, които са срещу нашия кандидат за кмет на София".
И само няколко часа по-късно направи точно обратното - подписаха споразумението със СДС и на практика се съюзиха с тези, които навремето Костов като премиер изхвърли от правителството и люто воюва с тях и до днес.
Всъщност компрометирана отново е синята идея. Също така за кой ли път стана ясно, че авторът на статии в „Работническо дело”

знае как да служи на кукловодите от криминалния преход.

Синьо-червената мъгла, която блесна на последния вот на недоверие към правителството, сега отново се появи. Всички ще видят на предстоящите избори, че Синята коалиция в действителност е един балон, който ще се спука с гръм и трясък на тях. И в двата щаба са наясно, че никъде тя няма шанс за свой кмет. Там, където и СДС, и ДСБ ще имат кметове и достатъчно добро участие в местната власт, то това ще е заради други коалиции. Така най-вероятно ще стане в Плевен, Монтана, Свищов, Бургас, Кюстендил и в някои други по-малки градове. В ключовите за страната София, Пловдив и Варна обаче само любителят на сините теменужки си е опекъл работата за корпоративно подпомагане на бъдещите победители, без значение какъв ще е цветът им.
Разигралият се син водевил няма как да не ни върне и

към премълчаната отговорност за несъстоялия се преход.

От него най голяма е вината на сините и нароилите се от тях многобройни люспи. Не е отговорено и на съвсем логичния въпрос защо е трябвало да се разделят, след като сега се налага отново да се събират. Отговорът е очевиден, само че съучастниците в убийството на синия лъв не искат да си признаят и разчитат единствено на късата памет. Но след всичко случило се ние много точно можем да си обясним защо Командира напусна партията, която го доведе на власт, същата, от чието име той управлява и натовари с негативи и която той трансформира от коалиция.
Затова обаче нямат вина онези, които му повярваха (някои от тях дори гордо се наричаха гладиаторите на Командира) и които той раздели,

противопостави един на друг и накрая изсмука в паяжината,

дадена му от кукловодите.
Сега всички приличат на Радичковите малки кученца, на които виждаш само каишката, но джавкат силно, за да не бъдат настъпени. И тайно се питат защо да гласуваме за този, който отсега разправя, че „тия избори не са важни, важни са парламентарните”.
И сега Костов можеше пак да се направи на обиден, но го направи само дотолкова, доколкото да не вдига телефона на Мартин и да пусне своите да вдигнат малко пушилка. Той е напълно наясно,

че втори път не бива да се обижда

по начина, по който го направи навремето, когато вместо посочената от него Екатерина Михайлова за лидер на партията бе избрана Надежда Михайлова. Затова е малко чудно защо сините приеха това споразумение.
Ако приемем хипотетично софийската листа до десето място, ще видим, че в нея точно се спазва единствено исканото от ДСБ съотношение 3 към 2, тоест шестима ще са от партията на Иван Костов и четирима от СДС.
Има и още няколко лоши новини за сините. Нека си припомним само колко човека във Варна бяха изключени от партията за това, че не се съгласиха с предложеното от костовистите местно споразумение. Няма как и софийското споразумение да бъде прието от сините, защото беше нарушен уставът, според който местните структури са тези, които решават какво ще се случи за кметските избори. Все по-съмнителна става подкрепата и за синия кандидат-президент Румен Христов. Не само заради сключеното с общността на демократичните сили споразумение, но и заради мълчанието на лидера на ДСБ, който

не е казал нито една добра дума за Христов,

все едно че не е общият кандидат
Е, може ли да бъдат СДС и ДСБ заедно, след като стават жертва на култа към един-единствен човек, който приема единствено онези, които го слушат, мълчат, изпълняват и най-вече не казват истината. Може тези хора да остават най-дълго в политиката, но едва ли са полезни за обществото. Наистина няма какво да очакваме от хора, които са се хванали гуша за гуша и понеже са заети ръцете им, се плюят взаимно.
Няма как да пропуснем и последната статия на този, който по времето на Тато громеше американски икономисти, които след това станаха нобелови лауреати. Ето какво казва той в нея:
"Страната ни остро се нуждае от промени в посока на развитие на предприемачеството в пазарни условия. Управляващите трябва: да повишат ефективността на администрацията по отношенията на гражданите и фирмите; да облекчат условията за започване и прекратяване на бизнес; да ограничат целенасочено данъчно-осигурителни тежести и бюрократични процедури за малкия и семейния бизнес; да мотивират хората да търсят законни собствени решения на икономическите си проблеми..."
Четейки това, се връщаме в началото на 90-те години, когато Командира като министър на финансите в комунистическо по своя характер правителство, пропагандираше монетарни мерки и откровено

заявяваше, че безработицата ще достигне гигантски размери.

А какво да кажем за предупреждението му, че страната ни се пролетаризира
Тутакси ще го обявим за поредния му гьонсуратлък. Защото, докато беше на власт, нищо не направи, за да улесни дребния и средния бизнес, тоест да се появи онази консервативна прослойка, на която се крепи всяко дясно управление. Всъщност той направи точно обратното. Образно казано, взе сребърниците и предаде Христос. Направи богатите още по-богати, продаде на безценица ключови предприятия, създаде Косьо Самоковеца и в крайна сметка получи заслуженото от избирателите. Но загубата на близо 2 милиона сини симпатизанти не можа да го трогне. Защото той има доверието както на малката си секта от привърженици, така и на червените гаулайтери. Това му е напълно достатъчно,

за да бъде там, където не е мястото на СДС

– в паяжината на червено-синята мъгла.
Затова ще препоръчаме на тези, които сега са се заели да променят графично синия лъв, преди да го направят, да пратят Костов там, където му е мястото – на политическото бунище. Ако не могат да го направят, поне да го впишат в новия символ – как наднича зад гърба на лъва, точно както го направиха социалистите в едни предизборни плакати. И ще им припомним какво е записано в гл. 9 на Евангелието от Матея:
„16. И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото и съдраното ще стане още по-грозно.
17. Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак меховете ще се спукат и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.”
А на самия Костов отново ще му препоръчаме малко смирение.