С всеки изминал ден става все по-ясно, че рожбата на „политическото генно инженерство на БСП” Яне Янев се превръща в неназования герой на Мери Шели, получил по-късно обществена известност като Франкенщайн. Описан като „клоуна сред българските политици” в грама от 6 февруари 2009 г., приписвана от Wikileaks на американската посланичка Нанси Макълдауни, лидерът на РЗС и днес е недостижим в „скандалните медийни твърдения”, в намирането на „достатъчно средства от нечисти източници” и „залага на груба популистка реторика”.
Новото при него е, че вместо да избяга на 10 000 км., както се канеше, като истинско подобие на онзи Франкенщайн започва да търси своите създатели и да ги използва за свои конкретни цели.
Някои от тях, като соченият за негов основен кукловод Алексей Петров, сами падат в капана му, като копират нескопосно реториката му. По един начин изглежда дърпащият се за косите Барон Мюнхаузен, когато „праща” поредната набелязана жертва в затвора, по съвсем друг начин - Трактора, когато обявява краят на партиите.
Но нека преди това да кажем няколко думи за новото амплоа на народни будители на нашите герои. Преди дни кандидат-президентът на партията, известна и като „Ред, законност и държавна сигурност” (а напоследък и и като „Ред, законност и Командира” заради новата „кармична” дружба), направи фундаменталното откритие, че „духовната престъпност е по-страшна от криминалната”. Подобна крилата фразеология съвсем естествено ни връща към онези традиции, родени от
дългогодишните соцвъзторзи по залповете на „Аврора”.
За да не остане по-назад, лидерът му Яне Янев също се изяви: "Ние искаме Сандански да бъде център на автентичния македонски фолклор", „Не може да се каже, че е възможно да се гледа Пирин фолк от начало до край, защото от този формат, от това издание прозира пошлост, липса на визия", поясни лидерът на РЗС. Обещанието на Яне, че след като получи доверието на гражданите, ще закрие Пирин фолк в този му вид, е същото като намерението на Атанас Семов от онези плакати да уволнява, след като добре се знае, че дори една секретарка не може да отстрани. Тези забежки на двамата политици никак не са случайни, но ще оставим това за накрая...
Сега нека продължим със странно прозвучалите намерения на кандидат-президента Алексей Петров да поиска „мораториум върху политическите партии в България заради антиконституционната и престъпната им дейност" и да бъдат наказани, като им се отнемат привилегиите.
За да бъде по-убедителен, той по подобие на своето протеже Яне извади от ръкава си номера с подписката. По този повод веднага ще му припомним как приключи една друга негова инициатива с подписка - тази, която се опита да приватизира, като оглави протестите срещу търсенето на находища от шистов газ. Много бързо обаче
на екоактивистите им светна, че вкарването в коловозите
на Трактора ще им попречи да намерят верния адресат в лицето на Народното събрание и правителството.
Но да оставим и това настрана, защото грешките бързо се забравят, като се има предвид късата памет. По-същественото е друго - на кого е нужен паралелният свят на дружеските кандидат-президентски тандеми на двете А - Алексей и Атанас. Някак си твърде прозрачно е единия ден в морската ни столица да се появи Яне и да зададе „важни за гражданите на Варна въпроси”, всички до един миришещи на отмъкнати от тайните служби документи. Като например „колко разработки в ДАНС за корупция в общинска администрация Варна за периода декември 2009 - март 2011 са замразени и по чие нареждане?”
Ден по-късно пак във Варна се появява доцент Петров, за да призове варненци да лишат Кирил Йорданов от възможността за четвърти мандат като кмет на града. „Това е нужно, за да има „ново начало” в управлението на града, пояснил той. Ще оставим настрана неубедителността на подобна популистка фразеология. Няма да се занимаваме и с очевидните слабости на пиара. Ако следваме по-елементарна логика обаче, можем да приемем, че
Яне е като подгряваща формация на Трактора
И в това няма нищо необичайно. Тяхната дружба е известна и не от вчера. Знае се кой бе наставникът, кой куклата.
Само че този път се случи нещо необичайно и на пръв поглед дори шокиращо. По време на обявения от бившата барета „час на истината”, стана точно обратното. Двамата си смениха местата. Буквално за минути доцентът успя да изрече толкова абсурдни тези, при това гарнирани с евтин популизъм, че Барон Мюнхаузен със сигурност доволно е потривал ръце. Наистина, ако това беше надробено от Яне, нямаше така да се сепнем. Сигурни сме, че кандидатът за държавен глава не го е казал, за да прикрие фиаското си от несбъдната си прогноза за това кой ще е кандидат-президентът от ГЕРБ. Затова няма как в нас да не се прокрадне съмнението за това кой кого вече наставлява. И че малкият Франкенщайн иска нови чудовища. Никак не се учудихме, когато само час след изявленията на доцента, Яне го поряза, като определи идеята за налагане на мораториум върху партиите като политически и правен абсурд. А Атанас Семов оприличи предложението на
бившата барета като лумпенски популизъм
С присъщата му простодушна откровеност Яне поясни, че в света не съществува термин „мораториум върху политически партии":
„Съветвам т. нар. екип на Алексей Петров да си направи труда да провери дали някъде в Европа съществува нещо подобно - заяви Яне -Ако в Европа чуят за това предложение, това ще е знак за тях, че някой се опитва да изгради шизоиден режим. Подобна идея показва непознаване на законите и на самата конституция. Колкото и кусури да има нашата конституция, ние все пак сме правова държава.” Накрая
Яне откровено се подигра на наставника си
като подчерта, че идеята на бившия сътрудник на ДАНС е велико безумие. По същия начин лидерът на РЗС коментира и готовността на бившата барета да инициира събирането на подписи за налагането на мораториум, обобщавайки, че с подписи не става, опирайки се отново на конституцията.
Този обрат, разбира се, няма кой знае какво значение. Но е показателен за развитието на Яне и
възможностите да цака своите създатели
и да им го връща за това, че толкова години са го водели на къс повод.
Всъщност първите признаци на това специфично израстване на рожбата се забелязаха още преди десетина дни, когато и опитен политик като Иван Костов, падна в паяжината на Яне. Ако върнем лентичката назад през годините ще видим, че и това гушкане с Командира не е необичайно. Яне има почти същия политически опит като бившия син премиер. Вярно е, че не е промивал мозъците на студентите, нито пък е ловил терористи като Алексей, но не трябва да забравяме, че лидерът на РЗС е много по-млад от двамата и пред него има още дълъг път, без значение дали ще е на 10 000 километра оттук, или на Четвърти километър. Така че, ако за някои като Трактора, „паметният ден” не се състоя, а за други като Командира
бягството от лайномета е мисия невъзможна
то за Барон Мюнхаузен бъдещето е светло. Той просто знае как да се дърпа за косата, докато доцентът и политическият милиционер от времето на Тато очевидно ще дишат праха му след всички дивотии, които извършиха напоследък. Не случайно в една от грамите стилът на Костов е описан като диктаторски, а самият той като човек, който не може да пренебрегне собственото си его. А по отношение на Алексей Петров индиректно е написано, че „в крайна сметка правителството няма да бъде оценено върху арестите на известни фигури, а върху способността му да ускори делата за корупция, да затвори дупките в законодателството и успешно да вкара в затвора недосегаемите преди фигури на организираната престъпност".
Накрая, разбира се, ще се завършим с необичайното будителство, обзело рожбите на социализма. Те до такава степен
горят от желанието да не бъдат свързани с миналото
и с техните доктори създатели, че използват всяка възможност да го направят. Прекрасен повод им даде честването на 100-годишнината от рождението на бившия комунистически диктатор Тодор Живков. В специална декларация РЗС определиха тържествата „като акт на грубо пренаписване на историята...” Личните и политическите престъпления на Тодор Живков са толкова много, че е невъзможно неговото място в историята да бъде друго, освен редом до най-големите сатрапи на България.” И обявиха, че ако спечелят изборите в родното място на Тато, ще бутнат неговия паметник.
Специално обръщаме внимание на това, защото ще кажем направо, че желанието им да бъдат будители е мнимо. Ако те наистина имаха сетива за това, щяха да се сетят, че точно на рождения ден на Живков преди 33 години бе убит един от неговите най-големи съдници – писателят Георги Марков. И щяха да отбележат това, а не рождения ден на Тато. Не го направиха и бившата барета, и Командира. На всички отново ще им припомним какво изпитва писателят, когато в едно крайпътно заведение му сервират „чорбата на другаря Живков”:
„По външен вид не изглеждаше лоша. Но когато сръбнах първата лъжица, разбрах веднага, че колкото и да бях гладен, не бих могъл да продължа. Чорбата имаше тежък, неприятен вкус на престояло ядене и в нея имаше толкова мазнина, колкото вероятно имаше в цял полкови казан. Поставих чорбата настрана и зачаках да дойде второто. Гледах снежнобелите покривки по масите, цялата твърде претенциозна атмосфера на ресторанта и си мислех: „Какво струва всичко това, като ти поднасят такава чорба.”
