Една седмица след като бяха обявени дългоочакваните (и поради тази причина предизвикващи нелепи нападки от останалите политически играчи) кандидати за президент и вицепрезидент на управляващата партия - Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, се вижда, че пушилката е била обичайна за червено-синята мъгла. Не се случва нищо скандално, няма флаш данс, цари дори леко разочарование в опонентите за това, че Бойко Борисов не се е кандидатирал. Има и страх, че двамата добре познати министри на ГЕРБ могат да спечелят от раз, както и че останалите кандидати са като мишки в чувал, който има за какво да бъде разтърсен. Затова и посланията, които идват от него, са доста вяли и
не могат да ни впечатлят така,
че да ни накарат да хукнем към урните и да се излъжем за пореден път. Няма как да ни изненада и появата на нови кандидати, както се случи с представянето на Мария Капон от Единната народна партия. Ето какво пише в обръщението й:
"Мнозина приятели се опитаха да ме спрат. Казаха ми: "Мария, зад другите стоят големи, стари партии, огромни финансови ресурси, интереси, част от държавната машина, защо се подлагаш на всичко това? Нали знаеш какъв ще е резултатът? Трябва ли да изпиташ страдание, изправена срещу всичко това, което обикновено обобщаваме с думата статукво?!"
Дадох си сметка, че са прави в голяма степен, но не докрай... Защото и най-дългият път започва с първата крачка, която трябва да бъде направена... Иначе няма да сме спокойни пред съвестта си. Иначе ще се превърнем в обикновени коментатори на живота си...“ Според нея "безучастното дърпане настрани дава шанс на крадливи и самовлюбени хора, които злоупотребяват не само с настоящето ни, но и с бъдещето". Самата тя се кандидатира, защото не иска пасивно да наблюдава какво се случва. Няма да се спираме на политическия й път, изпълнен с подозрителни лупинги от отечественофронтовските намерения към АБВ до гушването с изключения от ДПС Касим Дал, предизвикало напускането на цялото й ръководство. Но как да се трогнем от сълзливото й послание, писано между две кафета, гарнирано с популистки фрази като борба със статуквото и неговите кукловоди, мъгляво определени „крадливи и самовлюбени”. Не се трогваме не само поради очевидния страх от разтърсването на чувала, но най-вече заради услужливото самопредлагане, което би могло
да бъде оценено подобаващо от някой от кукловодите.
В статуквото се е прицелил и Яне Янев. След като прегърна Костов, целта му вече е да се представя като основен играч вдясно. Не случайно се започна атака към червения сектор. Тя е не само защото трябва да бъдат заличени съмненията, че е техен продукт, но и защото само така може да се вземат избиратели от ръзкъсаното от междуособици дясно: затова и Ивайло Калфин, и Меглена Кунева „са кандидати на политическата върхушка, която 20 години иска България да се управлява от старите комунистически фамилии на Политбюро и техните синове и дъщери. Искат държавата да функционира по този порочен модел, който беше заченат от Кръглата маса с архитектурен политически почерк на Андрей Луканов". И най-важните послания, които ще отправи РЗС на предстоящите президентски избори, са свързани с това, че на България повече отвсякога е необходим нов конституционен ред. Янев е убеден, че тази конституция и това държавно управление са срещу българските граждани, срещу интересите на нацията. "Затова считаме, че новият президент на България трябва да бъде инициатор и модератор на нова конституция, която да превърне България в истинска правова държава.
Това, което ние от РЗС ще го оповестим много скоро, е конкретен план за възстановяването на България от тежките разрушения, които бяха направени през последните години от политическата мафия на прехода", пояснява още Янев. Ние обаче не сме забравили скандалните разкрития около подписката по повод искането да бъде направен референдум за създаването на нов правен договор, обясняваме си също и конкретните нападки към червените. Остава ни само да изясним как в бъдеще ще се впише в кампанията му ролята на сегашния държавен глава, която лидерът на РЗС, чиито действия той оценява като недопустими, защото деполитизираният президент „използва позицията на държавен глава да си прави реклама как щял да се връща в бившата си партия БСП и същевременно да се превръща в пиар на Калфин". Няма да коментираме и „знаковата фигура от ГЕРБ”, която той обяви, защото не можем да приемем, че за него може да има друга знакова фигура в управляващата партия освен тази на неговия лидер и премиер. Освен това не сме забравили с кои „знакови фигури” от СДС се свързва името на Поля Станчева, обявена вчера като вице на кандидата за президент на РЗС Атанас Семов.
Достатъчно е да споменем за нейния възход
по време на управлението на Иван Костов. Със сигурност не бива да пропускаме и шефския є пост в БНР, който, както е известно, не можеше да бъде зает от нея без благословията на червено-синята мъгла...
Не можем да не се спрем и на мълчанието на Яне към изявата във Велико Търново на своя благодетел от улица „Арарат”, на когото носеше грозде там. Тишината е подозрителна, като се има предвид колко бяха яростни в петък и той, и кандидат-президентът му Атанас Семов към намеренията на Трактора да закрива партиите:
„Съветвам т. нар. екип на Алексей Петров да си направи труда да провери дали някъде в Европа съществува нещо подобно”, изтъкна лидерът на партията и подчерта, че един от символите на демокрацията е именно политическият плурализъм. Ако в Европа чуят за това предложение, това ще е знак за тях, че някой се опитва да изгради шизоиден режим, поясни още лидерът на РЗС. Нещо повече, според него подобна идея показва непознаване на законите и на самата конституция. Колкото и кусури да има нашата конституция, ние все пак сме правова държава, допълни Янев и подчерта, че идеята на бившия сътрудник на ДАНС е велико безумие.
Възможно е мълчанието на Яне да идва от известна завист от невъзможността да получи подкрепата на толкова много неправителствени организации. Но нека не избързваме, когато става дума за човек, който
знае как да си служи с бъдеще време
в своята фразеология. Само отбелязваме, че в съизмерването с Калфин и Кунева да се пропусне името на бившата барета е подозрително и проява най-малкото на неуважение. Да не забравяме все пак, че в политиката, особено в последните години у нас, смяната на позициите на 180 градуса са нещо обичайно. Забележителни са например последните пируети на лидера на ДСБ Иван Костов, който, освен че прие радушно подкрепата на Яне, се втурна да занимава европосланици с казуса с нерегистрирането на коалицията, подкрепяща за нов мандат плевенския кмет Найден Зеленогорски, сякаш за да прикрие срамното искане да си върне 10 000 лв. депозит заради нерегистрирането на Синята коалиция за президентските избори. Нека отново уточним, че парите са предназначени за лечението на тежко болни деца. Но Командира си мълчи за това, нищо не каза по този повод и след срещата с посланика на Полша, която председателства в момента Европейския съюз.
За да не бъдем голословни, ще припомним какво обясни говорителят на ЦИК Ралица Негенцова. Според нея комисията е била водена от разпоредбите в изборния кодекс, в него е разписана една-единствена възможност да бъде заличена регистрация когато не е налице определеният брой подписи от подкрепящи регистрацията. Оттам нататък не се предвижда каквато и да било друга възможност.
Съответната политическа партия би могла да оттегли регистрацията само и единствено в сроковете, които са предвидени по закон, каза Негенцова и допълни: „Още повече, не забравяйте, че тази възможност е едно изключение."
Негенцова уточни още, че не може да бъде върнат и депозитът за участие в изборите. От ЦИК считат, че няма разписани правила в тази насока. Единствената възможност да се върне този безлихвен депозит е партия да е участвала в изборите и
да е получила повече от един процент
от действителните гласове на национално ниво. Намекът за това, че ДСБ е партия лилипут с незначително място в политическия живот, със сигурност няма да остане без коментар и на предстоящата Национална конференция на СДС на 17 септември. Не случайно Командира не бърза да се изкаже за бъдещето на Синята коалиция. За него е по-удобно да изчака сините и след това да прояви менторските способности да застане на едно място и да чака заблудилите се да го достигнат...
Обръщаме малко внимание на десните не за друго, а защото заради раздорите те съвсем забравиха, че кандидатпрезидентската кампания е време за консолидация. Но от друга страна, след като посланик Нанси Макълдауни определя Синята коалиция като „отчаян брак по сметка” в една приписвана от Wikileaks на нея грама, няма защо да се учудваме, че този брак приключва.
Не можем да пропуснем и продължаващото неубедително представяне на кандидата за президент на Столетницата Ивайло Калфин. След дежурната и посредствена атака към обявения от ГЕРБ негов конкурент последва тур за овации сред червени симпатизанти и клетви във вярност към бившия голям брат. Само че още преди номинирането на Калфин е известно, че
той трудно ще стигне до балотаж
и тегелите в червения сектор приличат повече на рекламна кампания в полза на очакваното голямо завръщане на Георги Първанов в БСП. Не може да не отбележим и неяснотите около избирането и на негово вице. Слуховете около имената на Корнелия Нинова, Мая Манолова и Михаил Миков само показват и неголемите възможности на червените да се откъснат от боричканията вътре в партията, които стават все по-неприкрити напоследък.
Не трябва да има съмнение, че дори само за да прикрият нестабилността на червено-синята мъгла, политическите мишки ще се опитат да се измъкнат от чувала, преди той да бъде разтърсен. Засега обаче поведението им е като в онзи виц, в който пациент се оплаква на психиатъра си: „Докторе, по цяла нощ сънувам някакви странни сънища! Сънувам, че някакви мишки играят футбол.”
„Ето ти едни хапчета, ще ти помогнат.”
„А може ли да започна да ги пия от утре?”
„Защо?”
„Довечера им е финалът.”
