Мантри като партии на “протеста” и на “статуквото” са на път да изчезнат от политическия речник. Но на пръсти, тихомълком, не както се употребяваха гръмогласно от влезлите в парламента. Но не защото трябваше да се примирят, че нямат мнозинство за самостоятелно управление, а заради лъсналата непоносимост между лидерите им. Затова и партии на “статуквото” изведнъж се оказаха желан партньор за подкрепа на бъдещия кабинет. С 90% припокриване на приоритетите... Дори от ДПС възкликнаха, че се готви “буламач”. Любопитно “обръщане на палачинката”, но не и изненадващо, защото се е случвало много пъти.
Може да не е само плод на враждебност между “протестърите”, а на оцеляване, но случващото се има и друг положителен ефект – заклинанията от парламентарната трибуна, се сменят с общуване в името на благополучието на тези, които са ги избрали. Дори да приемем, че е само заради търсенето на общ език, но вече няма да е изненада предложеният кабинет да бъде подкрепен от доскоро противопоставящи се партии. Вижда се, че няма изгодни опции, но дилемата правителство или нови избори ще остане до гласуването в пленарната зала.
Дотогава ще се вдига “пушилка” и ще се чуват закани за протести. Парадоксално, те не идват от бившите управляващи, а от недопуснатите до “порциите” на властта. Факт е, че ГЕРБ преминаха през шумни обвинения за далавери, но с малко действителни щети, така че се очартава да бъдат силна опозиция, ако има правителство. И заради сегашното дразнещо обществото неразбирателство сред тези, които трябваше уж да ги изчегъртват, може да се върнат на бял кон с претенции към властта.
Това, обаче няма да стане с помощта на “улицата”. Не е възможно тя да обедини отново тези, които вече не могат да се понасят и да върнат във властта ГЕРБ, както се случи през 2014 г. Съмнително е да се организира нов хаос, подобен на есенните масови шествия и блокиране на улици. Не за друго, а защото избирателите ги изпратиха в парламента не да се облажват с постове, прикрити с популистки лозунги за “гарантиране необратимостта на промяната”.
Има и още нещо, което се вижда през последните дни – има нужда от нови лица, които да сменят изхабилите се в боричкания и интриги лидери. Номерът на олигарсите “стани, за да седна” също е неприемлив. Има необходимост и от президент, който да пази единството на нацията и да не противопоставя едни на други българи...
Сега е моментът, в който разумът трябва да надделее. Всичко, което има да се случва, минава през работещ парламент и редовно правителство, а не през “избори до дупка”. И това трябва да е следващата мантра, която трябва да изчезне от политическия речник.
