Президентът и назначеният от него премиер да не би да са чуждестранни наблюдатели, че само констатират, очакват и ще свикват съвети да се консултират?... Ситуацията в Афганистан била с “потенциал да предизвика много сериозна миграционна вълна”, рискът “неизбежно се увеличавал”, системата за наблюдение “не функционирала на определение места”, имало нужда от “подновяване и възстановяване”, трябвало “да се работи по-активно с европейските партньори”, да се “разработи оперативен план”. И виновна била прокуратурата, че бавела разследване за афера със строителството на граничните съоръжения. А що се отнася до отново разрастващата се пандемия, не можело ”да оставим хората без финансова и социална подкрепа - за бизнеса, за здравеопазването, за медиците на първа линия"
Не, няма необходимост от свикването на Консултативния съвет по национална сигурност в понеделник. Нито от мнима загриженост, прехвърляне на топката и търсене “под вола теле”, както е казал народът. Има вече изпробвани модели за реакция, както за границата, така и за Ковид кризата. Например, незабавно изпращане на армейски и гранични подразделения с предварително информиране на съседите, спешен ремонт на съоръженията представяне на сметка на Брюксел за очакваните харчове с искане за осигуряването им от фондовете, създадени за опазване на външните граници на Европа. А вместо да се обвързва връчването на втория мандат, с приемането на актуализация на бюджета, президент и премиер лично трябваше да поискат и мотивират това от парламентарната трибуна. Учудващо е, че двамата генерали не реагират досега подобаващо. А само се задоволяват с употребата на военна терминология. По улиците на София, а вече и в други градове, могат да се видят групички свободно придвижващи се емигранти. Това не впечатлява само управляващите. Лагерите били запълнени, нещо трябвало да се направи. Е, кой да го направи – Динко ли!?... И нима растящият ръст на нуждаещите се от интензивни грижи болни и звънът от хвърлените от лекарите стотинки по здравното ни министерство, не е достатъчен, за да се стреснат.
Ако нашите управленци продължат да действат според приказката - “един генерал никога не трябва да тича - в мирно време предизвиква смях, а във военно – паника!”, то по-добре е да се приберат в казармите и да дойдат други, които да се погрижат за здравето на хората и сигурността на границите ни.
