Смразяващото кръвта видео на нечовешко полицейско насилие върху младежи със белезници, подхвърляни като трупове един върху друг, както и садистичното снимане на полуголото момиче, вместо да стреснат политиците, бяха превърнати в мантра за трупане на предизборни дивиденти.
Много опасен бумеранг, който не обединява българите, напротив засилва разделението. Същият ефект щеше да има, ако вече бившите управляващи бяха довели навремето в пленарната зала окървавените, бити, замеряни с яйца, урина, фъшкии и с какво ли още не, полицаи. Не е късно и сега да бъдат доведени. Защото също се знае кои са. Да не би полицейският синдикат да не може да организира протест в тяхна защита пред сградата на Народното събрание!?...
Депутатите да не си мислят, че медалът има само една страна. И че полицаите, които със сигурност са гледали дебата, не са почувствали гняв, не само заради уродите в техните редици, но и заради мълчанието за пострадалите техни колеги. В закона ясно е записано какво следва, ако се посегне на полицай. Няма нужда и от разяснителни кампании сред гражданското общество, че да се научили да протестират без ексцесии. Нима “протестърите” не са виждали колко безкомпромисно действа полицията в цивилизованите страни.
Всъщност парламентарната комисия, която разследва полицейското насилие, не е късно да викне и пострадали полицаи. Не за друго, а за да застанат очи в очи с парламентаристи, които бяха сред тези, които ги обругаваха и насилваха. Да видим колко “умно и красиво” ще ги погледнат. Може да им подарят прашка или бухалка, та следващия път да си помислят, преди да решат да ги употребяват срещу пазители на закона.
Истината е, че не парламентаристите, нито подбудителите, а майките на пребитите не са спали и сигурно още не спят спокойно. Затова е по-важно полицаите и протестиращите, (настоящи и бъдещи), да осъзнаят случилото се, да не се подвеждат от манипулаторите и да се държат не като насилници, а като хора с добри намерения, уважаващи този, който стои насреща им.
