Прокоби за предстоящи ужасии за народа, ако в сряда предложеният от ИТН кабинет не мине или мине, наводниха медиите. След като номерът с окепазяването взе своето, сега политическите зомбита си искат това, което си мислят, че им се полага. Ако не го получат – потоп!.. Знаем и как ще се вайкат, като не докопат своя дял от порциите на властта.
Още при предишните избори се видя, че всички са орел, рак и щука. Всеки се изживяваше като победител, независимо от резултата. И на едни следващи избори, очакваха, че ще получат полагаемото доверие от избирателите. Видя се обаче, че то пак не стига отново за самостоятелно управление. И, което е по-лошо, 62 процента от българите вече не гласуват. И това е трайна тенденция. Но това не впечатлява избраниците на народа.
Провъзгласеният от един разследван олигарх “елит на нацията” страхува “чалгарите”, че не получат ли подкрепата им, ще са отговорни за отиването на мандата в БСП. Но в действителност, може би искат да продължат да ловят риба в мътна вода. Зад “разумните” приказки на другите за “приемане на бюджет”, “план за възстановяване”, “коронозаплахата”, “пенсиите”, бизнеса”, също прозира двойственост.
Но ние не сме вчерашни и знаем кои са. И изобщо не ни интересува вече кой им дърпа конците. Защото отдавна знаем защо. Още по-слабо ни тревожат черните им прокоби. Вижда се как са се запътили вкупон към казана, където дяволите с тризъбците ги чакат. Добрата новина е, че със всеки изминал политически ден, заложените мини от началото на прехода, гърмят и вече са на привършване. Няма как бившите да бъдат изчегъртани, нито пък те да се върнат във властта отново. Въпреки взаимното страхуване. Провалите на едните и на другите са предизвестени.
Истината е, че тези, които наистина трябва да се страхуват, са тези, които през прехода си извоюваха да са партийна номенклатура. Както и тези, които се промушиха в политиката със слугуване и подаяния от НПО, а напоследък ни размахват “борчески” биографии, напомняйки за някогашните “активни борци”. И дори се опитват да внушат на започналите да показват качества управленци, че само с можене, но без “биографии” не става. Ето, това ще е новият неизбежен сблъсък! Също с предизвестен край за “синьо-червената” номенклатура, както и за самонареклите се “умни” и “красиви”, които се видя, че не са нито “умни”, нито “красиви”, а само много кресливи.
