Убийства от безхаберие

Защо трябва цената на слободията, наблюдавана след разхлабването на мерките срещу коронавируса, да я плащат други – преди всичко лекарите на първа линия, но и всички, ангажирани с тази битка с неизвестен засега край. Както и, разбира се, я плащаме всички ние като данъкоплатци. Няма нужда да се стига до крайности, но всеки, който се отнася безотговорно трябва да си плати. Видя се и на софийското футболно дерби, на партийните сбирки и по гъмжащите от хора заведения, че само с предупреждения не става. Дори тези, които трябва да контролират, вместо да налагат глоби, пишели предписания. 

Затова решението на управляващите да върнат носенето на маски на закрито, както и да засилят контрола е навременно. Бизнесът също е заинтересован. В момента, в който се увеличи броя на новозаразените, няколко страни спряха пътуванията за страната ни. Така че отговорността е взаимна. Тези, които нарушават правилата, трябва да знаят, че няма да се измъкнат само с потупване по рамото. 

Номерът “на мене няма да ми се случи и дори да ми се случи, може и да не разбера”, всъщност е циничен. И този, който си мисли, че безнаказано ще сее зараза и ще обрича стотици на риск от заболяване и лишаване от живот, е крайно време да проумее, че всъщност извършва убийство и дори самоубийство. Нека само си припомним онзи фелдшер от Шуменско, който зарази мнозина, зарази и жена си, впоследствие отказаха лечение, напуснаха болницата и двамата умряха в дома си.

Стряскащо е, но някак си мина мимоходом. Ето с тази философия, че всичко е от ден до пладне, трябва да се приключи бързо. Защото се видя, че краят не дойде с идването на лятото, както предвиждаха едни гласовити вирусолози, които станаха смешни и сега си мълчат. Целият свят се учи да живее с пандемията. Така че тези, които смятат да я карат по старому, трябва да знаят, че няма да им се размине. Никой не им е длъжен.