“Кой взе червените куфарчета” е предизвикателство по значимост колкото решението на парламента през 2006 г. да бъдат разкрити агентите на бившата Държавна сигурност. Дотогава имаше три неуспешни опита и избирателно изваждане на досиета, с цел предимно злепоставяне на неудобните за манимупулаторите на прехода. От това, което последва, се вижда, че днешните подсъдни олигарси и кресливите им апологети лъснаха с жалки доноси за невинни хора.
Ще кажем направо – няма нищо случайно. През 2006 г., с гласовете на ДПС, досиетата бяха разкрити, въпреки съпротивата и отляво, и отдясно. Днес анкетната комисия за “куфарчетата” се иска отново от депутати на движението. И причината и тогава и днес е една – демитологизацията на прехода. И слагане край на лъжливите мантри на синьо-червената мъгла.
“Кой взе червените куфарчета” вече от седмица е на дневен ред. Трябва ли управляващите да чакат нова криза, за да дадат и своите гласове, както се случи с ДДС за детските храни и книгите. Всъщност, моментът е добре избран, защото сме в очакване и на доклада на прокуратурата за грабежа през през тези години. Отговорът за “куфарчета” ще допълни това разследване. Без да се случи това, няма как да затворим тази нелицеприятна страница в историята.
