„Служебният премиер
Марин Райков е работил като секретен
сътрудник на Разузнавателното управление
на Министерството на отбраната /РУМНО/”,
съобщи преди дни бившият посланик в
Хърватия Велизар Енчев. „В Балканския
отдел на МВнР преди и след 1989 г. всички
знаехме, че Райков работи за РУМНО. Това
не бе тайна за никого. Когато през 1991
година пристигна в Белград това нещо
се потвърди. Негов водещ офицер бе
известният дипломат Г.Ю. Досието на
Марин Райков е скрито със съгласието
на бившия премиер Иван Костов.”, пояснява
Енчев, който е оповестен от Комисията
като щатен служител на ПГУ-ДС, ХVІІ отдел.
Последва го и Румен
Петков, който поиска самият премиер да
си признае „дали е бил сътрудник на
разузнавателните служби“.
Въпросът на Петков има
своята тежест
не само защото е един
от водещите политици в БСП, но и защото
е бил вътрешен министър и се предполага,
че след като задава подобен въпрос има
такава информация.
Ако приемем твърденията
повърхностно, може да си помислим че
двамата защитават морални ценности.
Със сигурност зад думите на двамата
прозират и политически цели. Възможно
е да разчистват и стари сметки, свързани
с конкуренцията между службите от
времето на Тато. Като краен резултат
интригите и вътрешните боричкания обаче
са насочени срещу Комисията, която
доказа през близо 8-те години от
съществуването си, че
стриктно се придържа
към закона и не се поддава на натиск
Няма да припомняме в
детайли какъв ефект имаше от разкриването
на предишния държавен глава Георги
Първанов като агент на ДС, нито пък за
трусовете които предизвика обявяването
на куп действащи дипломати за служили
и обучавани във враждебни на НАТО служби,
нито пък ще споменаваме здравословния
катарзис, настъпил във висшия клир. Но
ще съобщим, че още в близките дни предстои
да научим кои бивши служители на
комунистическите служби са взимали
огромни кредити в зората на демокрацията
и кои от тях са били в ръководствата на
приватизираните предприятия.
В момента все още
комисията не е получила от двете служби
„Военна информация" към Министерството
на отбраната и Националната разузнавателна
служба „документи за
щатните и нещатните служители и за
секретните сътрудници на органите по
чл. 1, които са заемали или заемат публична
длъжност или са извършвали или извършват
публична дейност; в докладите се посочват
структурната част на органите по чл. 1
и времето, през което лицата са работили
или сътрудничили“, както е отбелязано
в чл. 16 ал. 1 от закона. Става дума за служители, които работят или са работели в службите и след 10 ноември 1989 г. Това
също е част от непубличното
противопоставяне
на комисията да изпълни
в срок задълженията си. В случая
аргументите, с които все още не им се
предоставят тези документи са свързани
със Закона за класифицираната информация.
Парламентът също е сезиран, но заради
прекъсването на дейността, отговорът
ще бъде даден от следващото Народно
събрание. Към него гледат и противниците
на комисията, които се надяват да спрат
дейността и.
Но да се върнем към
случващото се в момента. Съгласно чл.
23 от закона
„Физическите и
юридическите лица и институциите не
могат да публикуват или разгласяват по
друг начин документи или части от тях,
които установяват принадлежност на
български граждани към органите по чл.
1.“
Шефът на комисията
Евтим Костадинов беше лаконичен: „Ако
тези, които правят подобни твърдения,
притежават документи,
те са длъжни съгласно
закона да ни ги предадат“
В противен случай те
подлежат на наказателна отговорност
съгласно член 273 от Наказателния кодекс.
Според него „който разгласи информация,
установяваща принадлежност към Държавна
сигурност или разузнавателните служби
на Българската народна армия, в нарушение
на Закона за достъп и разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност
на български граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна армия, се наказва
с лишаване от свобода от три до шест
години и с глоба от петнадесет хиляди
до тридесет хиляди лева.“ И тъй като
такива документи не са предадени, това
означава че
прокуратурата може да
се самосезира
за да разкрие
обстоятелствата около тези твърдения
и дали в тях няма умисъл. Новият главен
прокурор Сотир Цацаров още след
встъпването си в длъжност показа, че ще
реорганизира прокуратурата така, че да
стане по-ефикасна. Защитата на институциите
и на работещите в тях е важна задача в
опазването на държавността, в която
прокуратурата има основен дял.
Що се отнася до натиска срещу комисията по досиетата, той едва
ли ще спре, дори да се вземат мерки по
щекотливите казуси. Причината е, че
водещи позиции, както в самите служби
така и сред кукловодите на криминалния
преход се заемат от хора, които нямат
интерес да се разкрият мрачните тайни
на прехода. Известно е, че предишната
комисия, ръководена от Методи Андреев
беше закрита точно когато трябваше да
бъдат разкрити кредитните милионери.
Затова и не са лишени от основания
тревогите на сегашната комисия. Добрата
новина за тях е, че Октопода се явява
пречка не само за тях, но и за израстването
на младите лидери във водещите партии.
Те са тези, които имат интерес да направят
своеобразна лустрация в редиците си на
всички, които по един или друг начин
през годините бяха обект на комисията
„Костадинов“ и които днес се опитват
да възвърнат изгубените си позиции.
