Загърбването на старите влъхви

Желанието за промяна в старите партии е голямо, но само на думи. В действителност  съпротивата на номенклатурата в тях е голяма. Тя е улеснена от липсата на технологично време да бъде изместена от нови лица в листите. Промяната на политическото статукво под натиска на уличните протести също е трудно осъществимо. Възникналите разногласия сред бунтуващите се и намаляването на ентусиазма им след оставката на правителството и обявяването на служебния кабинет допълнително усложняват появата на нови лица. Влизането на гражданска квота в парламента става все по-химерно. Няма промени в Изборния кодекс, които да улеснят мажоритарния избор, нито има време за създаването на партии. Разбира се, може да се използва възможността всеки да действа с инициативен комитет,  вписването на който не е трудно, но

последващотосъбиране на5000 подписа

за узаконяването е непосилна задача. Хватката за всеки водач и кандидат-депутат от протестиращите да има по един инициативен комитет е дори объркваща. Би могло да се обсъжда включването на част от тези хора в евентуални вътрешни избори в самите партии. Но и за това няма време, дори не може да се помисли и за спускането им като парашутисти, защото скандалите ще са неизбежни. Няма в момента такава партия, в която опитните играчи да не скочат срещу натрапените им. Няма и лидери, които да искат допълнителни главоболия. Те самите предпочитат да не се намесват поне до финалната права, когато, както обикновено става, кукловодите подреждат пъзела така, както си искат.


Най-лесният
начин за появата на ново
формирование е под маската

на регистрирана партия, така както направи царят през 2001 година с неговите двама мандатоносители. Факт е, че ентусиазъм има, но въпросът кой да води бащина дружина също е от значение. Някои от лицата на протеста се изхабиха още преди да започнат предизборна кампания. Всъщност бунтуващите се късно осъзнаха, че гражданският контрол без реално участие в решенията е клапан най-вече за изпускане на парата.

Що се отнася до партиите, освен шум, отказът на известни фигури да бъдат отново депутати е само прах в очите и никак не може да заблуди или пък да накара останалите да последват примера им. Галещо слуха е бившият председател на парламента Георги Пирински, ексминистрите Петър Димитров и  Евгений Желев, дългогодишният шеф на антикорупционната комисия Бойко Великов и депутатът от СДС в продължение на  четири мандата Йордан Бакалов, които сами
заявиха отказа си да участват
в парламентарния цирк

Но това само предизвика тези техни колеги, които нямат намерение да се отказват от  депутатските екстри, да втвърдят позициите си и да поставят партийните си лидери пред труден избор. Двамата Руменовци – Овчаров и Петков, твърдо ще играят в традиционните си избирателни райони, съответно в столицата и в Плевен. Останалите министри от червеното правителство също искат да са водачи на листи. Начело на листите през коалиционните ромски партии се готвят да влязат отново Цветелин Кънчев и Тома Томов, които бяха обект на съдебни преследвания. Не случайно двамата се появяват на форумите на червените. И социалистите, както и да претупват по време на пленумите си тези въпроси, още до края на месеца ще се сблъскат с неизбежното и скандално оповестяване на тези имена.

Според слух, който се понесе по време на съботния пленум на „Позитано” 20, партийният лидер Сергей Станишев

имал свойскрит ход заотстрелване на старите влъхви

Следващата събота трябва да бъдат оповестени водачите на листи, както и местата, които се дават на коалиционните партньори. Очакваният по този повод шум ще съвпадне с предвидените за уикенда поредни протести. Гръмкото обявяване на имената на двамата Руменовци като водачи е достатъчно, за да може протестиращите да бъдат пренасочени към  „Позитано” 20. След което Станишев ще може лесно да ги смени със свои хора. Този възможен сценарий всъщност показва колко са затлачени във взаимните си обвързаности старите партии. И колко е трудно те да бъдат променени.

Същата е ситуацията в двете партии от разпадналата се Синя коалиция. Докато в СДС все още не са решили въпроса с главните, носещи избиратели, коалиционни партньори, то в ДСБ ставаме свидетели на грубо еднолично цакане за листите. Но бихме се учудили, ако това не е така. Истината е, че нито едната, нито другата партия имат големи шансове да се озоват в следващия парламент. Но това не пречи на лидерите им да не се вслушват в гласовете на разума. Така например коалицията ДСБ - „Единство” в София е резервирала трите водачески места за Иван Костов, Надежда Нейнски и Екатерина Михайлова. Все хора, които както обичат да казват за себе си, имат какво да дадат още в политиката. Желанието да се запази статуквото вдясно е изхвърлило всички останали на задни позиции, сред които и бившия лидер на СДС Мартин Димитров, което е доказателство за

вълчите нрави,които непрощават на уж претендиращите да садемократични партии

Появата на стари лица в листите на десницата е показателно за това защо всъщност се разпадна Синята коалиция. И защо те не бяха пожелани като партньори в управлението от ГЕРБ. Тяхното „златно ключе” всъщност се оказа ключе за лични политически индулгенции, а не за полза роду, каквито бяха нагласите на хората преди синьото управление 1997 – 2001 г., но бяха излъгани.

Ясно е, че и червените, и сините, въпреки предимството, което им дава краткото време до изборите, нямат големи опции за промяна. Но също така не могат да не имат пред вид недоволните от гражданското общество. Изправени пред угрозата на нови протести, старите партии няма начин да не се променят, въпреки нежеланието на изчерпаните политически техни лидери.