В
последния ден на това Народно събрание
парламентарно представените партии го
напускат така разделени, както влязоха
в него преди близо четири години.
Предсрочното прекратяване на мандата
му, разбира се, не е добър атестат, но
по-лошото е, че въпреки публично изразените
намерения и отправени послания, народните
избраници не спазиха девиза, изписан с
големи букви на фасадата на сградата
„Съединението прави силата“. Част от
опозицията направи всичко възможно да
саботира работата в пленарната зала с
протяжни и излишни дискусии. Немалко
бяха и вотовете на недоверие към
правителството. Но това не
попречи на ГЕРБ
да
имат през цялото време комфорта да са
мнозинство,
макар
че нямаха нужния брой депутати за
самостоятелно такова.
Мнозина
може да са забравили, но в самото начало
на дейността на 41-вото събрание ГЕРБ
успяха да решат един от болезнените
проблеми на всички предишни парламенти
от зората на демокрацията – прекратиха
порочното гласуване с чужди карти и
преустановиха партийното номадство.
Само че независимите депутати не останаха
такива. Напротив превъ рнаха се в скрит
резерв, който може да се търгува. Извърши
се поредното посегателство върху
парламентаризма. Но не всекидневно
натрупваната омраза срещу парламента
превърна управляващите в колос с глинени
крака. Най-вероятно
заради
заслепение, те „забравиха“ да прокарат
онези
законопроекти, които да гарантират
социалната стабилност и това доведе до
предсрочното прекратяване на мандата.
От
друга страна червените не можаха да
бъдат конструктивна опозиция, защото
не представиха достатъчно добри
законодателни алтернативи. В много от
случаите бяха притискани до стената от
управляващите и това налагаше да се
отбраняват. Освен това социалистите си
имаха достатъчно вътрешни проблеми,
които да решават.
За
големият брой брой независими депутати
ще добавим още, че те дойдоха от партии,
които голяма част от днешните протестиращи
отхвърлят като инженерингови продукти
на задкулисни играчи.
Обясним
е и провалът на Синята коалиция.
СДС
и ДСБ още в изборната нощ преди четири
години влязоха с голяма кошница и гръмко
обявиха, че държат „златното ключе“
на бъдещото управление. Впоследствие
обаче се оказа, че останаха извън. Но
вместо да се държат като сродна народна
партия, те се заиграха с опозицията и
гласуваха срещу управляващите на
повечето вотове на недоверие. На всичкото
отгоре настанилата се в парламента синя
върхушка мечтаеше единствено за ново
възпроизвеждане в следващия парламент.
Но редовите десни избиратели вече не
искаха да ги представят само десетина
депутати, интересуващи се от собственото
си статукво. Затова съвсем логично се
стигна до разпада на Синята коалиция.
В
пленарната зала е лесно да се вдига
пушилка, но се видя, че
никой не иска да поеме горещия картоф на управлението
дори за краткото време на служебното правителство. Затова и намерението след изборите да има експертно правителство, контролирано от парламента, е съвсем логично. Но това означава, че следващото Народно събрание трябва да бъде на висотата на девиза си, ако иска да не бъде под прицела на нови протести. Съвсем естествено запазването на социалния мир трябва да е основна цел на бъдещите народни избраници. Но те трябва не само да знаят как да го постигнат, но да имат смелостта да го направят, като загърбят популизма на партийната обремененост и не се поддадат на неизбежния натиск от кукловодите на прехода.
