Общо показвания

понеделник, 11 март 2013 г.

Допитването като политически допинг


Протестиращи и политици лeко започнаха да намират допирни точки по между си през последните дни. Диалогът между тях се осъществява чрез необичайна чуваемост. Митингуващите, разбира се, са по-настъпателни, властимащите действат под натиск, но не дават признаци, че смятат да отстъпят повече отколкото дават възможност действащите закони. И едните и другите си дават сметка, че нищо не може да се даде даром, а носталгията по времената на соца е неуместна, макар че се използва за популистки цели. 
Радостната новина е, че въпреки властимащите исканията на хората не увисват във въздуха. Въпросите, които поставят са тези, които би трябвало да се разгледат не от вчера от политиците, но по едни или други съображения те не са го направили. Сега обаче резултатът от сблъсъка е, че 

допитването до хорските нужни е липсващият стимул

който може да осмисли работата на депутати и управляващи, независимо от техния цвят. Партиите вече се надпреварват в ухажването на улицата, гръмко обявяват, че подготвят граждански квоти в своите кандидатдепутатски листи за предстоящите избори. Недоволните граждани обаче лесно не се връзват, а тези, които са готови да се поддат и осребрят бъдещето си, бързо биват разкривани и дамгосвани. Затова в момента има ежби между самите протестиращи, но основните им искания вече са избистрени –

те се фокусират около контрол и прозрачност на решенията


на управляващите като стъпка за разсекретяване на редица престъпни сделки и дела, правени през годините в ущърб на гражданите. Този контрол минава през промени в закона за референдумите, които политиците охотно прегърнаха. Видя се какви скандали предизвика първото в най-новата ни история допитване за строителството на ядрената ни централа в Белене. Самата идея беше омаскарена и политизирана до абсурдност. Сега няколко конкретни изменения в закона целят

референдумът да стане лесно осъществим

и превърнат в бързо средство за решаване на обществено значими проблеми. Прагът на 200 000 подписа за създаването на инициативен комитет, който да внесе искане в народното събрание пада на 50 000. А вместо 500 000 подписа на граждани с избирателни права, за да се накарат народните избраници да приемат решението, се предлага те да се намалят на 100 000. Кворумът за валидността, който досега беше броят на участвалите на последните парламентарни избори, се намалява на 2 000 000.
Подобно е отношението  и към изборното законодателство. Постигнати са вече договорки за гражданско участие в изборните комисии и без промени в закона. Големите партии са готови да предоставят част от своите места в тях на граждани. Все още няма единно мнение как да се изчистят избирателните списъци от мъртви души. Затова и съмненията за готвени манипулации остават.
По едно от най-интересните предложения създаването на единна интернет платформа от президентската институция, която да се ползва и от служебното правителство също има единство. Идеята е на нея да се качват инициативи на гражданите, които дискутирани виртуално и общите решения да се прилагат незабавно. Така ще се спестява време, всичко ще е прозрачно и всички ще имат полза, защото решенията ще се вземат максимално бързо.
Истината е, че до протестите

съществуваше пропаст между партийното представителство и хората

Затова и партиите не само търсят нови лица сред редиците на митингуващите, но подготвят нови правила за бъдещите управленски нива, които трябва да се наблюдават от гражданите. Практически и това ще става чрез допитване, за да се прецени какво ще е въздействието от едно или друго решение. Едно от важните дела ще  е съставът на служебното правителство, а в последствие и кабинетът, който ще управлява след изборите. Ситуацията, заради кризата и протестите е такава, че шансът е бъдещите управленци да са преди всичко експерти, избирането им да е с ограничена намеса на партийните централи. Не случайно митингуващите вчера

подминаха парламента и се насочиха към президентството

с което дадоха знак, че няма как фалирали приятелски кръгове да решават неотложните въпроси, поставени от гражданите. Престъпната обвързаност с кукловоди на криминалния преход, която лъсна още при създаването на обществения съвет към президентството и реакцията на протестиращите показа, че договорките на тъмно може да доведат до поредната нестабилност на институциите, а от това никой няма интерес, освен Октопода.
Истината е, че тези, които загубиха „народната любов” сега не могат да оправдаят липсата на дългосрочна политика по доходите заради боксуващата икономика. 

Популистките обещания за растеж и високи доходи, 

които се изливат върху протестиращите не са подплатени. Намерението да се отвори бюджетния дефицит до 2-3%, изглежда все по-примамливо, макар че тези, които в крайна сметка ще трябва да платят, ще са временно ощастливените. Защото дефицитът лесно се отваря, но трудно се затваря. Но нека да не навлизаме в този предстоящ разговор, а да изчакаме да видим кои ще са лицата на служебното правителство. Така или иначе вече има две страни и политиците нямат много опции, ако искат да запазят лицата на партиите си.