Двете
десни партии от разпадналата се Синя коалиция нямат шанс да влязат
самостоятелно в парламента, сочат последните проучвания на обществените нагласи месец и половина преди изборите.
Подкрепата за тях е малко над един процент и трябва чудо да стане, за да минат
четири процентовата бариера. Чудото е стабилен коалиционен партньор, който да
им донесе минимум 100 000 гласа. Другата възможност е една от водещите партии
да ги гушне под крилото си. Големите играчи едва ли ще направят такъв жест, те
са заети със собствените си проблеми, увеличили се, заради натиска на
протестиращите през последните три седмици.
ДСБ
след като приютиха отцепниците от СДС, водени от Надежда Михайлова , бившият
лидер на сините Мартин Димитров и неколцина депутати от Синята коалиция, се
държат сякаш местата в 42-ия парламент им са в кърпа вързани. Но перспективата
за тях никак не е розова. Напротив, отсега е ясно, че ако не си намерят донори
на гласове, ще си останат само с медийната демагогия.
Може
да се предположи, че самочувствието на ДСБ идва от факта, че заради
изискванията на закона двамата съпредседатели на несъществуващата коалиция са
тези, от чиито подписи зависи дали СДС ще имат свои представители сред
преброяващите. В случая обаче това не е предимство, защото ДСБ пък не могат да
използват наложилото се вече название Синя коалиция на предстоящите избори, тъй
като останалите партии от бившата коалиция - радикалдемократи, БСДП, Обединени
земеделци останаха съюзници на сините. Освен това продължаващите неудобства от
раздялата дават своето отражение в допълнителни дрязги, които едва ли ще секнат
до изборите. Тревожен си остава продължаващия разпад на ДСБ и преминаването на
цели структури към други формирования. Напоследък се изостриха и боричканията
за водещи позиции в листите. Повече от сигурно е, че дори ДСБ да влезе в
следващия парламент шанс имат единствено тези, които заемат само водачески
места и то не навсякъде, а най-вече в
столицата, където тъмносините си имат традиционна подкрепа. Изместването на
лидера на ДСБ-София Иван Иванов от първата позиция в 24 МИР от евродепутатката Надежда Неински,
както и изпращането на бившия син лидер Мартин Димитров да води в София област
предизвиква глух тътен сред тъмносините. Това крие непридвидими изненади,
много
трудно е да бъдат накарани фенове
на
Иван Костов в столицата да гласуват за Надето, която се смята за един от
виновниците за разцеплението в сините редици в началото на века. Все още не се
знае и каква ще е реакцията на самия Мартин, който не криел недоволството си,
че не е водач на листа в града. В други два големи града като Пловдив и Варна
ДСБ почти не съществува. Дори водачеството на Иван Костов в града под тепетата
няма как да му донесе гласове.
Най-големият
проблем за ДСБ си остава намирането допълнителните гласове. Известно е, че
тъмносините в различни периоди са били в явни и неявни коалиции (например с РЗС на
последните кметски избори в София), така че в оставащите до края на месеца дни ще
разберем кои ще са субектите, с които те ще се съюзят.
СДС
пък така са се потопи, че създават мрачното впечатление на вече отказали се от
битката за влизане в следващия парламент. Изказването на лидера им Емил Кабаиванов
във вторник (20.03.), че няма да се кандидатира за депутат, не прозвуча оптимистично.
"Като
кмет на Карлово имам ангажименти къв избирателите си, няма да ги
разочаровам", заяви той. Кандидатурата му бе издигната от сините в
Пловдив. Вместо него листата под тепетата ще води земеделката Петя Ставрева,
която е партньор на СДС.
Затишието
на „Раковски“134 обаче е привидно.
СДС
водиха през последните десетина дни интензивни преговори с партията на бившите
депутати от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов. Двамата пристигнали в синята
централа с „голяма кошница“, според участници в разговорите. Поискали петдесет
процента от всички места, както и коалицията да се казва „СДС- Свобода и
достойнство“. Тези искания били отхвърлени от СДС. Първо, защото било обидно да
делят половината места заедно с останалите свои партньори, второ, че не можело
името на партия, съществуваща само от година, да се залепи редом с това на
първия демократичмен съюз от зората на демокрациятга. Освен това сините нямало
как да повярват, че Дал ще им донесе 150 000 гласа при положение, че в
най-силния негов район – Търговище, получил на последните кметски избори само
един общински съветник в сравнение с десетте на ДПС. В името на
разбирателството сините давали първите две места в Делиормана, Кърджали,
Пазарджик и Смолян, но не можело да приемат другите условия. Има и други
причини, за да не се осъществи подобна
коалиция.
Във
вторник председателят на СДС в Кърджали Дора Христова е разпространи изявление
до медиите, с което е съобщава, че Националният съвет на СДС е оценил като
"неприемливи" опитите на Дал и Исмаилов да редят листите със СДС в
райони като Кърджали.
"Всяка
спекулация с ясната позиция на СДС-Кърджали за участие в местната власт и
демократичния начин на определяне на кандидатурите за листа на парламентарните
избори ще считаме за евтина политическа пропаганда на икономически зависими
кръгове", подчертава Христова.
Преговорите
още не са приключили, това окончателно ще се разбере следващия вторник (26.03.), съобщиха от ръководството на СДС,
но по всичко личи, че те са пред провал.
Междувременно
в синята централа
на „Раковски“ 134 са започнали преговори в ВМРО
които най-вероятно
ще бъдат финализирани и СДС ще се яви в коалиция с воеводите. ВМРО имали
разумни искания, от СДС поставили като условие бивши агенти на ДС да не бъдат
включени в листите. Както е известно ако тази коалиция се осъществи, няма как
да има съюз и с отцепниците от движението. Третата формация, с която сините
водят разговори е НДСВ. И двете страни имат близки позиции, но все още няма
яснота как и по какъв начин ще се осъществи партньорството.
До
края на месеца ДСБи СДС трябва да се позиционират като коалиции в предизборното
пространство. Със сигурност тогава и враждата между тях ще избухне. Това ще
съвпадне и с обжалването на сините пред ЦИК и Върховния административен съд на
лишаването им от възможност да участват в избирателните комисии. Натискът на
протестиращите със сигурност ще обърка доста сметки вдясно, но повече ще бъдат
засегнати от ДСБ и „Единство“, тъй като техните лидери са под прицела им като
бивши управници. Това обаче няма да попречи на много десни избиратели, които не
са решили за кого да дадат гласа да
подкрепят една от двете формации. Отливът на гласове от други партии също може
да се пренасочи към СДС и ДСБ. Така че независимо от лошите прогнози и двете
десни партии имат възможности, които трябва да използват. Само от активността
на техните ръководства зависи дали ще успеят.
