В първия учебен ден за студентите Софийският университет ще се сдобие с обновената библиотека „Филологии” срещу близо три милиона лева, получени по европейски програми. Друг библиотечен център ще се открие в Техническия университет. В инженерния ВУЗ ще бъде пуснат и панорамен екоасансьор, задвижван със слънчева енергия. На някои това може да се сторят незначителни събития, но без да се натрапваме, ще отбележим, че возещите се в този асансьор, както и милионите, които всекидневно ползват иновациите на мобилните си телефони, знаят, че до тях се стига през ежедневните и целенасочени срещи с книгите. Затова инвестициите (при това с европари) са толкова важни, колкото това в скоро време гражданите на Севлиево
да приключат с водния режим
Шокиращо е гражданите в един град с модерни заводи да имат вода само между 17 и 22 часа. Перспективата дори е по-лоша заради настъпилото безводие. А проблемът е ясен от години – в започнатия и недостроен язовир „Мокра Бяла”. Такъв е резултатът от двадесетгодишното червено управление.
Най-малкото, което е можело да се направи, е ремонт на водопровода. Според изчисленията нов язовир и смяна на водопреносната система биха стрували 70-80 млн. лв. Няма да припомняме къде потъваха не милиони, а милиарди. Гьолът на АЕЦ „Белене” е само един от
драстичните примери
На този фон разминаването между думите, казани след избирането за председател на Партията на европейските социалисти от бившия ни премиер и делата му, е впечатляващо. Каква е тази политическа и морална подкрепа, която нашите бивши комунисти получават у нас и как те защитават демокрацията, след като хората в един многохиляден град в България имат вода само няколко часа през деня...
И трябва друг да оправя техните бакии
А какво да кажем пък за вчерашната медийна изява на печално известния със спинсравненията висш партиен функционер на Столетницата Антон Кутев. Тя само доказва колко са прави тези, които твърдят, че “социализмът не е простил и на най-добрия си приятел. И че няма нито една държава с комунизъм или социализъм, която да се е разминала с крах и катастрофа”.
Вместо да се скрие и да избягва появи на публични места, Кутев предпочете да нападне и своите, определяйки ги като „глутница другари”. Той дори си позволи да доразвие тезата си, обяснявайки, че репликата му е била перифраза на една сентенция, известна напоследък в обществото: „Животът е тежка зараза, която се предава по полов път...”. И допълни, че е имал предвид начина, по който се предава социализмът, а не какво представлява. Според червения депутат новата лява идеология не е изградена още. Затова било логично
младите социалисти
да влизат в партията “по кръвен път”
а не по идеологически подбуди. “В момента социализмът се предава чрез кръвната връзка”. Изключително обидна и отблъскваща теза за избирателите с леви идеи, които не са свързани с кастата на червените барони.
Тези му думи накараха неговия съпартиец и бивш дългогодишен соцдепутат съвсем логично да се възмути вчера в социалната мрежа „Фейсбук“: „В деня, в който поздравяваме Станишев за избирането му начело на ПЕС, Кутев отново ни занимава със себе си. Толкова ли му липсва такт, та не ни оставя дори 24 часа да се порадваме на успеха в Брюксел!”
Едва ли обаче някой се учудва, защото само преди няколко месеца след катастрофалния трус в Перник медийното лице на новите социалистически идеи заяви: "Земетресението събори няколко комина и един селски мост. Стотина къщи се напукаха. Защо това се превръща в единствената национална тема? Помагаме на хората с напуканите къщи (нали за това е държавата) и продължаваме напред! Защо е този шум? Човек ще си каже, че си нямаме сериозни проблеми в тази държава, та се занимаваме с измислени. Вредата за живота на хората от замразените доходи е доста по-голяма, отколкото земетресението успя да нанесе!"
Очевидно е, че нашите социалисти не са мръднали от онази безнадеждна ситуация, описана гротескно от руската емигрантка Айн Ранд - докато мужиците тънат в калта, отгоре, от звездите, един космонавт им маха, убеждавайки ги по този начин, че са превзели Космоса.
Само че днес техните
оптимистични помахвания
от висотата на „Позитано” 20 няма как да убедят избирателите да гласуват за тях. Доказателство за това са петте поредни изборни загуби на социалистите.
Няма как да бъдат убедени избирателите да гласуват и за тъмносините. Десет години след тяхното управление техните лидери може би си мислят, че е забравен катастрофалния край на изпълненото с толкова надежди, идващи от изстраданите митинги, тяхно правителство. Измамното обединение под формата на Синя коалиция само показа, че едни бивши управляващи мислят единствено за собственото си оцеляване и за това дори се сдружиха със социалистите в парламента, така както винаги са го правили, макар и не толкова публично. Сега, след разтурването на тази измамна коалиция, фактите сочат, че ДСБ се ползва само с 0,7% подкрепа.
Изтърканият лаф, че социолозите лъжат
само доказва тяхното лицемерие. И най-вече, че са готови на нови срамни колаборации, за да оцелеят.
Всъщност моралният проблем не е само в изгубеното доверие, но в самозабравянето на десните политици и превръщането на партийното единство в разменна монета за запазване на тяхното статукво. Разцеплението и последвалото обединение се превърна се превърна в увертюрата на техния жалък завършек днес.
Затова колкото и да не ни се ще, трябва някак си да свикнем с този техен провал. И всеки път, когато избухват поставените мини от Октопода, или пък се опитват да възкръсват провалени политици, избирателите не трябва да се оставят пак да бъдат излъгани, както много пъти се е случвало.
Несъмнено всеки успех на български политик в Европа трябва да се поощрява, но не трябва да се забравят делата му у нас. Защото практиката е показала, че поведението им на европейската сцена в повечето случаи е в ущърб на интересите на страната ни.
