В желанието си да покажат, че дишат, вляво и
вдясно като удавници за сламка започнаха да се хващат за всяка дивотия.
Но вместо спасение напъните им като бумеранг се връщат и още повече ги потапят
в блатото на аутсайдерите. От БСП често си служат с носталгични сравнения с
Тодор-Живковия режим, от „Демократи за силна България” пък се възбуждат от
конспирации. С еквилибристиките си първите могат да трогнат единствено
червените бабички, а а с търсенето на „злодея” тъмносините могат да оправдаят
само собствената си безпомощност.
Няма как по друг начин да си обясним нелепото
предложение на червените да се върне чл. 1 от комунистическата конституция (за
ръководната роля на БКП) заради разследването на Мишо Шамара. Само ще припомним
как в зората на демокрацията, в началото на 90-те години на миналия век,
новоизлюпените социалисти с подобна настървеност декларираха, че „БСП се
отказва завинаги от деформациите и извращенията”. А нейните нови лидери Петър
Младенов и Андрей Луканов публично прехвърлиха отговорността за състоянието на
страната върху бившия партиен и държавен ръководител. Те дори определиха
управлението, в което и те са участвали, като „едноличния уродлив режим на
Тодор Живков”. Почти незабавно го изключиха от БКП, а вината за управлението
хвърлиха изцяло върху него.
Десет години по-късно обаче Живков е поканен в
редовете на БСП, а след смъртта му в родния Правец му е издигнат паметник, на
откриването на който присъства лидерът на социалистическата партия по това
време Георги Първанов. Наследницата на БКП – БСП, се дистанцира от
комунистическото минало, но упорито страни и до днес от политическия дебат за
вината и отговорността, която тя има за тоталитаризма. Нещо повече - на
„Позитано” 20 все по-често по един или друг повод се опитват да върнат това
минало. В случая обаче стъпиха на динена кора и съвсем логично се издъниха,
защото да адвокатстваш на рапърските съждения за цветовете на националното
знаме - оприличени с кокаин, марихуана и менструален цикъл, е доста глупаво. Но
и
показателно за
противопоказната инфантилност
ширеща се през последните години сред червената
върхушка. Така ясно се разминава свободата на изразяване с откровената и
най-вече гнусна простотия, че политическото внимание и енергия, отделени от
бесепарите на случая, със сигурност ще се запомнят, макар и да не са така
шокиращи като спинозните сравнения на техния медиен говорител Антон Кутев. Факт
е, че полето на издънките е необятно, но месеци преди изборите да се подбиват
стогодишните партийни традиции, е предизвикателство към старите партийни
влъхви, които и без друго никак не са радостни от петте поредни загуби на
партията им. Разбира се, от БСП не застанаха пряко зад куплета:
„От трите цвята най-много обичам бялото.
Зеленото го пуша и съм high.
Не прекалявам с нищо, щото I
dont wanna die, die...
Червеното е като мензис, като кисела мацка с
„Тойота Авенсис”
въпреки призивите на мнозинството да го цитират от
парламентарната трибуна, а се ограничиха с политически спекулации чрез
предлагани от тях промени в конституцията. Няма да ги коментираме, защото
рапърът сам се справи, като предложи на Сергей Станишев да им даде по 1 милион,
за да го снимат в свой клип. Не би било зле той да изпее въпросния хип-хоп
заедно с рапъра по време на преизбирането му за лидер на ПЕС в Брюксел, както
шеговито предложиха негови колеги депутати в пленарната зала.
Не по-малко нелепа, но пък
затова
изпълнена с характерния за социалистите двойствен
популизъм
бе реакцията им срещу възможността за рестарт на
АЕЦ „Белене”. Те чрез бившия енергиен министър Румен Овчаров декларираха, че
няма да подкрепят решение на Народното събрание в тази посока. Но може ли да им
се вярва, след като точно техните активисти събраха над 700 хиляди подписа за
допитване до народа по темата енергетика и в частност за строителството на
аеца. Зад „гневенето” на „Позитано” 20 всъщност прозира друго - не загриженост
от евентуалните последствия, а раздразнението, че не техните велможи ще получат
лъвския пай от поръчка за милиарди.
Тъмносините пък тутакси решиха, че целта е да се
спре предстоящото парламентарно разследване за „гьола” в Белене и така да бъдат
прикрити аферите на червената олигархия. Добре че тази червено-синя мъгла не е
от вчера, механизмът й е отработен още от времето, когато БСП и СДС бяха
водещите партии в политическия живот. Достатъчно е да припомним, че
благодарение на тяхното взаимно подаване на топката бяха нанесени непоправими
удари върху икономиката на страната
чрез продажбата на стратегически обекти на
съмнителни инвеститори
Ще отбележим и още нещо, но съществено. Повече от десет
години лицата, които движат политическата интрига не са от левицата и
десницата. Само преди месец едно от тях се закле по повод евентуалното
строителство на „Белене”, че няма да зароби народа и държавата с още 20
милиарда, заради глупостите на Станишев, БСП и Тройната коалиция. Но си остави
вратичка, с пояснението, че ако се намери кой да плати тези 20 милиарда, ще има
Белене. Той, разбира се, поради причини подобни на онзи „голям шлем”, го е направил.
Но ще кажем направо, че е смешно и обидно за едно Народно събрание да зачерква завинаги този проект и месец по-късно да го рестартира.
Финикийските знаци са по-силни от сянката на Фукушима
Колкото до червените и сините днес
техният горък плач буди само отвращение. Освен това пак ще подчертаем - нито в единия, нито в другия
случай няма решение. Както се казва, рибата все още не е уловена, а тиганът с
олиото вече е на котлона. С пушилката, която вдигат, червените и сините обаче
си приличат по това, че искат да натоварят така държавния бюджет, че после
няколко поколения българи да плащат за греховете им, а те като птицата феникс,
разчитайки най-вече на късата памет, да се върнат целите в бяло от
политическото бунище. Това обаче няма да стане и те ще го разберат след
парламентарните избори догодина.
