Общо показвания

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Референдумът - изтърканата плоча на опозицията

Опозицията бе поставена натясно, след като през миналата седмица стана ясно, че и управляващите са за референдума, поискан от социалистите. Червените до такава степен бяха изненадани от този ход, че освен елементарното обвинение към ГЕРБ в кражба на идеята друго не можаха да измислят. Така сценарият им да въртят популистки плочата АЕЦ „Белене” до изборите, да консолидират своите и да привлекат недоволните избиратели започна видимо да омръзва на всички. И ако на „Позитано” 20 продължат да набиват тая песен, рискуват да загубят катастрофално и тези избори. Причината е, че всичко, което искат, неизбежно ще ги връща в тяхното управление с питането защо те не са го решили, а допълнено разкритията, които вече прави парламентарната комисия, разследваща корупцията по висшите етажи на бившето управление, не само ще неутрализира намеренията им, но и ще превърне техните лидери в клиенти на съдебната власт.
Всъщност лошата новина за БСП е, че те уж получават всичко, но на практика – нищо: поискаха допитване по ядрената тема, получиха го (управляващите няма да се съобразят с искането на сините референдумът


да бъде обявен за противоконституционен


 каквато възможност има, нито пък ще го бойкотират); ясно е също така, че ще бъде спазен срокът и той ще се проведе през февруари догодина (както увериха президентът Росен Плевнелиев и председателката на парламента Цецка Цачева); червените с леко мърморене почти са се съгласили с махането на думите „атомна” и „Белене”...
Е, има някои подробности, като въпроса за това кой ще плати, но тъй като вече има мнозинство (ГЕРБ и БСП), червените се отказаха да го поставят. Още повече че 40 милиона лева на данъкоплатците, похарчени за един вот с предизвестен резултат, е нещо, по което си заслужава да се дискутира. Защото дори средствата да бъдат платени от партийните субсидии, това са пак наши пари.
Друга интересна тема, също с ясен победител, е чий въпрос ще се наложи в пленарната зала. Управляващите вече дадоха своята формулировка: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” Тя мина на правна комисия, очаква се обаче да има известно нагнетяване на страстите по време на парламентарния дебат. В момента социалистите все още твърдят, че тази формулировка подменя тяхната, и се заканват да сезират Конституционния съд. Само че едва ли ще го направят, защото перспективата висшите магистрати да отсъдят в тяхна полза намалява правопропорционално на кадровите промени, които стават там. Затова и


плашилото с Конституционния съд, което доскоро размахваха


от БСП, скоро ще бъде изоставено.
В крайна сметка излиза, че за БСП темата става все по неизгодна. Към това прибавяме и абсурдната възможност през зимата да бъдат изкарани да гласуват поне равен брой на избирателите от миналите парламентарни избори. Ще припомним, че през 2009 г. гласуваха 4 346 000 българи. Тогавашната активност от близо 70% за този референдум е невъзможно да бъде постигната. Разумната позиция на Столетницата би била да насочи усилията си точно в тази посока – да се опита законово да промени тази непосилна бройка, като сведе прага на около 3 млн. души. Тоест това да е приблизително около 60% от тези, които са гласували на предишните избори. Този праг е по-достижим и същевременно достатъчно убедителен Народното събрание да го признае. Това, че


„Позитано” 20 не прави подобно искане


също е много съмнително. Може да се предположи, че те от самото начало не вярват в крайния резултат. Защото дори на урните да се явят 3 милиона избиратели, едва ли половината от тях ще гласуват в полза на строежа на ядрената централа. Видя се, че червените с огромни усилия успяха да съберат 700 000 гласа, от които малко над 500 хиляди бяха валидни.
За БСП никак не е изгодно и да се шуми в детайли около проекта АЕЦ „Белене”. Причината е, че съгласно Закона за референдумите (чл. 2) гражданите трябва да изразят информирано своето мнение. А това не е възможно, защото споразуменията между двете страни – българската и руската, са тайни. Няма как да бъде питана другата страна дали да бъдат огласени договорите.
Разбира се, и чл. 45 от Закона за безопасното ползване на ядрената енергия, в който се казва, че Министерският съвет, а не Народното събрание, е този, който може и взема решение при спазване на всички изисквания за изграждане на ядрена централа, също остава висящ и


винаги може да бъде изкаран от ръкава като скрит ход.


В самия закон за пряко участие се казва, че национален референдум може да бъде проведен по въпрос от компетентността на Народното събрание, а конкретна централа кога и къде да бъде построена не е в компетенциите на парламента. Затова и трябва да се изчака окончателното гласуване в Народното събрание на направените корекции на въпроса за референдума за АЕЦ „Белене”, защото може да не се приеме становището на правната комисия и той да търпи още поправки.
Както се вижда, възможностите на социалистите да използват ядрената тема за свои политически цели намаляват с всеки изминал ден. Но дори това не може да успокоява управляващите. Защото народните избраници, както и правителството имат да решават много по-актуални въпроси, свързани с проблемите, произтичащи от икономическата криза. Добре би било


опозицията да си дава сметка, че бавенето на топката в излишни дебати


може да се вписва в историческата традиция, оставена от бившите комунисти да се действа партизански, но избирателите вече не се хващат на подобни уловки. Нито пък са склонни да дават милиони, които биха им помогнали в тяхното жизнено оцеляване.
За това на този фон е странно и неуместно върхушката на БСП да продължава да се държи като партия на червените олигарси. И вместо да се ориентират към социалната тема и да се опитат да подкрепят в парламента законите, които ще помогнат за по-бързото измъкване от блатото, те разчитат единствено на грешки на мнозинството. И поведението им е на хора, които са убедени, че ще спечелят изборите. Защото кой „плаче”, кой се „страхува” и кой е „смешен”, ще стане ясно едва на изборите. Това, което е сигурно, е, че едва ли данъкоплатците ще дадат доверието си на бившия премиер и неговите министри. В редиците на социалистите отдавна се чуват гласове, че


тактиката да се върне властта с провалили се политици


е погрешна. И когато техният лидер и председател на партията на европейските социалисти обяснява на младите как ще реши проблема с тяхната безработица, съвсем логично е да се пита защо той не реши това, докато имаше всички лостове на държавното управление като премиер. Естествено е той да пропуска този отговор, но това не го измъква от омагьосания кръг, в който социалистите се въртят и губят избори след избори.