Общо показвания
вторник, 16 октомври 2012 г.
Червени в цайтнот заради аферите
Лидери на БСП започнаха да затъват фатално в губещ популизъм заради желанието си да спрат предстоящите скандални разкрития за корупционни практики по време на тяхното управление. Далаверите вече започнаха да изплуват от разследванията на две парламентарни комисии. Червените първо обявиха, че ще сезират Конституционния съд за легитимността на една от комисиите, после пък поискаха същата комисия да разследва действия на управляващите, а само преди два дни една от засегнатите депутатки (Корнелия Нинова) обяви, че ще иска имунитета на председателя на комисията. Комичните действия
носят само негативи на Столетницата
Ще припомним, че както Нинова, така и друга обявена за разследване фигура - Румен Овчаров, бяха отстранени още по време на управлението на социалистите и бяха разследвани за афери. От това време са въпросните прокурорски преписки и сересета, за които днес се шуми пак. Ще отбележим също, че новата пушилка се вдигна, след като червеният депутат Антон Кутев, в желанието си да постави на място нападналата го колежка Нинова, спомена за правените от тайните служби записи с нейно участие.
Като прибавим към това и многобройните папки от прокуратурата с разследвания за АЕЦ "Белене" и за газовите договори, както и тези, свързани с причините, довели до сегашното поскъпване на тока, можем да си обясним изнервеността на потърпевшите. Само че народът го е казал ясно - в такава ситуация излишните движения водят единствено
до невъзможност да се измъкнеш
Иначе е съвсем разбираемо желанието на БСП да използва всичко, за да трупа дивиденти в изборната битка, в която енергийната тема ще е най-важна за социалистите.
Само че седемте въпроса, които ще бъдат основно разисквани от временната комисия, проверяваща факти и обстоятелства, свързани с корупционни практики по високите етажи на властта, няма как да бъдат замазани. А те са:
1. Имало ли е лица, извън длъжностно упълномощените, които са водили нерегламентирани преговори за строителството и доставките за АЕЦ „Белене”?
2. Как, от кого и при какви условия са договаряни истинските параметри по договора за АЕЦ „Белене”?
3. Осъществявана ли е умишлена предварителна уговорка за манипулиране на общественото мнение с цел прикриване на истината по договора за АЕЦ „Белене” и представянето му само като новина за инвестиции в икономиката?
4. Изтекла ли е предварителна информация кой ще бъде победителят на търга за строежа на централата преди приключването на предварителната по закон процедура?
5. По какъв начин са договаряни параметрите по договорите и кой е осъществявал доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй”, на каква цена и това било ли е съгласувано с ЕС във връзка с ограниченията на Европейската комисия от 1.1.2007 за доставка на ядрени материали?
6. Има ли лица от енергийния бизнес, които от името на съответния ресорен министър са договаряли схема за разпределение на дейности между френска и руска фирма с цел придобиване на големи комисиони?
7. Ощетена ли е държавата в особено големи размери по договорите за строежа на АЕЦ „Белене” и доставките на ядрено гориво?
Всеки един от тези конкретни въпроси бива подминаван от социалистите по начин, който
предизвиква съмнения
и засилва обществения интерес за тяхното разнищване.
Тук е уместно да припомним една разсекретена преди година и половина „паметна бележка” от „историческата” среща между тогавашния президент Георги Първанов и Владимир Путин на 18.1.2008 г. в София. От нея става ясно, че държавният ни глава, без това да му влиза в правомощията, пита министъра на енергетиката по това време Петър Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. Министърът тутакси му връща топката, като - за да зарадва руската страна още повече - казва, че строителството може да почне още през август. От този диалог излиза, че има хора, които са готови да усвоят едни пари, без да се съобразяват със стандартите за строителството на такъв тип обекти. Всъщност тук става дума за апел за нарушаване на Закона за безопасно използване на ядрената енергия,
а министърът без никакво колебание се е съгласил
В никакъв случай не бива да се забравя и участието на един син премиер, който днес гръмко тръби, че от десетилетия се борел срещу построяването на тази централа. Точно неговото правителство реанимира проекта.
Вицепремиерът на синьото правителство Петър Жотев подготвя и чете доклад за състоянието на АЕЦ „Белене”, който съдържа варианти за размразяване на проекта за изграждане на атомната електроцентрала. Той се базира на проведени в периода 1999-2000 г. 15-месечни геоложки проучвания на района. Геологическият институт на БАН препотвърждава стабилността на площадката и отсъствието на действащи разломни структури в 30-километровата регионална област на Белене.
В резултат на това с решение от 26 януари 2000 г. на Висшия експертен технически съвет на Агенцията по енергетика и НЕК АЕЦ "Белене" е определена за нова ядрена мощност на България – предпочетена пред строеж на блок 7 на АЕЦ "Козлодуй".
Изобщо няма да се спираме на факта, че според прогнозите трябваше да имаме недостиг на 1000 мегавата днес, но всъщност имаме толкова в излишък.
Наистина много е интересно
какво съдържат папките
изпратени от Софийската градска прокуратура до парламентарната комисия. Те най-вероятно ще отговорят на щекотливи въпроси като защо доходите в България са толкова ниски и защо пенсионерите получават мизерни пенсии и най-вече - кой открадна стотици милиони само от един сектор на българската икономика. Проблемът е, че засега тези въпроси галят слуха на избирателите. Но ако те увиснат във въздуха и се загубят в червено-синята мъгла, резултатът няма да бъде добър и за тези, които ги поставят. Политическата воля да се създават разследващи комисии вече не е достатъчна. В европейските доклади непрекъснато се напомня, че в България проблемът с корупцията остава, а в определени сектори се задълбочава. Затова след избирането на нов ВСС, свързан с предстоящите реформи в съдебната система, парламентът е този, който трябва да даде необходимия пример за действителна битка с черните каси на политическата корупция.