Полезният референдум

Първото в най-новата история допитване до народа за отговор на въпроса  "Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа?" ще има и положителен ефект. Той ще се изрази в това, че всеки ден готвещите се да участват в него български граждани, ще се информират за тъмната страна на едно строителство, глътнало милиарди техни пари. И на тях ще им светне кои са не само преките участници в този грабеж, но и кои са кукловодите, криещи се зад червено-синята мъгла. А вихрещият се от нея популизъм, изразяващ се в безсмислените дискусии, няма да може да размие аферите.

Разбира се, че управляващи и опозиция искат да получат своето от този референдум на предстоящите парламентарни избори. Но по-същественото е как и до каква степен на данъкоплатците ще им светне, че всеки един от тях оттук нататък трябва с действията си да направи така, че 

повече да не бъдат ограбвани под прикритието на помпозни лъжи 

като например тази за така наречения „Голям шлем”.

Това, че допитването е с предизвестен край, защото, ако до провеждането му не бъде променен законът, няма как в най-студения зимен месец февруари да бъдат изкарани 4 346 000 българи (колкото са гласували на парламентарните избори през 2009 г.), също не е толкова съществено. Освен това до провеждането със сигурност ще се направят опити законът да се промени, за да може по-лесно да се наклонят везните в една или друга посока. Всъщност суматохата около това е едно от последните убежища на Октопода. Затова от особено значение са разкритията, които и по време на дебата не липсваха.

Всеки ще се замисли, ако наистина ще трябва да се изплаща АЕЦ „Белене” в продължение на 117 г., за да се върне инвестираното. Защото това пък веднага навежда на мисълта с

колко ще трябва да се увеличи цената на електроенергията,за да се върне инвестицията само за 20 г. Съвсем очаквано социалистите не отговориха на този въпрос. С мълчание подминаха и други. Като например спазени ли са законовите изисквания при възлагането на поръчки за АЕЦ „Белене” и дали не са подписвани споразуменията тайно. Изложените в пленарната зала факти показват, че оборудването се поръчва при липсата на необходимата за това документация, нямало е дори технически проект на Агенцията по ядрено регулиране. Освен това се 

възлагали поръчките, преди да бъде лицензиран проектът. 

Много грубо е заобиколен Законът за обществените поръчки, като е пристъпено взето вече решение за подписване на такава поръчка. Вместо нея е  подписано споразумение от 29.11. 2006 г. с 14 броя допълнения към него и договорно споразумение от 18.01.2008 г., в които са  възложени на части изпълненията на  определени дейности  (част от споразуменията са подписани еднолично от представляващия НЕК, без да има  решение на Надзорния съвет). Ще отбележим, че законодателството по отношение на обществените поръчки към тази дата, както и след нея не допуска възможност, преди да са приключили преговорите, в процедура на договаряне да бъдат възлагани дейности за част от обема на поръчката. Това показва, че без основание са платени над 1 милиард евро от джоба на данъкоплатците.

Изобщо няма да се спираме на плашилата, размахвани от социалистите в продължение на десетилетие, как ако не се строи ядрената централа през 2010 г., България ще се превърне във вносител на електроенергия. В момента страната ни има излишни 1000 мегавата, които продава.

Съществува и един зловещ въпрос, който няма как да бъде подминат. След „Фукушима” има директива на Европейската комисия, в която е записано, че радиоактивните отпадъци се погребват

в държавата, в която са генерирани


В момента отработеното гориво се връща в Русия.

Висящо е и искането на десните депутати да бъде блокиран референдумът, защото компетентността за изграждане на ядрена централа е на Министерския съвет. Правителството трябва да определи инвеститора, дали има пазар за произведената енергия, трябва да се произнесе за безопасността на ядрената централа. Конституцията и законите на България са категорични, че не може да има референдум по технически проект.  Има и една друга спъваща подробност. Според закона, ако са

гласували повече от 20%


и вотът е положителен, той отново ще дойде в Народното събрание. Проблемът е, че ако не са гласували 50% според нормата, референдумът да е невалиден, но ако същевременно 20 процента са гласували, няма яснота как точно да се постъпи. Това също трябва да се реши до гласуването, за да не се дава възможност за излишен шум. А що се отнася до аферите, добре би било участниците в тях да си получат заслуженото. Тогава, а не с референдума ядрената страница в нашата история ще може да бъде затворена наистина. Докато съществуват бели петна в нея, зависимостите ще държат изправен Октопода, от който е крайно време да се отървем.