Фалшиви патици вдясно

Бившата номенклатура на десницата, сполучливо определена от новият син лидер д-р Емил Кабаиванов вчера като „политически трупове”, упорито се опитва да си върне позициите. Желанието им чрез обявената от тях фракция „Единство” да бъдат мост за възстановяване на Синята коалиция обаче не срещна одобрение нито от СДС, нито от ДСБ. Причината е в слабите шансове на вече провалили се като обединители политици за реванш. Евродепутатът и бивш външен министър Надежда Михайлова, сочена за инициатор на проекта за ново обединение, през пролетта като преговарящ от страна на сините за запазването на коалицията не бе убедителна. Мартин Димитров пък заради това сдаде лидерския пост. А Ваньо Шарков се провали като кандидат за председател на СДС. Затова и в ДСБ нямат нужда от тяхното бреме.  Сините пък – още по-малко след непремерените думи на Надежда за Кабаиванов, „че човек, който сам себе си не уважава, не може да събуди уважението на околните, ако се поставиш като слуга, като слуга ще те третират“. Реакцията на синия лидер бе очаквано незабавна, но в нея имаше достатъчно пренебрежение, с което даде да се разбере, че номерът им няма да мине: "Хората, които искат да си осигурят политическото оцеляване, не ни занимават. Нека това лежи на техните съвести.”


Затова намеренията на тримата фракционери се
превърнаха в удобно мюре
което всяка една от двете партии ще използва.

Сините, за да се предпазят от разкол и същевременно чрез започналото пречистване да получат близо 250 000 хиляди гласа на избирателите, които винаги са били твърдо тяхно ядро, но заради личностни вражди са престанали да гласуват.

ДСБ получи не само оферта от сини разколници, но и възможност да се позиционира публично като опозиция. Което не е новина, защото близо две години в парламента под прикритието Синя коалиция  


се заиграва
с БСП

срещу сродната Народна партия ГЕРБ. Лошата новина за ДСБ е друга – плъзнаха слухове, че двамата заместник-председатели – Радан Кънев и евродепутатът Светослав Малинов, са склонни да се преучреди десницата чрез проекта „Единство”.

Разбира се, че това може и да се случи. Но то няма да е изгодно за ДСБ. Причината е, че заради новия проект десебарите ще загубят местата в секционните комисии, а следователно и възможността да контролират изборния процес. Затова и от ДСБ тотално отричат интригата „преучредяване”, но смекчиха тона по отношение на фракционерите. Отслабването на противника чрез поощряване на вътрешните боричкания е стара политическа хватка.

Същевременно двете партии гледат към съвсем други съюзници. ДСБ води сериозни преговори с ВМРО. А сините също готвят колаборации, но не бързат да ги обявяват. Калкулирането на избирателите ще е водещо и за двете партии във всички готвени от тях съвместни проекти с други политически субекти. Вярно е, че в момента социолозите не им дават възможност самостоятелно да влязат в парламента. Но и едните, и другите са наясно, че

с „единството” са приключили завинаги

и че сами ще трябва да подреждат пъзела си. В това отношение СДС има значително по-добри шансове. Втвърдяването на тона на техния лидер по отношение на фракционерите работи в полза на измъкването на сините от блатото. Не след дълго и самите разколници ще осъзнаят, че времето им е изтекло. И че е по-добре да не се напъват повече, защото това ще носи негативи единствено на тях.

На 6 ноември, когато ще има Национален съвет на СДС, се очаква да бъде решено бъдещето на "Единство". Синият елит трябва да гласува дали фракцията може да бъде регистрирана като съюз. Съгласно устава трябва да бъдат събрани 300 подписа от 30 организации, което не е непостижимо. Но то няма да е достатъчно за влияние, което да промени избрания път от СДС за самостоятелно явяване на изборите. Освен това всички са наясно, че гласът на бившите сини номенклатурчици ще се чува само до изборите. След тях те ще потънат в забрава. Но такава е съдбата на всички, които забравят, че криминалният преход си отива, а с него и лицата, които го представляваха.