"Шлемът" бумеранг на "Позитано" 20

Едноседмичната суматоха около появата на нов инвеститор за АЕЦ „Белене” е на път да утихне. Но за сметка на нови и очертаващи се още по-ожесточени дебати по ядрената тема. Причината е, първо - в неизбежността на националния референдум по този повод, след като стана известно, че червените са събрали повече от 500 000 валидни подписи за него. И, второ – в очакваните скандални разкрития от парламентарната комисия, която трябва да разследва всички афери от последното десетилетие, свързани с ядрената централа. Комисията трябва да бъде избрана още днес и дебатът при създаването й също няма да бъде лек.

Не е трудно да си представим колко дни от времето за законотворчество ще бъдат пропилени. Ако използваме партизанската терминология на бившите комунисти, това си е чист саботаж. И безполезно харчене на парите на данъкоплатците. Но, от друга страна, е добре точно те да знаят как левчетата им са потънали в най-известния „гьол” на страната.

Всички карти, разбира се, все още не са сложени на масата и не се знае кой какви козове ще извади за постигане на своите цели. Но самата подредба на двете събития – разследващата комисия и референдума, подсказва, че

главната цел на разкритията   

инициирани от управляващите, е БСП не само да не може да възстанови доверието на избирателите за предстоящите догодина парламентарни избори, но и да претърпи по-тежка загуба, отколкото на предишните през 2009 г. Червените пък смятат, че ще се случи точно обратното – първо ще може да повдигнат духа и да преброят симпатизантите си, а след референдума ще са достатъчно мобилизирани да участват в изборите.

Само че има куп препятствия преди постигането на крайните цели. И управляващи, и опозиция са наясно с тях. Всяко едно от тях може да промени хода на битката. Ако приемем, че за създаването на разследващата АЕЦ-а комисия ще се загуби един парламентарен ден и след това

периодичноизплуващите от нея афери ще се отразят негативно за бившитеуправляващи

то това, което ще се случи по време на дебата в пленарната зала за даване на ход на референдума, не може отсега да се предвиди. По принцип, след като ГРАО се е произнесла за валидността на подписката, до три месеца Народното събрание трябва да излезе с решение за провеждане или отхвърляне на допитването. Излиза, че спазването на процедурата ще прати референдума в следващата година. Възможно е обаче референдумът да бъде блокиран още в пленарната зала. Управляващите твърдят, че строителството ще струва 22 милиарда лева, които, ако бъдат дадени от бюджета, ще увиснат на гърба на българските данъкоплатци. Червените са разнопосочни по въпроса за това кой ще дава парите. В закона има изрична клауза, която забранява да се провежда референдум, когато става дума за финансови средства, харчени от държавния бюджет. Сблъсъкът на двете тези между мнозинството и опозицията може да стигне и до Конституционния съд. Фактът, че социалистите настояват чрез бившия енергиен министър Румен Овчаров държавата да има водещ дял в централата, показва, че казусът ще предизвика брожения.

Напрежение имаи по формулировката на допитването

Според мнозинството въпросът в събраната от БСП подписка за провеждането на референдум е бил подвеждащ - „Искате ли да се развива ядрената енергетика в България чрез строителството на АЕЦ „Белене?", защото хората може да искат да се развива ядрена енергетика, но да са против строителството на „Белене". От ГЕРБ смятат, че задължително трябва да присъства и въпросът как ще бъде финансирана атомната централа. Хората трябва да знаят, когато гласуват „за" „Белене”, какво ще им коства това – колко ще трябва да дадат от своите пари и дали си заслужава.

Освен това събирането на подписите не означава, че ще може да бъдат накарани над 60 процента от имащите право на глас да отидат до урните. Съгласно чл. 23. (1) от закона „предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели”. В БСП едва ли не си дават сметка за тези сериозни пречки. Но фактът, че не ги коментират, означава, че намеренията не са толкова свързани с ядрената енергетика, а преди всичко с популистки цели.

Съмненията за това се засилиха, след като при завръщането си от Брюксел, в отговор на въпрос защо не е подписал договор за АЕЦ "Белене" като премиер, новоизбраният шеф на ПЕС Сергей Станишев заяви, че никога не би подписал условия, "които са непоносимо тежки или които да допускат загуба на контрол от страна на българската държава върху този проект". Типичен „параграф 22”, който обезсмисля референдума. Но социалистите едва ли ще се откажат лесно. Аферите, които ще изплуват от „гьола”, също едва ли ще трогнат върхушката от БСП така, че да си посипе главата с пепел. Изборите обаче, за които се готвят и едните, и другите, ще покажат кой е крив и кой е прав.